Д-р Венцислав Несторов е завършил Медицинския университет във Варна през 1992 година. От следващата година започва работа в гинекологичното отделение в Онкодиспансера като ординатор. През 1999 година придобива специалност „Акушерство и гинекология“, седем години по-късно става специалист онколог, а от 2008 година придобива магистърска степен по здравен мениджмънт. От 2010 година е назначен за началник на гинекологията в Онкото, а от 1 март 2015-а работи в новосъздадената гинекология в многопрофилна болница „Медика“.

- Д-р Несторов, какво представлява заболяването миома на матката?
- Това е най-честото заболяване в гинекологичната практика, защото засяга около 45% от жените след 40-годишна възраст. Практиката показва, че най-честият повод за приемане в гинекологичните отделения е точно жени с диагноза миома на матката. Заболяването съществува и под различни други имена като фиброн, миом на матката, фибромиом, леомиом, но те касаят една и съща болест с различни проявления. Тук трябва да отбележа, че миома на матката не е раково, а доброкачествено заболяване, което често налага оперативно лечение, но може да се лекува и с медикаменти.
- Какви са признаците за това заболяване?
- При това заболяване се забелязва натрупване на гладко-мускулна тъкан и промяна в съединително тъканния състав на клетките. Миомата има типичен ехографски образ и затова най-лесно се доказва с ехография на малкия таз. В определени случаи обаче заболяването може да протече без симптоми, тоест жената няма оплаквания, но миомата в нея постепенно расте. В други случаи се получават определени признаци като нарушение в менструалния цикъл, обилни кръвоизливи по време на цикъл, познати като менорагия, или пък обилни кръвоизливи извън периодите на мензис, наречени метрорагия. Понякога тези два симптома се комбинират и се получава менометрорагия. Казано накратко, пациентките с миома имат обилни нерегулярни кръвоизливи, които водят до невъзможност на жените да водят нормален живот. В други случаи пациентките нямат кръвоизливи, а се оплакват от дисфункция на някои съседни органи при сериозно нарастване на размерите на матката. Тогава увеличената големина на миомните възли притискат пикочния мехур, те ходят често до тоалетна, но не могат да оринират докрай. В много редки случаи обаче нарастването на миомните възли притискат и правото черво и по-възрастните жени получават запек. 
- Кое е най-опасното усложнение при миома на матката?
- Това е така нареченият сарком на матката, което е силно злокачествено заболяване и се доказва трудно, защото при изследване картината буквално се покрива с тази при миома на матката. Затова при различните изследвания във водещи центрове е установено, че от 0.2% до 0.7% от миома на матката всъщност са сарком на матката. Затова жените, при които се наблюдава бърз растеж на миомните възли и имат големи болки, трябва да се обърнат към специалист гинекололог, който да уточни за какво състояние става въпрос.
- Какви са най-големите размери на миомите на матката?
- Миомите могат да стигнат до надлъжни размери от 12-14 см, които издуват корема като тримесечна бременност. Срещат се и миоми с около 40 см дължина, при което стомахът се издува като на бременна в деветия месец. При тях се притискат пикочопроводите и се получава задръжка в бъбрека. 
-Какво е лечението на заболяването?
-То най-често се разделя на два вида - хирургично и консервативно. При втория вид пациентките приемат медикаменти, които обаче имат ефект в редки случаи. По-скоро съществуват разработени различни хормонални препарати, които влияят на хипоталамуса, който е важна структура в мозъка. Той отделя собствени субстанции за упражняване влияние върху дейността на хипофизата и яйчниците, които произвеждат женските полови хормони. Тези лекарства могат да стопират развитието на миомата, но те действат, докато се прилагат и имат и някои странични действия като сухота във влагалището, неразположение и дори се стига до остеопороза, защото разрехавяват костите. Затова тези мадикаменти се използват при по-големи миоми за намаляване на размерите и довеждане до състояние, удобно за операция.
 Друг консервативен метод е емболизацията на маточните артерии, който вече се прилага и в Многопрофилна болница „Медика“. При него чрез катетър през раменната артерия се вкарват невидими за човешкото око малки частици до маточните артерии, за да се спре храненето на миомните възли.
Оперативното лечение се разделя на два вида -отстраняване на самия миомен възел чрез отваряне на корема или с ендоскопска система при младите жени. Установено е обаче, че не всички миомни възли се отстраняват докрай и затова след определен период от време се откриват и други миомни възли, които също се премахват чрез операция. Затова най-сигурният метод е цялостно отстраняване на матката, но това важи за по-възрастни жени, които вече са в менопауза.