Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Рано сутринта в един януарси ден на 1993 година гражданин сигнализира в полицията, че на ската над тротоара след жп надлеза по тогавашния булевард „Панайот Волов“ /сега „Христо Ботев“/ лежи мъж с разцепена глава. Предната нощ в Русе е валял голям сняг и обленият в кръв труп се вижда отдалече. Гледката е шокираща. Това е едно от първите жестоки убийства на публично място в Русе след промените в края на 1989 година. Мътната криминална вълна все още не е заляла града с арогантността, наглостта и бруталността си и подобно посегателство 
не само вледенява кръвта на нормалните хора, а е и тежко предизвикателство към полицията
Минути след получаването на сигнала синята лампа на полицейски автомобил се завърта и на място оперативна група установява, че в снега бездиханно, полуизвърнат на една страна лежи мъж с обляна в кръв глава. Ръката му виси от ската, а в него няма никакви документи за самоличност.
По черепа на жертвата има дълги рани и съдебният лекар заключава, че смъртта е настъпила от няколко удара с тръба.
Започва процедура по установяване самоличността на убития, който по първоначални данни е на възраст около 30 години, облечен с яке и тъмен панталон с мръсни петна по тях. По занемарените му дрехи специалистите стигат до извода, че мъжът е от ниските обществени прослойки.
Разпитани са всички живещи в къщите наоколо, но това не води до никакъв напредък. Повечето от тях са с криминални досиета и мълчат. Онези, които са чисти, само вдигат рамене и казват, че  нищо не са видели и чули предната вечер, защото през годините са научили, че най-благоразумно е да не говорят с полицията, за да не станат мишена на околните криминални лидери.
В крайна сметка самоличността на убития е установена. Става ясно, че той е русенец, но живее в друг квартал и не е криминално проявен.
В хода на разследването се установява,
че стар познайник на полицията живее на квартира до местопрестъплението
на дългата едва около петдесетина метра уличка „Рупчос“.
Проучване показва, че криминално проявеният 45-годишен турчеещ се мъж от ромски произход по прякор Шайката се е развел с жена си, напуснал семейния дом в лозята над Дом майка и дете и се преместил на квартира в тази къща.
Бандитът се слави като лесно избухлив побойник. Затова разследващият случая криминалист взема със себе си още един колега и още същата сутрин двамата отиват в квартирата на Шайката. Намират го в стаята още неизтрезнял. Обстановката показва, че предната вечер там е имало стабилен запой, в която са участвали поне двама човека. Разпитът започва на място.
Шайката е видимо напрегнат, но отрича да има нещо общо с убийството. Налага се да бъде закаран в управлението, където въпросите към него се сипят като град, но отново няма резултат. 
Междувременно е извършен повторен обиск в квартирата на задържания, където криминалисти намират тръба, която в единия край е огъната като бастун. Вероятно Шайката я използва за придвижване, тъй като има проблем с единия крак.
По импровизирания бастун липсват следи от кръв, но криминалистът го взема, защото по форма той отговаря на нанесените удари по главата на убития. 
Следващия разпит започва неочаквано за Шайката. Разследващият вкарва в стаята бастуна му, без да каже нищо. Но 
след обичайните въпроси разследващият нанася мощен психологически удар срещу убиеца
Знаейки тежкия му характер, болезненото му самолюбие и на практика липсващите задръжки, полицаят уж между другото подхвърля на бандита, че няма какво повече да си губят времето.
„Защо ме размотаваш, а не си кажеш, че убитият те е обидил и напсувал и ти е паднало пердето“, казва ченгето.
Това е ключът за превземането на крепостта. Бандитът прави опити да се владее, но става все по-видимо, че в него напират гняв и емоции и е въпрос само на време да избият.
Времето за самопризнания настъпва след няколко минути.
С изкривено лице и стиснати зъби Шайката започва да псува по име жертвата си и след като минава първата вълна на беса му, започва да разказва.
Предния ден двамата познати започват да се черпят в барче в района на гарата. Пийват доста и решават да продължат в квартирата на Шайката. Там гостът влиза в пререкание с домакина, който и бездруго се пали лесно. Криминалният тип забива светкавичен юмрук в лицето на събутилника си, той пада на пода и обиден тръгва да си ходи. 
За обзетия от демони домакин обаче нищо не е приключило
Той следва познатия си тихичко с бастун в ръка и на ръба на ската изненадващо развърта тежката тръба и го засипва с удари. Успокоява се едва когато вижда човека пред себе си мъртъв в снега. Тогава се прибира тихо, почиства много старателно бастуна и решава да мълчи на всяка цена. Няма очевидци, няма кой да свидетелства, оръдието на убийството не може да бъде свързано пряко с престъплението, значи има всички шансове да му се размине. 
Всъщност Шайката доста точно е изчислил цялата ситуация. Не е предвидил само едно - че ще се изправи срещу хора с огромен опит и много познания за човешкия характер, които знаят как да развързват езици само с едно-две уж случайно изпуснати изречения.
Убиецът е изправен на съд и вкаран в затвора за 10 години, но за добро поведение е пуснат предсрочно на свобода. Тъй като не може да се върне в дома си, където жена му не го иска за нищо на света, бившият затворник става клошар и от няколко години следите му се губят.
Крушата не пада далеч от дървото
Шайката произлиза от семейство с криминално минало. Баща му навремето се занимава с кражби, след което двамата му сина тръгват по същия път. Бъдещият убиец краде предимно в Русе, но брат му избягва в Турция и там започва да безчинства, за което е обявен за издирване чрез Интерпол. Тази семейна черта не се харесва на съпругата на Шайката и тя го изгонва от къщата си, като остава в нея с двамата им сина. Големият взема характера на майка си и започва да изкарва хляба си с честен труд в местен завод. Малкият обаче, по прякор Туни, наследява баща си и
става страшилището за квартала около Дом майка и дете още на 8 години
Почти не минава ден без в полицията да се получи сигнал за разбита вила или къща, при това с особен миризлив „подпис“ - във всяка разбита къща в една от стаите са оставени човешки екстременти. Това озадачава криминалистите, но никой не се насочва към Тунито, защото той е твърде малък. В крайна сметка следите все пак водят към момчето и екип полицаи отиват в къщата му. Тогава Шайката още е глава на семейството и като разбира за какво търсят малкия му син, не може да повярва, че отглежда такъв крадец. Подлага го на разпит както той си знае и на другия ден сам откарва хлапето в полицията, тъй като не иска сина му да върви по неговия път.
Момчето обаче няма намерение да сменя посоката. Държи се нагло на разпитите и с гордост признава, че щом влезе да краде в нечия къща, получава необяснима реакция от преживяването, нещо в стомаха му се преобръща и го избива на изхождане. Затова било принудено да кляка и да цапа стаите на ударените вили и жилища.
Покрай това Тунито разказва, че 
много често вечер отвътре го напира да краде
Затова отива до Захарна фабрика, тръгва пеш за вкъщи и където види кола или павилион по пътя си, ги разбива и краде каквото му попадне. Плячката продава за жълти стотинки или подарява на приятели и е вътрешно удовлетворен, че е направил поредния си удар. 
Заради невръстната си възраст Тунито се отърва от присъда, но вместо да се кротне, продължава да вилнее и на 13 години отново е задържан за поредица кражби. Пред полицаите хлапето казва, че е на 14 години, но после признава пред следователка, че е само на 13. И тъй като не може да стои в ареста като малолетен, хулиганът е настанен в трудово-възпитателно училище. След излизането си отново се връща в занаята и на няколко пъти е вкарван в затвора. След последното си излизане на свобода Тунито става порядъчен гражданин и започва работа в завод в Русе.