46 години. Точно толкова ни делят от страшния 16 януари 1969 година, когато в Прага пламва една жива факла, чиято изгаряща светлина се разнася по целия свят и кара милиони хора да потръпнат от ужас и възмущение. Но и се превръща във фар за душите и умовете на онези, които искат да живеят достойно и свободно, а не примирено и преклонено под ботуша на чужда военна, икономическа и идеологическа окупация.
Говорим за Ян Палах, студентът, който на 16 януари 1969 година се самозапалва в Прага в знак на протест срещу смазването на Пражката пролет от Съветския съюз и най-верните му сателити година по-рано.
Но отчаяният вик на младия мъж е насочен не само към Кремъл, а и към сърцата на хората в родината му
Според д-р Ярослава Мосерова, специалист по изгаряния, която първа се е погрижила за Палах в Трета клиника към Карловия университет в Прага, той не се е самозапалил, протестирайки срещу съветската окупация, а го е направил, протестирайки срещу деморализацията на чешките граждани, причинена от окупацията.
Когато Ян Палах се залива с бензин и се самозапалва  на Вацлавския площад в Прага, тръгва като горяща факла по улицата, но пада много скоро. Ватман успява да хвърли върху него палтото си и да загаси огъня, но е твърде късно. Двайсетгодишният младеж има 85% изгаряния по тялото си, повечето от трета степен. Три дни по-късно издъхва след тежка агония.
Неговият драматичен протест е срещу нахлуването на войски от Варшавския договор в Чехословакия през август 1968 г., които разгромяват Пражката пролет, оглавена от Александър Дубчек. Това е единственият свободомислещ първи секретар на комунистическа партия в социалистическия лагер, който иска либерални реформи, свобода на словото и многопартийни избори.
Започнала като опит да се построи
„социализъм с човешко лице“ - какъв оксиморон! 
Пражката пролет е последният отчаян опит на източноевропейците да се отърват от смазващата хватка на Кремъл и от комунистическия режим. Само 7 години преди това е построена Берлинската стена, а Европа още помни погрома над Унгарските събития от 1956 година, когато Унгария иска напълно да отхвърли социализма, но бунтът е безмилостно потушен с кръв с помощта на съветски войски.
На фаталния 16 януари Ян Палах напуска студентското общежитие сутринта, след като оставя последното си писмо. Едно копие от него прибира в куфарче, а другите адресира до Съюза на писателите, до активиста на студентското движение Лубош Холечек и до приятеля си Ладислав Жижка.
Около 16 ч следобед Палах застава пред Националния музей, намиращ се в по-високата източна част на Вацлавския площад, залива се с бензин и се запалва. В болницата успява да промълви само две изречения:
„В историята има моменти, когато трябва да се направи нещо. Този момент дойде“
Неговите думи предава по-късно българката д-р Мария Войтова, която тогава работи в клиниката по изгаряния в Прага и е свидетел на последните часове на Палах. Според нейни спомени, публикувани в сайта Фрогнюз, психическото му здраве след запалването и тежките травми се оказало непокътнато, бил приветлив, учтив, благодарял за най-малката услуга. Нямало и следа от депресия, напротив, бил уравновесен, обзет от вътрешно спокойствие след самозапалването си, защото бил сигурен, че си е струвало да го направи.
Според други съвременници Палах е протестирал и срещу компромисите и деморализацията на неговите сънародници след неуспялата революция. Официалните власти в Прага, разбира се, категорично го обявяват за психически нестабилен човек.
Погребението му на 25 януари се превръща в огромна манифестация. 
Месец след това - на 25 февруари, на същото място се самозапалва друг студент - Ян Заиц, на 19 години
През април 1969 година в малкото градче Ихлава, по същия начин - след като се самозапалва, загива и 40-годишният партиен функционер Евжен Плочек.
Ян Палах е роден през 1948 година в семейството на фабричен работник и продавачка в магазин. Родителите му са много религиозни евангелисти. През 1966 година става студент в Стопанското училище в Прага, а от есента на 1968 година се прехвърля в историко-политикономическия факултет на Карловия университет.
Там Палах участва активно в ноемврийските стачки срещу окупацията от войските на Варшавския договор. 60 000 студенти от чешките висши училища провеждат седящи стачки с искания в 10 точки, които подкрепят Дубчековата „Програма за действие“ от април 1968. Към стачката се присъединяват и словашки студенти.
Едни от най-ожесточените битки в Прага в деня на нахлуването на танковете на Варшавския договор са пред Радио Прага. Още в ранните часове на 21 август барикадиралите се служители на радиото непрекъснато предават съобщението за незаконното нахлуване на войските на Варшавския договор и призовават към спокойствие и неоказване на съпротива.
„Другари, вече се стреля в двора на радиото.
Мисля, че скоро ще прозвучат последните думи на нашето излъчване
Скъпи другари, ако още ме чувате, от името на работниците в националното радио ви призовавам: не предприемайте нищо, което ще доведе до излишно кръвопролитие, изчакайте указанията на нашите власти...“, се казва в призива на радиото.
Съветските войски превземат сградата на радиото и напълно унищожават оборудването.
14 души са убити. Националните радио и телевизия продължават да излъчват от нелегални студиа, а в Чехословакия няколко седмици работят 12 нелегални станции, които информират за окупацията и излъчват призиви към войниците и офицерите от окупационните сили на руски, български, унгарски и полски да не участват в позорното дело.
Навсякъде в големите градове протестиращи граждани излизат на масови шествия и препречват пътя на танковете по улиците и площадите, стига се до кървави сблъсъци.
По време на интервенцията са убити над 100 души, тежко ранени са 300, а леко ранени са още 500 чешки граждани.
Запалването на Палах е предшествано от 
национална стачка в Чехословакия срещу спирането на икономическите реформи
Тя се провежда през декември 1968 г. и е изключително мащабна - 300 000 строителни работници, 200 000 земеделци и 180 000 железопътни работници обявяват подкрепа за стачката. 
В началото на януари 1969 г. тя е отменена след призив на Дубчек да я спрат, защото може да предизвикат нова съветска военна намеса в страната. Отчаян от развоя на събитията, Палах се решава на самозапалването. Трагичният му жест се превърна в символ на дисидентите в някогашна Чехословакия, а и в целия бивш соцлагер.
Във военния погром над Пражката пролет има и българско участие. В частите на Варшавския договор, които влизат в Чехословакия в ранните часове на 21 август 1968 година, са включени и български войски от поделенията в Елхово и Харманли.
Същия ден 
в България се провеждат партийни събрания
на които се обяснява, че влизането на войските се налагало заради „защитата на завоеванията на социализма в Чехословакия“. 
А на 24 август на среща при Брежнев Тодор Живков заявява: „Трябва да минем в настъпление или ще стане по-лошо. Трябва да разгромим контрареволюцията. Трябва да ликвидираме контрареволюционните банди в Прага, Братислава и другите градове.“
Чуждите войски се изтеглят от Чехословакия през ноември 1968 г., когато Дубчек вече е свален от власт и след като е арестуван още през август и откаран със самолет направо при Брежнев уж за разговори.
Години по-късно българската журналистка Диана Иванова, работила в Прага, има възможност да изследва архивите на радио „Свободна Европа“ в Будапеща. 
Тя цитира едно заглавие във вестник „Поглед“: „Чешки жени се опитват да прелъстяват войниците на Варшавския договор“ (септември 1968 г.): „Чешки майки, разказва българският седмичник, изпратили дъщерите си да прелъстяват българските и съветските войници, но не успели благодарение на доброто възпитание и подготовка на момчетата.“
Чехословашкият съюз на жените протестира срещу публикацията
После протестират и жителите в Хоровице - срещу друга публикация на български вестник, в която се казва, че хората в града заключили и измъчвали до гладна смърт група българчета, които по време на окупацията били на лагер в града. Има и не толкова безобидни неща.
По-късно, когато Ян Палах ще се самозапали, след като от Пражката пролет са останали само съкрушени надежди, официозът „Работническо дело“ ще публикува карикатура за неговата смърт, заради която печатарските работници в Прага ще откажат да печатат месечния бюлетин на българския културен център БУЛХАРСКО и ще настояват за официално извинение от посолството“, пише Диана Иванова в своя сайт.
Днес на мястото, където се запалва Ян Палах, е поставен бронзов кръст, а неговото име носи площад в чешката столица. Чешки астроном пък нарича открит през август 1969 г. астероид на името на студента - 1834 Палах.
Честта на България защитава Валери Петров, който посвещава на Палах стихотворението „Самоизгаряне“. По-късно паметта на смелия студент е почетена с едноименната улица във Варна, на която е разположен търговският дом „Палах център“.
По материали от интернет