"С нарастващото ниво на бедност и на неравенства в България, хората, които получават минимални доходи и губят всякаква перспектива пред себе си, стават все повече". Това каза на среща със студенти в ЮЗУ „Неофит Рилски“ Мая Манолова, омбудсман на Република България, съобщи "Фокус".
„Днес, пътувайки за Благоевград, слушах различни изследвания, че 1/3 от българите живеят под абсолютния праг на бедност. Това са 2 200 000 българи с доходи под 300 лева. Част от работещите също са бедни, така че вече максимата „Учи, за да работиш“ не означава, че ще имаш стандарт, който да ти осигурява прилична перспектива“, допълни тя.
Омбудсманът добави още, че разбира своите правомощия и своята подкрепа, за тези които са социално изключени и са изгубили перспектива. Тя заяви, че предприема поредица от действия, за да накара държавните институции да отидат и да подкрепят тези млади хора, които даже не знаят какви са техните права и какви са възможностите за това да започнат да водят нормален живот.
Според нея монополните дружества си позволявали много своеволия и безобразия. Тя допълни, че след преглед на жалбите на гражданите от Благоевградска област за миналата година, е стигнала до извод, че на първо място за своеволия към гражданите в Югозападна България стои електроразпределителното дружество „ЧЕЗ“, а след него се нареждат мобилните оператори, „ВиК“-операторите и традиционно банките, кредитните институции и частните съдебни изпълнители.
По думите ѝ, практиката на всички монополни дружества е да използват колекторски фирми, за да събират своите задължения. „Защо след като едно дружество, което представлява обществен монополист и има достатъчно правомощия и привилегии, след като някой гражданин пропусне да си плати някоя сметка, която много често е в размер на 5-10-15-20 лева, неговият дълг бива продаден на някоя от тези колекторски фирми, след което тръгва процедурата по принудително събиране на задълженията. Оставям настрана методите, които са по-скоро подходящи за изминалите мутренски времена, по начина, по който се притесняват хората от колекторските фирми, но това което установявам и за мен е новина, а именно, че тези колекторски фирми са си създали арбитражни съдилища“, прибави омбудсманът.
Манолова добави още, че доскоро в договорите не е имало арбитражна клауза, което означава, че ако е имало някакви неуредици и неплатени сметки, събирането на задълженията на гражданина е минавало по съдебен ред. „Без арбитражна клауза, създавайки си тези арбитражни съдилища, всички тези колекторски фирми са изкупили на половин цена задълженията от дружествата монополисти, дават своя клиент на арбитраж. Обикновено клиентът не се уведомява за това, че му е заведено арбитражно дело и не може да възрази, че например няма арбитражна клауза или задължението е погасено, и в целия този процес му се начислят адвокатски хонорари, такси за арбитраж, след това за съдебен изпълнител и така един дълг от 5 лева от преди 5-10 години става 505 лева в най-добрия случай“, каза още тя.
Омбудсманът заяви, че винаги е защитавала граждански каузи и в парламента, но се е убедила до какви злоупотреби може да се стигне на практика едва през тези 3 месеца, в които е на този пост. По думите й, хората имат нужда от защита, както от лошата администрация и високомерието на властта, така и от всички тези дружества монополисти. Тя подчерта, че се е заела с този проблем и заедно с юристите си прави преглед на законодателството, в резултат на което смята да предложи да се забрани на всички тези дружества монополисти да ползват услугите на колекторски фирми. „Наистина трябва да се сложи точка на това, защото хората изнемогват. При това ниво на доходи мисля, че това е абсолютно престъпно по отношение на средностатистическия български гражданин“, заключи Мая Манолова.