Работя като гледач на животни в частна фирма. Не бях на трудов договор доскоро, но дойдоха от Инспекцията по труда и глобиха собственика. А на мен ми съставиха нещо като трудов договор. С шефа обаче се скарахме, защото той предложи да прекратим този трудов договор и да ми направи граждански, само че аз отказах. И сега не знам какво да правя - да напускам ли, или да чакам той да ме уволни. Бих искал да знам кое е по-доброто за мен - да съм на граждански или на трудов договор?
Коста В., Русе
Какъв договор да се сключи във всяка една ситуация следва да се прецени според естеството на работата, която предстои да се извърши. Ясно е, че когато един човек има работно място, спазва работно време и изпълнява нарежданията на някого, това не е гражданско правоотношение, а трудово. И всъщност в такава ситуация няма никаква възможност за избор или чудене кое е по-изгодно - задължително е да се сключи трудов договор. Задължително е също така той да е в писмена форма и да се регистрира в НАП.
Точно това е преценил вероятно и контролният орган при проверката си в обекта. В конкретния случай Инспекцията по труда е установила наличие на фактически съществуващо трудово правоотношение и именно това е била причината да бъде издадено постановление по чл.405а от Кодекса на труда.
Постановлението играе ролята на трудов договор
Съдебната практика е трайна и последователна и е приела, че за да може да се установи съществуването на трудово правоотношение по реда на чл.405а от КТ, към момента на установяването му трябва да е налице изпълнение на трудови задължения от страна на работника, тези задължения трябва да се изпълняват на определено работно място и при спазването на определено работно време.
Освен това винаги при подобни проверки инспекторите се осведомяват пряко от работниците и служителите за съществуващото фактическо положение /чл. 402 от КТ/ - изискват от тях да декларират писмено дали осъществяват трудова дейност или се намират в цеховете и работните площадки по някакъв друг, инцидентен повод. И едва след като са събрали достатъчно информация и са сигурни в констатацията си, се пристъпва към обявяване за налично на едно трудово правоотношение между работодателя и работника.
С това постановление по чл.405а от КТ трудовото правоотношение се обявява за възникнало от датата, на която е констатирано, че то е реално съществуващо. Постановлението може да се оспори по съдебен ред, но ако това не е сторено, вероятно то вече е влязло в сила.
Обикновено едновременно с постановлението се издава и предписание да се сключи трудов договор. От писмото на работника обаче не се разбира дали такъв е сключен, или предложението за граждански договор е следствие на предписанието от Инспекцията по труда.
Важно е да се знае, че ако работодателят все пак реши да не изпълни предписанието и не сключи трудов договор с работника, то в този случай постановлението по чл.405а го замества - то играе ролята на трудов договор, сключен за петдневна работна седмица с 8-часов работен ден. Така че работодателят няма как да не изпълни произтичащите от едно трудово правоотношение задължения - да плати, да внесе осигуровки, да осигури безопасни условия на труд и др.
Гражданският договор не гарантира заетост
Гражданският договор попада в обхвата на облигационното, а не на трудовото право. Уредбата му е в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Самият договор представлява писмено или устно споразумение между две лица, наречени възложител и изпълнител. Възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши определена работа срещу уговорено възнаграждение, но на собствен риск и по свое собствено усмотрение относно начина, времето или материалите, които ще използва при изпълнението. Плащането при този вид договори обичайно се прави при предаването на поръчания резултат.
Основната разлика е, че страните по този договор са равнопоставени, между тях няма отношения на зависимост, на власт и подчинение. При договора за изработка няма работно време, няма и служебна зависимост, каквато е характерна за трудовото правоотношение.
Гражданският договор се различава от трудовия по това, че се сключва със срок, не е за неопределено време. И затова не може да гарантира постоянна заетост - има една определена работа, която трябва да се свърши и толкова, след това взаимоотношенията се прекратяват. Дължи се определен резултат, а не присъствие на работа, отчитане на работно време и др.
Възнаграждението се изплаща според договореното, но не се попълва ведомост, а се използват други отчетни документи - касови ордери, сметки за изплатени суми и др. Но и в този случай се дължат 10% данък, които следва да бъдат внесени в бюджета.
И по граждански договор се внасят осигуровки, задължително за здраве и за пенсия. Задължението да ги внася е на възложителя, който удържа от възнаграждението частта от вноската, която се полага на работника. Стига изпълнителят да не е самоосигуряващ се - тогава вноските са изцяло за негова сметка и се внасят от него.
При гражданския договор няма закрила при уволнение, каквато дава трудовото правоотношение на някои по-уязвими категории работници - бременни, трудоустроени и др. Не тече и трудов стаж.
Спорът обичайно се решава в съда
В съдилищата има изобилна практика на еднозначни съдебни решения, постановени по повод оспорване на постановления по 405а от КТ. Обичайно работодателите атакуват постановленията с мотива, че не е било налице трудово правоотношение. И представят граждански договори за изпълнение на конкретна поръчка - договор за изработка, например.
Основната причина, за да се търси спасение в тази насока, е фактът, че КТ изисква предварително уведомяване в НАП за сключения трудов договор. Докато граждански може винаги да се напише на коляно, при всякакви условия и дори със задна дата - той никъде не се регистрира.
Съдилищата обаче приемат, че е водещо не наименованието на един договор, а съдържанието му и произтичащите от него права и задължения, както и условията за действителното фактическо състояние по изпълнението му. Ако работникът декларира пред инспекторите, че е нает на определена длъжност, има вменени задължения с оглед работата си, има определено работно място, спазва работно време и изпълнява нарежданията на работодател, спазва някаква трудова дисциплина  - всичко това вече са индикации за съществуващо трудово правоотношение. И възможността да се прикрие едно реално съществуващо трудово правоотношение с граждански договор отпада.