Едни странни на пръв поглед светове обитава Галина Миланова. И не само ги обитава - в тях тя кани приятели, близки и просто добри хора, които са отворени към съпричастност. Поканата идва по малко нестандартен начин - не с писмено предложение, не по телефона, не и устно при среща. Поканата идва през картините на Галина Миланова. Които вече са пред погледите на русенци - в изложбата „Пробуждане“, която бе открита в четвъртък вечерта във фоайето на Доходното здание. 
На откриването се бяха събрали страшно много хора. Една голяма част от тях са русенци, които прекрасно помнят актьорската дарба на Галина Миланова и дойдоха да се уверят, че художничката е именно тя. И затова след приветствието на кмета Пламен Стоилов, който поздрави гостенката и пожела успех на нейната изложба, думата взеха колеги на актрисата. 
Крум Гергицов сподели възхитата си от картините. И като отбеляза някои нейни запомнящи се роли на русенска сцена, обобщи метафорично: „Галя, ти не дочака да играеш на Голямата сцена на русенския театър, но ето, сега ти 
чрез твоите картини въвеждаш зрителите за спектаклите в Голямата зала
на театъра“. 
Ако Галя нямаше страстта и фантазията на актриса, у нея едва ли щеше да се събуди усетът на художник, каза Венцислав Петков, който призна, че благородно й завижда за дарбата да рисува. Първата ми голяма роля в театъра беше именно с Галя, разказа той и приппомни, че и нейната последна русенска роля е била именно с него. Двамата изпълняват централните роли в спектакъла „Бившата мис на малкия град“ през есента на 2001 година, когато за първи път след продължилия десетилетия ремонт отваря врати камерната зала в Доходното. Всъщност, тогава Галя Миланова вече е гост в русенския театър - малко преди това тя е напуснала града и е заминала за София, където живее и днес. Но се връща за спектакъла по пиесата на Мартин Макдона с режисьор проф.Гриша Островски, а в постановката участва и Татяна Лолова. Спектакълът е премиерен - и като постановка, и за камерната зала, а всъщност е и предпремиерен за цялото Доходно здание и неговата Голяма зала, която отваря врати пет години по-късно. 
С Галя сме си партнирали май във всички любовни роли - само без Ромео и Жулиета
спомня си Венци Петков. И се връща към един от емблематичните спектакли, който и до днес се помни от по-зрялата театрална публика в Русе - „Животът - това са две жени“ на Стефан Цанев. В него играят невероятната прима Елена Стефанова, Галя Миланова и Венцислав Петков. Постановката е на друг именит и изключително талантлив български режисьор, за жалост рано отишъл си от земния свят - Стоян Камбарев. Премиерата на спектакъла е през октомври 1985 година. Следват бурен успех в десетки представления. 
Русенци помнят актрисата и в много други нейни роли - в „Татуираната роза“ и в „Царството земно“ на Тенеси Уилямс, в „Свекърва“ от Антон Страшимиров, „Коварство и любов“ от Шилер, „Бедният рицар“ от Петер Сакс, „Кой се страхува от Виржиния Улф, „Варвари“ от Максим Горки, „Сако от велур“ от Станислав Стратиев и още десетки други. 21 сезона играе на русенска сцена Галина Миланова и оставя отчетлива ярка следа в историята на театър „Сава Огнянов“. Още повече, че 
тя попада тук в един от определено силните му периоди
- когато в екипа работят водещи режисьори със собствен почерк и извънредно силна актьорска трупа. Сегашното и завръщане върна години назад и Мариан Савов, който също разказа свидни спомени от актьорския си период. 
С Галя се познаваме от деца - от Шумен, който е роден и за мен, и за нея, разказва Косьо Станев. След това двамата са следвали в тогавашния ВИТИЗ - тя в класа на проф.Надежда Сейкова, Косьо - при Николай Люцканов. И след дипломирането тя започна кариерата си в Русе, а аз пристигнах няколко години по-късно, след плевенския театър, казва Косьо и добавя: „Много й се радвам, особено на тази изложба, в която се разкрива по  друг начин“. 
Всъщност, и Галя Миланова не идва направо в Русе след ВИТИЗ, а първо стъпва на професионална сцена в Пазарджик. Но след това тогавашният директор на русенския театър 
Васил Попилиев ме повика и ме назначи тук
разказва актрисата. За мен това беше някакво своеобразно завърщане - майка ми и баща ми са родом от Ряхово, така че макар и да не бях живяла преди това в Русе, за мен това не беше чужд и непознат град, обяснява тя. И спонтанно споделя възхищението си, което помни от актьорските си години тук. „Русенецът е захранен с класика, с музика, с изкуство и това прави Русе един балансиран и достолепен град. Много ми е хубаво тук, чувствам се много добре и много на място. Помня, че когато дойдох преди години, ми направи впечатление, че тук хората са доста по-различни от София, примерно. Тук те казваха, да речем, за някого: „Не я харесваме, но ще я поканим“. Или за спектакъл: „Не ни хареса, но отидете да го гледате“. Тази толерантност към другия и другостта очевидно е отглеждана десетилетия наред. Тук при повод се подаряваха картини и грамофонни плочи, докато 
в София „елитът“ си подаряваше сапуни „Фа“ и шампоани от „Кореком“...“
разказва Галина Миланова. И продължава: „Винаги сама съм си шиела дрехите. Но като дойдох в Русе, започнах да си шия по-елегантни костюми, палта - имаше защо, трябваше да бъда в тон с русенци. И когато напуснах русенския театър, установих, че имам „дрехи за Русе“, „дрехи за София“, дори „дрехи за Перник“, където работех в театъра. Всичко друго можех да объркам, но не и дрехите, които вземах със себе си, като тръгвах насам. За Русе - кадифените!“. 
Преди година и половина се пенсионира. И това нейно изречение звучи толкова странно - особено като го чуваш от тази фина изящна жена, за която последното нещо, което може да ти хрумне, е, че е пенсионерка.
„Истината е, че аз съм се наиграла много в театъра. Не искам да играя старчески роли. Когато влизаш в такъв образ, изпращаш този импулс към природата и тя ти го дава.
Играеш стар - ставаш стар. Грозна - грозна. Лоша - лоша. Болна - болна. 
А аз имам други послания, които мога да предавам на хората и това ме прави равновесна“, казва Галина Миланова. Тя има правила, сред които са „Важен е пътят, а не целта“ и „Обграждай се с хора, които те обичат - и твоите рецептори също ще бъдат зареждани с любов“. И своите послания и любов предава на хората с картините си. 
Започнала да рисува преди четири години. Преди това рисувала мебели. Обработвала повърхностите на стари скринове, шкафове, бюфети, като откроявала красотата на дървото и внасяла нов колорит в излъчването им. След това застанала пред платното. 
Отначало рисувала за себе си. Една жена видяла картините й в софийския дом на Галя и поискала да купи една. Скоро след това купили втора картина, после трета. Внезапно установих, че хората искат да имат мои платна, казва авторката. Установила и друго - че има доста българи, които не са свикнали да влизат в художествени галерии и се притесняват, че не са нивото на истински ценители и професионални експерти, затова се чувстват неловко в такива специални пространства. Но ако видят картина на друго, по-“обикновено“ място, тогава могат да я разгледат без притеснение и да поискат да я купят, казва Галя Миланова. Тя много се надява и русенци да си харесат от нейните нови послания - от 21-то платна във фоайето на Доходното здание, където ще останат до 12 февруари. 
Върху своите платна тя 
чертае контурите на бездънни и безкрайни вселени
които увличат погледа и отвеждат зрителите в светове странни и непознати, а в същото време удивително познати и комфортни. Това странно усещане - едновременно на разстояние и деликатна близост, продължава да владее доста време, след като си излязъл от пространството с картините. Дълго след това остава усещането за доброта и светла хармония, усещането, че без да си търсил наистина, си открил някаква пътека, за която дори не си подозирал, че съществува и че ти всъщност я търсиш...
Виждала съм какво е направила Галя от своята къща в Еленския балкан - как я е оформила като истински дизайнер, каза художничката Виолета Радкова завчера вечерта. „Преди години хората се възхищаваха на костюмите, които правех - истината е, че на сцената Галя просто умееше да носи костюмите! Възхищавам й се - и за таланта, и за силата й - Галя е от тези силни души, които в драматична ситуация се хващат за косата, оттласкват се от дъното и изплуват нагоре“, каза Радкова. „Ако преди четири години някой ми беше казал, че Галя ще направи изложба в това фоайе, нямаше да повярвам. Галя, ти постигна сърцето си!“, възкликна Виолета Радкова. И като й подари едно от най-нужните за един художник неща - кутия качествени бои, тя пожела на русенци да видят изложбата и да си купят картина. Това ще бъде най-добрият подарък - и за зрителите, и за талантливата авторка.