Георги ХРИСТОВ
Където има загуби, триумфи, драми и история, са нужни летописци. Където има спорт, има задължителни фенски песни. Без тях не може. Те са солта и хлябът на всяко спортно събитие. Тогава обстановката е приповдигната - особено когато отборът ти побеждава.  
Но за песните са нужни поети. Като учителя от Тръстеник Иван Кънчев, написал стихотворение в чест на любимия си футболен „Дунав“. Последната му творба се ражда на 15 август тази година, когато окриленият от новото победно начало на отбора поет излива душата си на един дъх. 
В заглавието няма никаква изненада. То е ясно - „Дунав“ /Русе/“. А нататък продължава така: 

Отново топката над стадиона
лети и той се пълни със народ,
една въздишка радостна отрони
душата ми под слънчевия свод.

Един отбор възражда се отново,
блестят сълзи във старите очи,
щом „Тих бял Дунав“ - Вазовото слово
ни вдига на крака и миг мълчим.

Припев:
И „Дунав“, „Дунав“ гърми стадионът,
и Дунав, Дунав край Русе се лей,
и ти си син на града с Пантеона, 
и тази песен със обич запей!

И „Дунав“, „Дунав“ към небето синьо
полита както помним и преди, и
как се спуска синята лавина
и „г-о-о-о-л“ гърми от хиляди гърди!

Надеждата, надеждата е жива,
усмивка грей на хиляди лица, 
край нас са и децата ни щастливи
и тупкат развълнувани сърца.

Припев:..

И ветерани-майстори са тука,
прегръщаме ги горди, че са с нас,
желаем на момчетата сполука,
в спорта има и късмет, и шанс.

Легендите ни там от барелефа
нашепват си, че идва пак денят
отново да играем за УЕФА
и да ни гледа половината свят.
Припев:..

Всъщност, Кънчев е закърмен с футбол. Роденият през 1955 година учител по руски език, история и физкултура хуква за първи път след топката в родното си село Борисово. Треньор на тима е Садък Алиев. Под ръководството на Алиев някогашните пионери печелят вицетитлата на националния турнир „Футболно лято“. Следващият пристан на Кънчев от 1970 до 1973 година е юношеският тим на „Дунав“. И там тренира при бай Садък, който, за жалост, вече не е между живите. 
Учителят 
не изгрява като голям футболист, но остава близо до играта - като фен и неин тънък познавач
Като ученик в Русе има шанса да изгледа почти всички мачове от най-славния период на „Дунав“. Негови кумири са Никола Йорданов, Стоян Маринов-Чаната, Ремзи Нуриев, после и Никола Христов. И понеже сърцето му прелива от най-добри чувства към футболните герои, решава да се довери на поетичната си тръпка. Иначе първото му стихотворение се ражда още в Борисово, когато губи без време свой скъп приятел.
Как обаче да пресъздаде най-добре майсторството на бързоногия Стоян Маринов?
Как - в дружески шарж, наясно е Кънчев!
Рязък старт и с бяг като лавина
трясваше ги със свойта гилотина. 
Чаната ни скъп - Стоян Маринов!
Лаконичният му и дружелюбен изказ пък за класата на Никола Христов
е изразен така:
Огъваха се стопери железни,
че като танк се носеше в таран, 
с трите топа голове насвятка
във вратите на отбрани най-отбрани!
Под трите топа поетът има предвид безмилостни удари с левия, десния крак и глава!  
Няма думи да опише гения на първия според него като класа за всички времена русенски футболист - Никола Йорданов
И сега в спомените му е един мач на „Дунав“ срещу „Локомотив“ /Пд/. 
„Босаков и Стамболиев /защитници на „Локомотив, б.а./ си разцъкваха наперено топката. Кольо Йорданов се совна отнякъде и след като я открадна, стреля мигновено. За слисания вратар не остана нищо друго, освен да я извади от мрежата“, разказва Кънчев.
Много тачи и Петър Колев
„При него топката не падаше на земята. Голям техничар!“, възхищава се поетът. 
А една сцена с участието на вратаря Любен Марков остава завинаги в съзнанието му. Тя е от мач срещу „Славия“.
„Тасев се озова на три метра от вратата и заложи на страховито воле. Марков полетя вертикално като стрела, успя да избие топката по чудо, но скокът му беше нечовешки, че чак удари главата си в напречната греда. Изтръпнах!“, удивен е и до днес Кънчев. 
Никога няма да забрави и неуморимия Шамси Сюлейманов-Шамо
По онова време се провеждат редовни тестове „Купър“. Задачката е един футболист да пробяга по норматив определено разстояние за определено време. Не успее ли, федерацията спира моментално правата му. Шамо обаче е бог с физиката и няма кой да му се опре. Затова пък Никола Христов има известен проблем с норматива. Когато веднъж се пускат на поредния „Купър“, Сюлейманов не само тича за себе си, а когато настига Христов, го бута по гърба. Да му помогне с повече допълнителна скорост.
Трима според Кънчев са най-големите футболисти на Русе по времето, когато следи тази игра - Никола Йорданов е без конкуренция, второто място е за Ремзи Нуриев, а третото - за Любен Марков!
А дали и колко футбол гледа сега?
„Не искам да си пускам кабел, защото така няма да мога да подготвя уроците си за следващия ден
на училище“, обяснява Кънчев.
Иначе истинският и вълнуващ футбол за него днес се нарича „Барселона“. 
От българските отбори симпатизира на „Берое“. Тази симпатия датира от 70-те години, когато старозагорци са голяма сила с играчи като Петков, Белчев, Киров.
„Разбиха „Аустрия“ /Виена/ със 7:0 в мач от евротурнирите. „Дунав“ пък загуби от тях с 1:5 като гост в Стара Загора. Поведохме с 1:0, но после ни разбиха. Дори мисля, че ни пожалиха“, анализира учителят. 
Другото му сегашно вдъхновение е новият „Дунав“. Така се случва, че през това лято често пъти минава през спортния комплекс в квартал „Здравец“. И се спира, за да погледа с любопитство как върви тренировката под ръководството на старши треньора Веселин Великов.
„Много сериозна работа! Останах впечатлен от тези момчета при големите натоварвания, с които ги подготвяше Великов. Дай боже, отборът да влезе в „А“ група!“, пожелава Кънчев.
И понеже добрите резултати на отбора са продължение на видяното в тренировките, сяда и пише стихотворението „Дунав“/Русе/“. Смята и е убеден, че то може да вдъхнови допълнително футболистите и публиката. Дори си мечтае, че може да се появи композитор, който да напише музика към текста и така дунавските фенове да припяват на стадиона свой нов химн.
Обещава, че 
през пролетта ще тръгне към Градския стадион, за да изгледа колкото се може повече мачове
на отбора. Защото - заради многото ангажименти - през тази есен намира време само веднъж за двубоя с „Оборище“ /Панагюрище/. Надява се, че ще има поводи да напише още вълнуващи стихотворения. Всъщност, не пише само на спортни теми. Музата му идва в различни ситуации и при други житейски случки. Готов е да предложи цяла книга.  
Казва, че много обича професията си. И че другата му страст е руският език.  
„Една година се явих на национално състезание по руски и спечелих първото място. Организаторите обаче явно бяха решили предварително, че най-подготвеният участник ще е жена, та нагласили за първа награда дамски ръчен часовник! Какво да направя - този шампионски часовник бе за мене!“, усмихва се Кънчев. 
А на изпроводяк се разбираме, че напролет задължително ще се срещнем на Градския стадион за мач на „Дунав“. Там където „легендите от барелефа нашепват си, че идва пак денят отново да играем за УЕФА и да ни гледа половината свят!“