Платената любов упорито претендира, че е най-древната професия и като че ли има достатъчно аргументи за това. Този нежен и сладък на пръв поглед, но всъщност жесток и безчовечен занаят процъфтява най-силно там, където хората, парите и стоките са в постоянно движение. Тогава и ласките стават стока, при това доста търсена. Такива места са границите, по-скоро точките, където се прекрачва от една държава в друга, а понякога дори от един свят в друг. Такова място е Русе, чийто Дунав мост, уви, продължава да бъде една от емблемите на магистралната проституция в България.
Продажбата на плът в Русе и околностите 
не е нововъведение на последните 25 години, не е подарък от демокрацията
както някои се опитват да внушават. Жрици на любовта в града има от десетилетия, но до края на 80-те години на миналия век момичетата са малко и „работят“ главно с пътуващите от и към гранични пунктове турски тираджии. Разбира се, пеперудките, главно с матова кожа, понякога се пускат и в заведенията, но там клиентите са по-редки и усамотяването с тях е нещо като предлагане на дребни услуги извън работно време.
С промените в края на 1989 година и превръщането на работещите по план заводи и одържавени земеделски кооперативи в борещи се за оцеляване на свободния пазар фирми животът на мнозина става труден. Семействата имат по две и повече деца, но нямат работа и не могат да ги изхранват. Често родителите заминават да си търсят работа в чужбина, децата остават без надзор и няма кой да се грижи за тях. Точно тогава младежи, предимно от Селеметя, се ориентират първи в обстановката и чрез използване на различни методи - от захаросани лъжи за лесно богатство и хубав живот до брутални заплахи и физически наказания 
създават новата армия проститутки
Изкараните от клиентите пари влизат в джобовете на новоизпечените сутеньори, а на момичетата се купуват евтини гримове и дрешки, дава им се храна колкото да не умрат от глад и непрекъснато им се налагат наказания, за да бъдат държани в подчинение.
Този взрив на проституцията ни изненада и ни завари неподготвени, признава днес криминалист, чиято кариера е била в разцвета си в началото на прехода. 
За да се информира как се развива новият мръсен бизнес през 1992 година той провежда среща със сводник, който разполага с една проститутка, но тя работи доброволно за него, вози се в колата му до Дунав мост и хижа „Приста“, за да се среща с клиенти, а след това той я прибира в наета от него квартира, където й дава полагащите й се пари от заработката за вечерта.
Двамата се познават от времето, когато сводникът се е занимавал с дребни престъпления и полицаят го е уличавал за тях, но никога не е надвишавал властта си, нито е злоупотребявал с правомощията си, затова помежду им е изградена някаква форма на доверие. Затова
сутеньорът говори повече, отколкото би могло да се предположи
Покрай обясненията за обичайните схеми той разказва как една вечер, докато карал „работничката“ си до хижа „Приста“, от боровата горичка в края на града пред колата внезапно излязла полугола млада жена.
Отворил вратата и докато попита какво става, момичето - почти дете, се вмъкнало в купето и започнало да го моли да кара бързо, защото го преследват. Потеглили и като се поуспокоила, неочакваната пътничка разказала набързо трагедията си. Тя била от близко до Русе село, но 
била отвлечена от цигани, които я държали под ключ в Селеметя
и я заставяли да проституира. Държали я строго, заплашвали я с нечовешки наказания да не е посмяла да направи нито крачка без позволение или да се оплаче и я държали под вечен страх. С времето обаче бдителността им била приспана от уж примирилата се със съдбата си робиня и тя успяла да използва минутките, в които била оставена сама в стаята си, за да прeскочи на двора през прозореца и оттам да се спаси с лудешки бяг където й видят очите.
Когато пристигнахме до разклона за хижа „Приста“ й казах, че имаме работа на това място и трябва да я оставя някъде. Така стигнахме до бившето военно поделение на Седми километър по пътя за Бяла и я свалих там, завършва разказа си сводникът. 
Веднага след приключването на срещата полицията се задейства. Започва претърсване на района на поделението, обходени са много възможни скривалища, но не е открита жива душа. Няма и подадено оплакване за отвлечена и принуждавана да се продава против волята си жена. Въпреки това получената информация заостря вниманието на криминалистите и те правят 
акция за залавяне тартора на престъпния клан заедно с четиримата му помощници
Петимата са осъдени и вкарани в затвора, след което се получава известен вакуум в проституцията, но само до изгряването на силовите групировки, които поемат и този сенчест бизнес.
Мутрите сменят правилата на играта. Вече не е достатъчно момичетата да махат на преминаващите тираджии и предизвикателно да показват какво са готови да направят срещу заплащане. Започва разработването и на „вътрешния пазар“. Проститутките са заставени да обикалят дискотеките и да набират клиенти, но голямата цел всъщност е друга. Опитните жрици, които се ползват с доверието на шефовете и са по-високо в йерархията от обикновените труженички, всъщност 
набелязват подходящи свежи попълнения и подготвят вкарването им в „играта“
Един от методите им е да вземат някоя ценна вещ от харесано момиче и после да го накарат да отиде на определено място да си го вземе. Например извън заведението, където е тъмно и за няколко секунди всичко може да се случи, при това незабелязано от нежелани очи. Ако примамката подейства, жертвата бива отвлечена и превръщана с бой и заплахи в проститутка. Но често „явките“ са на публични места посред бял ден. Времената са размирни и един малък скандал, дори принудително вкарване в автомобил не правят впечатление на никого...
Така една вечер през ранната пролет на 1994 година 
две „каки“ застават до окичено със златни бижута момиче на около 15 години
и от дума на дума му искат накитите да ги разгледат. Поласкано от вниманието на две от най-атрактивните посетителки на дискотеката, детето доверчиво си дава бижутата, а новите му приятелки хвалят изработката. Но накрая не връщат едно синджирче и едната обеца под предлог, че искат да ги покажат вкъщи и да помолят родителите си да им купят такива. След това определят среща на следващата сутрин пред кафене в Русе, където да върнат златото, и си тръгват. 
Детето не казва на никого за уговорката и отива на уреченото място само. Там „каките“ го чакат с кола и успяват да го подмамят да седне на задната седалка. След това 
всичко изведнъж се променя и момичето сякаш е прекрачило портите на ада
Колата потегля с рев и откарва ученичката в непозната квартира, където започва обработката му за превръщане в жрица. Използвани са всякакви методи и момичето се пречупва бързо, защото е дошло време да мисли само за едно - как да оцелее в този внезапно стоварил се върху него кошмар. 
След ден-два безумни тревоги родителите  подават сигнал за изчезналото им дете. В издирването е впрегнат целият ресурс на полицията и на Великден момичето е намерено в Разград и върнато у дома.
С навлизането на силовите групировки 
в нежната търговия се създава желязна организация
Машината вече не действа на самотек, а по строги правила. Наетите момичета получават 50% от заработката и за сигурността им непрекъснато се грижат яки момчета. Изведнъж някои от най-търсените леки пеперудки започват да вадят тежки пачки и това започва да се разчува. Все повече момичета започват доброволно да се предлагат на мафиотите, но това не означава, че набирането на „персонал“ с измама и сила спира.
Такъв е случаят с три студентки, които са приели да „работят“ в България, но не искат да напуснат страната. Тогава босовете сменят тактиката - подлъгват ги, че ще работят като сервитьорки за много пари и някак успяват да ги склонят да тръгнат за Германия.
Там момичетата са подложени на серия гаври и побои. Обещанията за лека работа и охолен живот са се изпарили без следа и са заменени от заповед да проституират. Едното момиче обаче успява да сипе сънотворно в чашата на сводника и така 
трите студентки успяват да се отскубнат от капана
и да се доберат до дома, като дават изчерпателни показания в полицията.
„Нежният“ бизнес бързо омръзва на силоваците и той постепенно минава в периферията на интересите им. Отворената ниша веднага се заема агресивно и масово от цигански тартори, които не срещат съпротива при поемането на контрола над търговията с плът. Това е времето, когато територията се парцелира и се установява някакво деликатно равновесие на интересите на различните сутеньори. 
След установяването на територии и тарифи на този фронт настъпва известно затишие, което е нарушено от необичайно оплакване. Добре познат сред криминалния контингент офицер от МВР получава неофициално оплакване от сводник, че 
полицаи с патрулка редовно му вземат най-оборотното момиче
и го връщат на работа след час-два.
В подобни случаи винаги има риск бандит да се опитва да натопи униформени, затова следва дискретно проучване, което потвърждава сигнала. На двама млади сержанти наистина им се усладило да се забавляват безплатно с добра професионалистка, но това им струвало службата.
Месец по-късно същият сводник разказва на същия полицейски шеф, че на Дунав мост се е появила руса лолитка, от която никоя от излезлите на пиацата продавачки на любов не може да се вреди.
Девойката е издирена в апартамент на дебела туркиня в „Чародейка“. Установено е, че момичето е туркиня от Свищов и 
още на 12 години се запознава с осъждан бандит
Постепенно той я обучава да проституира и я заставя да работи за него. Тъй като е избягала от родителите си и не може да се върне при тях, девойката безропотно изпълнява всички заповеди. За лош късмет обаче забременява и ражда, след което оставя детето си за осиновяване в Свищов. В това време приятелят й е заловен за кражба и го грози затвор. За да не я остави на улицата, рецидивистът продава 14-годишното момиче на туркинята в Русе. Така то започва да върши цялата работа вкъщи, а в свободното си време ходи на моста да изкарва пари, които дава на жената, при която живее.
По време на разпита полицаите я питат защо не е избягала, а момичето отговаря, че това е жената, за която тя трябва да се грижи и не може да я изостави.
Това промиване на мозъка трогва полицаите и те я изпращат в дом за сираци, а „мадам“ влиза в затвора.
Русе е граничен град, за съжаление гражданите свикнаха да виждат проститутки навсякъде и не им прави впечатление, че тези бели робини се продават и купуват като домашни любимци, казва криминалистът, пред чиито очи проституирането от бутикова незаконна „услуга“ се превръща в масова епидемия.