Д-р Венелин Тодоров е сред обнадеждаващите доказателства, че успехът не се постига единствено в чужбина, възможен е и в България. Роденият и израснал в Русе 34-годишен учен с докторат по математика е носител на голямата награда „Джон Атанасов“ за 2021. Тя се връчва от президента на България от 2003 година и му беше присъдена за постижения, свързани със създаването на високоефективни подходи за оптимизация на алгоритми и моделиране на сложни системи. За непосветените това звучи прекалено сложно и неразбираемо, но зад тази трудна за възпроизвеждане от неспециалисти формулировка стои нещо практично и много важно. Това всъщност е мост за прилагането на математиката в други науки и в различни системи - финансови, квантови или дори екологични.

- Д-р Тодоров, в речта си при приемането на наградата „Джон Атанасов“ посветихте постижението на майка си и говорихте за Русе. Разкажете повече за връзката ви с града?
- Моята страст към математиката започна още в детските ми години. Бях 3-4 клас, когато направих първите стъпки с баща ми Любомир Тодоров, който ми помагаше да се справям със задачите. Тогава учех в СУ „Васил Левски“. В по-горните класове вече се справях сам, ходех на състезания и след седми клас се преместих в Математическа гимназия „Баба Тонка“. Там попаднах на чудесна учителка - г-жа Елена Аврамова, Бог да я прости. В 12-и клас ми дадоха отлична оценка на Националната олимпиада по математика, което веднага ме класира и ми позволи да запиша висшето си образование.
- Следва преходът от Русе към София, как ви се отрази това?
- Имаше голяма разлика. С моя резултат щяха да ме приемат веднага в Русенският университет „Ангел Кънчев“ и аз по-скоро клонях натам, защото ме беше страх да замина. Мислех си да следвам бизнес и икономика или нещо подобно. 
В този момент майка ми Емилия изигра ключова роля, тя държеше да запиша математика в София
и така ме приеха във Факултета по математика и информатика на Софийски университет. На нея още дължа и вярата си в Бог. Когато тя почина, аз бях в края на магистратурата ми и преживях загубата тежко, но вярата ми помогна да не се откажа, да направя дисертацията си и да продължа да се занимавам с наука. Неслучайно посветих наградата и на майка ми.
- Бихте ли обяснили накратко в какво точно се изразяват постиженията ви?
- Основно в създаването на високоефективни стохастични и детерминистични подходи за оптимизация на алгоритми и моделиране на системи с голяма размерност, които имат разнообразно приложение в различни сфери. С други думи, прилагам математика в други науки. Работата ми в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН се състои в това да разглеждам различни системи - финансови, квантови или дори екологични.
- Кажете малко повече за наградата „Джон Атанасов“, какво означава тя за вас?
- Може би трябва да започна с това, че не очаквах да я спечеля. Опитах да кандидатствам за нея миналата година, но тогава имаше много силен кандидат - д-р Златко Минев, който беше решил 100-годишен спор между учените Бор, Шрьодингер и Айнщайн. 
През тази година бях отличен от Министерството на образованието и науката /МОН/ и с наградата „Питагор“ в категорията „Млад учен“. 
Така станах първият учен, отличен едновременно и с „Питагор“, и с „Джон Атанасов“
За наградата на МОН е интересно, че рядко я печелят млади математици. Тогава бях забелязан от един японски учен. Реших да атакувам и президентската награда, която обикновено не се дава точно на учени, работещи в България, а на издигнали се хора в Европа, работещи за наистина големи компании като „Гугъл“ или „Амазон“. Последният, спечелил я като мен, е Светлин Наков през 2004 година. Той е български предприемач, създател на „СофтУни“. Надявам се и това да покаже, че в България все пак могат да се постигат резултати, които са конкурентоспособни и в чужбина. Вярвам, че моето постижение ще бъде мотивация за други.
- Кой е японският учен, който ви забеляза като жури за наградата „Питагор“? 
- Не искам да го назовавам, но той е професор, българин, който работи в Япония. Беше част от журито, което беше съставено от различни хора, разбира се, но явно той специфично просто ме е забелязал. После говорихме, че има доза късмет във всяко състезание, а за мен точно това - късметът - е Бог, който ми помага.
- Споменахте, че много от наградените с приза „Джон Атанасов“ рядко работят в България. Ключова ли е разликата в условията, които се предлагат у нас и в чужбина за младите учени?
- Тази награда наистина показва, че макар условията в България да не са съизмерими с най-добрите лаборатории в света, всичко е постижимо. 
Има разлика, разбира се, но трудностите каляват характера
Аз мисля, че Бог ми помогна да стигна дотук. 
- Вие не криете силната си вяра, което се противопоставя на стереотипа, че науката и религията не могат да съжителстват заедно. Как си обяснявате този конфликт?
- Този конфликт е изкуствен, бащите на модерната наука са търсили закони в света, защото са очаквали да има законодател. Едно твърдение на Стивън Хокинг гласи, че науката и религията не са в конфликт, защото ако са били, тогава Нютон е нямало да открие закона за гравитацията.
Германският физик Вернер Хайзенберг, един от основоположниците на квантовата механика, също казва много точно: „Първата глътка наука те прави атеист, но на дъното на чашата те очаква Бог“. 
И аз мога да потвърдя, че Бог стои в основата на всичко
Както вече казах, моята вяра аз наследих от майка си, която почина преди 10 години, но изигра ключова роля в живота ми. 
- Кои са другите ви вдъхновения?
- Френският математик и физик Блез Паскал, един от бащите на теорията на вероятностите, е много интересна личност. Той изобретява първата сметачна машина, когато е едва 18-годишен, а на 20 години вече има няколко сериозни пробива в други математически направления. Когато е на 31 години обаче, се случва сериозен катаклизъм в живота му и тогава той се обръща към Христос и вярата, има различни съчинения от този период. Така той дори започва да разглежда вярата от гледна точка на теорията на вероятностите и казва следния облог: „Ако Бог го няма и ти вярваш, че го няма - нищо не губиш, нито печелиш. Ако Бог го има, а ти не вярваш - губиш, а ако го има и ти вярваш, само печелиш“. Мисля, че това е много добър пример за вярата и науката, а и обяснение, че с вярата няма какво да изгубиш.
Други имена, които мога да спомена, са Вернер Хайзенберг и Исак Нютон, който също е физик и много интересно - 
по-голямата част от постижията му са по време на пандемия
или Лондонската чума, с което аз сега правя съпоставка, печелейки наградата си по време на пандемия. Той също е силно вярващ, а ученият Ервин Шрьодингер разглежда науката като игра, в която Бог задава правилата, и ролята на един учен е да разбере в кои може да се направи пробив и как взаимодействат те. 
- Безспорно е интересна връзката между наука и вяра, които имат своите аспекти и в дебата за изкуствения интелект. Вашият труд, макар и бегло, също има приложение в тази сфера. Разкажете ни за това.
- Да, въпреки че моите постижения са най-малко насочени към изкуствения интелект. Моят принос е в теоретичната разработка към изкуствения интелект, тъй наречените интегрални уравнения, които описват невроните. Оптимизацията, за жалост, остава малко настрани от самото дълбоко приложение на изкуствения интелект. Нашите методи например са най-ефективни при внедряването на интелигентни системи с голяма размерност, както е в глобалното стопанство.
- Вашият труд е насочен и в още една сфера - замърсяването на въздуха. Обяснете как се прилага там?
- Проследява се индексът на замърсители над голяма географска област и се следят прогнози за ефектите на замърсяването над човешкото здраве. Франция например има проект за намаляване на радиоактивните замърсители, а 
темата сякаш тепърва навлиза в България
На много места в Европа се мисли за зелена енергия, домакинствата в някои страни имат дори тъй наречените „зелени сертификати“, но не като тези, които сега искат за влизане в заведенията. 
- В тази връзка Русе е един от градовете, които са  особено чувствителни по темата за замърсяването на въздуха. Вие до каква степен сте наясно със ситуацията?
- Да, за съжаление знам за тази ситуация. По различни класации за замърсяване съм забелязал, че този регион, около Русе и Букурещ, обикновено е в челните места. Може би липсва връзка с колегите от Русе и се надявам да направим съвместна разработка с колеги от Русенския университет, ние дори сме го обсъждали. 
- Сега къде стои Русе в сърцето ви?
- Още като ученик много харесвах града си и продължавам да го обичам. Мисля, че в кабинетите на Математическата гимназия още има мои рисунки, защото това беше другото ми хоби. 
Русе е един красив, европейски град и си го спомням с красивите сгради
и с хубавите спомени с майка ми.
- На 34 години можете да кажете, че сте сбъднали повечето си мечти, какво искате от бъдещето?
- В бъдеще би ми било интересно да имам повече разработки, насочени към изкуствения интелект, да разширя областта на приложение на труда ми и да постигна някакво подобрение. С общи усилия на научен екип да напреднем още повече по възможност за квантовите компютри. Специално за Ковид, ако се отвори възможност, могат да се проследят случайни фактори за болестта.
- Винаги е хубаво младите хора да се обръщат към науката и да вярват в нея, какво послание бихте отправили към тях?
- Моето послание е, че наука може да се прави и в България. Да останат в родината си и най-вече да не спират да мечтаят. Аз имах мечти за тази награда и те се сбъднаха, техните също могат да се сбъднат. Самият Джон Атанасов има такава мисъл: „Най-голямата смелост човек може да прояви в мисълта“.