На 25 юли 1897 година Русе преживява невиждана трагедия. Страшен взрив изпепелява барутната фабрика на братя Иванови. В зиналата уста на огнения ад загиват 81 работници, от които 22 изгарят живи, а 120 са тежко ранени, осакатени и обгорени.
Братя Иванови са родом от Банско. Те са петима, имат и една сестра - Никола, Тодор, Лазар, Минко, Борис и Богдана. След Освобождението се преселват в София и основават търговска фирма, която най-често се представлява от Никола и Тодор. Минко става и финансов съветник на Батенберг. Като чести гости на двореца завързват полезни връзки с политическия елит. Особено близки са с княжеския флигеладютант Никола Иванов, който се издига до военен министър (1896-1899 г.).
Използвайки умело високите протекции, те натрупват огромно състояние
Издигат в София два хотела, сгради с магазини и кантори (записани на имената на жените им, за да имат и те собствени доходи), откриват най-старата дървообработваща фабрика в Белово, притежават две банки, но най-важната им дейност е търговията с оръжие. Схемата е проста, но много ефективна и печеливша. Закупуват на безценица от армията бракувани оръжия и ги препродават на висока цена на македонската организация (въпреки че са нейни ръководни членове) и на други революционни и терористични движения. Братята участват в много тъмни афери с оръжие заедно с прочутия атентатор и заговорник Наум Тюфекчиев.
Македонската организация не е доволна от спекулативните цени и измами на братя Иванови и Тюфекчиев и взема решение да започне сама да се снабдява с оръжие.
На 15 и 16 февруари 1897 г. военното министерство организира търг за стари пушки и припаси на обща стойност 300 000 лева. ВМРО участват самостоятелно, но с благословията на военния министър полковник Иванов сделката е спечелена (дадена) на братя Иванови. Те закупуват 112 000 кримкови пушки, оставени на времето от Русия и 50 милиона патрона. Пазарът за остарелите патрони е ограничен и затова 
в Русе и Разград те са изградили фабрики за повторно използване на барута и метала
Барутната фабрика в Русе се намира в източната част на града, край Дунава (бившият месокомбинат "Родопа"). През 1897 г. във фабриката ежедневно работят между 217 и 318 души - предимно млади мъже и жени и деца. Това я прави едно от най-големите промишлени предприятия в крайдунавския град. Една любопитна подробност - през 1896 г. в нея се труди бъдещият прочут писател Антон Страшимиров.
Фабриката - голяма паянтова дървена барака, разделена на две части, заема пространство от 4000 кв. м. Висока е 4 м и има три врати, две от които са винаги заключени. Мярката е наложена, защото много от работниците задигат барут и го продават на черния пазар. В първото отделение около 40 мъже вадят куршумите от патроните. От там гилзите се отнасят в барутното отделение, в което за по 30-40 стотинки на ден, се трудят около 80 жени, момичета и момчета, някои от които 12-годишни. С медни длета те изваждат барута чрез "човъркване". Барутът се изсипва в чували, които се складират на 50 метра извън бараката в нарочно изкопан погреб, където 
на 25 юли 1879 г., черният петък, са събрани 15 000 килограма
Освободените от барута гилзи се отнасят в трето отделение за спукване на капсулите, а после с чук се сплескват и поставят в чували, за да се предадат за претапяне в оръжейните фабрики. На 60 метра от мястото, където се вади барутът, в северозападния ъгъл на бараката се намира примитивна леярна - един казан, в който под открит огън се стапят оловните патрони. Мерки за безопасност почти не се спазват. В бараката ежедневно се намират около 1 милион патрона, а във външния склад - още 4-5 милиона. Подът и стените на бараката са посипани с барутен прах. Работният ден продължава близо 16 часа, умората прави работниците непредпазливи и небрежни. Случват се няколко инцидента, но всичко е приключвало благополучно. Вместо да предприемат някакви предохранителни мерки
братя Иванови се задоволяват само с едно "Бог да пази!" и често сами влизат със запалена цигара в бараката
Но животът е показал, че последното нещастие е най-тежкото от всичките. 
На 25 юли 1897 г. във фабриката работят около 300 души - братя Иванови твърдят, че са 217, официалната статистика приема, че са 235. Към 13.30 часа в барутното отделение става възпламеняване поради невнимание от страна на работещите. Избухва пожар, който обхваща цялото помещение. Започват да експлодират складираният барут и патрони. Настъпва огнен ад. Много от работниците загиват на място от страшната експлозия. Оцелелите търсят спасение от вилнеещите пламъци като се устремяват към единствената отворена врата. Настъпва паника и много деца са буквално размазани от бягащите. Мнозина, горящи като факли, търсят спасение във водите на Дунава, откъдето повечето не излизат. Целият район на фабриката се изпълва с обгорели мъже и жени, които агонизират от жестоките рани. На място пристига градската пожарна команда (създадена през 1883 г.), както и членовете не първото в България доброволно пожарно-спасително дружество, учредено през 1896 г. по инициатива на пожарния командир Димитър Тролев. Въпреки спасителните работи 
пожарът продължава 5 часа
В болницата са откарани 50-60 работници, но повечето от тях умират. Когато пламъците затихват се разкрива потресаваща гледка - земята под бараката е добила цвят на керемида и е осеяна с телата на десетки напълно изгорели и полуизгорели работници. Две сестричета са посрещнали страшната смърт прегърнати.
Съдбата пожелава свидетел на трагедията да бъде и княз Фердинанд, който се завръща в страната след посещение в Европа.
По странно стечение на обстоятелствата князът и княгинята заминават за Париж, за да присъстват на траурната церемония на 150-те жертви (най-богатите дами във френската столица) изгорели живи на 4 май 1897 г. на благотворителния пазар на ул. "Жак Гужон". Това ежегодно събитие, посветено на хуманната идея да бъдат събрани пари за бедстващите, се провежда в специално построен павилион с размери 67х91 м, декориран като улица от Средновековна Франция. Вечерта на 4 май 1897 г. в леката постройка са събрани повече от 1500 дами от хайлайфа, заети да купуват украшения и накити от полублагородни метали на баснословни цени. В разгара на празненството се запалила газовата лампа, използвана от един кинематографист. Само за секунди пламъкът се издигнал до покрива, изработен от филц. От залата имало само един изход и всички 1500 дами и други светски гости се заблъскали пред тесните врати. 
След минути разтопеният покрив се срутил отгоре им
стените също рухнали и погребали в пламъците 150 дами, като обгорили тежко стотици други. Сред загиналите благородници са и дук Д`Алсон и жена му София Баварска. Германските й родители не са я дали за жена на българския княз и това поражда въпроса щеше ли тя да избегне трагичната си гибел, ако бе станала българска княгиня.
Първоначално князът и свитата му, които пътуват с кораба "Крум" от Гюргево за Русе, са в неведение. Офицерите приемат, че "румънците хвърлят топове в чест на княза", а Фердинанд смята, че това е атентат срещу него. Но когато стъпват на брега, разбират за трагедията.
Един от придружителите на княза пише: "... адски шум, едно ужасно пространство цяло в пламъци и един гъст дим като облак над целий град".
Фердинанд и министрите отиват на място на бедствието, а после посещават и ранените в болницата. Князът сам обикаля от легло на легло обгорелите, вдъхва им кураж и умолява лекарите да сторят всичко възможно да ги спасят. Граф Бурбулон твърди, че 
Фердинанд, потресен от страшната гледка, две нощи не е спал, разкъсван от кошмарни видения
Жертвите са оплакани от цял Русе. Десетки трупове остават неразпознати. Техните голи, обгорени тела са сложени в дървени сандъци и положени в обща яма до гроба на Стефан Караджа.
Срещу Никола и Тодор Иванови е заведено следствие, за кратко време са арестувани, но срещу гаранция от 100 000 лева са освободени.
Държавата отпуска на всички пострадали парична помощ от 5000 лева, която като се раздели на 300 работници се получава 16.55 лв. - толкова според Димитър Благоев струва у нас "една работническа душа".
Барутната катастрофа предизвиква дебати в Народното събрание. Социалдемократът Никола Габровски предлага да се приеме закон за защита на труда, а Найчо Цанов иска оставката на правителството на Константин Стоилов и обвинява в национално предателство началника на ГЩ генерал Стефан Паприков и управителя на БНБ Михаил Тенев.
Военният министър Иванов отговаря на Цанов, че братя Иванови като дългогодишни и опитни оръжейни търговци са спазили правилника за взривните вещества, че броят на загиналите не е 300 а 81, че работниците не са били заключени отвън, а отвътре и ключът е висел закачен на стената и заключава, че инцидентът не е повод на опозицията да атакува кабинета и поучително дава за пример пожарът в Париж, който приключва с една анкетна комисия. Всички министри в залата аплодират полковника. Депутатите приемат отговора, само Найчо Цанов напуска залата.
Съдебният процес в Русе протича в същото русло
Адвокатът на жертвите Иван Фетфаджиев търси отговорност и от военното министерство, което не е указало в договора как да се съхраняват и разкомплектоват патроните. Обвинява полковник Иванов, че често посещавал Русе като цивилно лице и по цели дни гуляел с красивата си любовница за сметка на братя Иванови.
Освен това те трябвало до 15 дни след търга да внесат дължимата сума в хазната, но допълнително се договорили с полковник Иванов да се разплатят на няколко вноски.
За нарушенията и неправдите Фетфаджиев и Найчо Цанов се жалват пред княза, но реакция няма. Според анкетната комисия катастрофата в Русе не е толкова голяма. От 300 души 124 са се спасили, макар и обгорени, а по време на търга на всеки участник е съобщено устно, че плащането може да стане на части.
Съдът се произнася през април 1898 г. Никола Иванов е осъден на 3 месеца затвор, Тодор Иванов на 1 месец и солидарно да заплатят 62 000 лева на пострадалите. Братя Иванови обжалват присъдата пред Апелативния съд, който намалява наложеното наказание. В крайна сметка те дават общо 25 000 лева помощ за семействата на пострадалите.
Зад милостивата воля на Темида стоят редица лични и държавни интереси. От август 1895 г. братя Иванови изграждат мавзолея на Батенберг. По височайша воля строителството за 60 000 златни лева, което завършва във фаталната 1897 г., им е възложено от кабинета на Константин Стоилов без публичен търг.
Братя Иванови ликвидират барутната фабрика в Русе, но това не намалява размаха и мащаба на тяхната дейност. През 1908 г. те основават най-голямото българско дружество за железобетонова индустрия и постройки "Гранитоид", което бързо завладява 70 процента от циментовата промишленост и заема водещи позиции в електро и въгледобива, производството на минерални масла, асфалт, битум и др.

Боян ДРАГАНОВ