Първата книга от поредицата задълбочени разследвания на в. "168 часа" вече е при читателите.

"Предателите на Левски" от Росен Янков съдържа множество нови факти за фаталните 62 дни от живота на Апостола - от първото предателство до залавянето му. Но Левски е предаван и след това - при разпити, на очни ставки и дори под бесилото му. И все пак книгата не е само за предателите на Апостола, тя е за предателските нагласи у всички хора. В нея се публикуват и резултатите от три уникални изследвания, направени за първи път в България. Предлагаме ви едно от тях - най-интересното.

Предателството и престъпленията имат общи характеристики: замисъл, извършване, разсейване на подозренията, измъкване по заличени следи. То също изисква комбинативен ум, потайност, прикриване, отричане и заблуждаване. В случая с предателството на Васил Левски имаме фигура на “извършителя” и тя трябва да бъде разпозната измежду фигурите на конспиратора, свещеника, укривателя, стареца, младока, чорбаджията, ханджията или бакърджията. Това обаче не се прави с очна ставка, а в задочна процедура по утвърдена методика.

Когато трябва да се установят психичният облик и нагласите на т. нар. предполагаем извършител, е нужен съответно и т. нар. профайлър. Това е рисувач на личности и характери на престъпници без оглед на външния им вид според оставените от тях следи на местопрестъплението - една много важна професия. Такъв експерт би стеснил кръга на заподозрените дори до един човек. Досегашните изследователи на Левски не могат да бъдат винени, че не са потърсили профайлър. Не е имало. Тази професия е още нова у нас.

За случая “Левски” в. “168 часа” покани доц. Неделчо Стойчев, бивш директор на Института по психология на МВР. В своята професионална сметка той има десетки убийци, разпознати по изготвени от него психопрофили.

Доц. Стойчев анализира мотивите за предателство на Апостола и изготви психологически профил на извършителя му. За целта бе снабден с подробна справка за установените факти и обстоятелства около деянието, както и с различните оперативни версии. На практика това бе цяла чанта с документи, факсимилета и книги. Той обаче се оказа доста начетен по много въпроси за Левски, дори по такива, които са извън вниманието на “168 часа” в този случай.

В началото доц. Стойчев дава дефиниция на предателството и обрисува неговия автор.

Облик на предателя

Всяко предателство се осъжда както от морала, така и от закона. Предателството е нарушение на вярност, дълг, лоялност към кауза или личност. В психологичен план предателството се разглежда като преднамерено действие или съвкупност от действия, които целят нанасяне на вреда на отделен човек или група от хора.

Това определение представя предателството като индиректна активна форма на агресия, която на поведенческо ниво се проявява в преднамерено вкарване в капан, поръчка за саморазправа.

Предателството като форма на индиректна агресия се мотивира от отрицателни чувства и преживявания като завист, непоносимост, омраза, ревност, честолюбие, суетност, алчност. Обикновено предателят се ползва с доверието на предадения (жертвата). В повечето случаи тя е с по-висок статус и авторитет от човека, който извършва предателство.

Извършителите на предателства оправдават стореното, като приписват отрицателни личностни характеристики на пожертваните хора. Защитните им механизми не са сложни за изпълнение и разбиране - отричане, изтласкване, рационализация.

Предателството като конкретно действие или по-дългосрочно поведение се разбира еднозначно, дори от самите предатели, като своеобразен вид престъпление. Избягването на наказанието и на позорното клеймо е основна грижа на извършителя, затова в повечето случаи той полага системни усилия да потули или изопачи истината или да насочи вниманието и подозренията към някой друг.

Както при престъпления срещу личността с неизвестен извършител, така и при предателството е възможно да се направят изводи за личността на извършителя, като се приложат методите на криминалната психология.

Психологичният анализ на престъпленията се опира на принципа, че поведението на извършителя отразява личността му. Поведението е съвкупност от действия, чрез тях то може да бъде изследвано.

Тук доц. Стойчев прави уговорка, за да ни предпази от психологически анахронизъм:

Когато се анализират събитията и обстоятелствата при залавянето на Васил Левски, много често се тръгва от легендарния ореол около личността и делото на Апостола на свободата. При такъв подход предателството изглежда дори светотатствено. Историческите документи и факти показват, че към момента на залавянето му Левски е имал верни привърженици. Но около него е имало и хора, които не само са го неглижирали, а и открито са му се противопоставяли. С други думи, в онзи период той все още не е бил стожерът на националното ни самосъзнание. Ето защо актът на даване на информация на турските власти, за да бъде заловен, лесно е можел да се рационализира от извършителя така, че да остане в съгласие със собствената му съвест.


След това доц. Стойчев излага целта на анализа и приложения метод:

С методите на криминалната психология тук се прави анализ на фактите и обстоятелствата, довели до залавянето на Левски, и се извеждат профилни характеристики на неизвестния извършител на предателството спрямо него. То е извършено непосредствено преди залавянето в Къкринския хан, т.е., че извършителят му е дал на турските власти конкретна информация, за да бъде заловен Апостола.

Виктимология

При психологичния анализ на престъпленията изучаването на жертвата има съществено значение за изграждане на достоверни предположения за начина на извършване и за мотивацията на престъплението. Науката за жертвите категорично е установила, че личността, статусът и поведението на жертвата оказват влияние върху извършването на престъплението.


Въпреки че към момента на предателството някои комитетски дейци са оспорвали авторитета на Васил Левски, никой не се е съмнявал в неговите лидерски качества и в решителността, с която е наказвал предателите на революционната кауза. В писмо до ловчанския комитет той ясно е заявил причините, поради които поема риска да отидев Ловеч, и е поставил въпроса за идентифициране на предател в самия комитет. Така той всъщност е предупредил човека, който го предава на турците, че ще дойде в града. Тоест информацията за Левски е дадена на турската власт от човек с достъп до кореспонденцията на комитета.

Психотест на Пази мост

В следващата част от анализа доц. Стойчев разглежда в психологическа перспектива срещата на Левски със заптиетата на Пази мост и в криминологична перспектива обстоятелствата около залавянето му. Той пише:

Сведенията за отиването на Левски до Ловеч, за престоя му там и за заминаването му показват, че са приложени системна конспиративност и предпазливост, прецизност в планирането и на най-дребните детайли в облеклото и в поведението, подсигуряване и минимизиране действието на случайни фактори.

При срещата със заптиета на Пази мост Левски използва психологичен похват за управление на впечатленията. С репликата си към заптието “Аз те познавам. От Ловеч съм.” определя когнитивна рамка на ситуацията и провокира евентуална реакция, за да прецени дали турците реагират с подозрение и недоверие. Тази активност на Левски в диалога е с цел манипулиране и контрол на комуникацията.

Заптието или ще реагира с недоверие, или ще се довери на формираното впечатление, че среща познат. Видът (включително облеклото) и ситуационният контекст на поведението оказват влияние върху възприятията. От друга страна, ситуативно формираното впечатление, че познаваш човека насреща, често притъпява бдителността. Старшето заптие е помак и е говорело български, но другото заптие е турчин. Левски е очаквал среща с турски стражи и неслучайно е облечен по турски, а и може да е повел разговора на турски език (знаел го е доста добре). Това повишава вероятността успешно да е заблудил заптиетата, на който и език да е водил разговора. Развоят на ситуацията на Пази мост по-скоро свидетелства, че Левски е приложил успешна манипулативна тактика, а не че е допуснал грешка, поради която по-късно е заловен.


Анализ на престъплението  (предателството)

От извършената топографска експертиза на моста категорично се прави изводът, че от него няма пряка видимост към Гьола, където Левски отново се събира с Никола Цвятков. Това е обективна предпоставка да се направи обосновано предположение, че заптиетата, които са срещнали Левски, не са имали основание да се усъмнят и да го проследят. Поведението на Апостола и Никола също е индикативно, че те не са изпитали тревога от непосредствена опасност след срещата на Пази мост - като се събират при Гьола, Левски възсяда коня, а Никола тръгва пеша; не променят маршрута; не се разделят, за да объркат евентуални преследвачи; не бързат.

Те не са подозирали, че Къкринският хан е предаден на турците като място, където да бъде заловен Левски. Важно е да се отбележи, че в с. Къкрина е имало и друг хан, но в онази нощ той не е претърсван. Изводът е, че ханът, стопанисван от Христо Латинеца, е посочен от конкретен човек, който е бил наясно, че този хан се използва като тайна квартира и че Левски ще отседне в него на път за Търново.

Такава информация може да даде само българин, участник в Ловешкия комитет, който има възможност да разбере дали Апостола е пристигнал или заминал от Ловеч. Вероятният извършител е имал достоверно оправдание за посещенията си в конака и срещите си там. Може да се допусне, че тези посещенияса свързани с общественото му положение - бил е образован за времето си, имал е статут на издигнат човек. Живеел е в Ловеч и не е бил задържан за постоянно или изпратен в София като други комитетски дейци.

Някои на пръв поглед странни действия на властта могат да се интерпретират като целенасочено прикриване на самоличността на предателя. Предприемането им е индикатор за това, че информацията, довела до залавянето на Левски, не е дадена от турчин, а от българин.

Така може да се обясни и изпращането на Левски в Търново за официално разпознаване. Ако то бъде извършено в Ловеч, трябва да се оформи писмено свидетелство и тогава самоличността на предателя щеше да е безспорна. Най-вероятно в конака той е извършил т. нар. оперативно разпознаване - неофициално е потвърдил самоличността на заловения. Може да се допусне, че този информатор е бил значим за турците със съдействието да бъде заловен Левски, а не с информация за комитетската дейност и дейци в Ловеч. Турската власт вече е знаела за тях.

Извършителят е познавал добре Левски и вероятно се е ползвал с доверието му. За предателството вероятно има лични мотиви, свързани с елиминирането на Левски като източник на заплаха за самия него. Този страх е имал екзистенциален характер и е бил свързан с опасения за сериозни щети и цялостна промяна на житейския статус и перспективи. Затова може да се допусне, че извършителят е имал семейство - жена и деца, имоти и обществено положение. С други думи, имал е какво да губи. Страховете му са се усилвали и от очакванията за брутално отношение на турците към него като съучастник в заверата за вдигане на бунт в цяла България. Вероятно е бил викан и разпитван във връзка с предателствата на Димитър Общи или се е опасявал, че предстои на свой ред да бъде задържан и съден.

Освен мотивите от личен характер вероятно извършителят е проявил себесъхранително малодушие предвид арестите на други комитетски дейци и предателството е негов опит да оцелее. Във връзка с мотивацията за този акт е важно и обстоятелството, че към онзи момент Левски не е бил безспорен авторитет за всички комитетски дейци и че някои от тях открито са оспорвали неговите нареждания. Замесването му в две убийства вероятно също е използвано от извършителя за оформяне на комплекса от мотивите му. Такава по-широка мотивационна основа е необходима, за да може извършителят по-успешно да оправдае пред себе си своята постъпка, като включи и причини, натоварващи жертвата с вина.

Основен фактор в този комплекс от мотиви е потребността от оцеляване и избягване на загуби. Тя драстично влияе на поведението във възраст, когато житейските перспективи и очаквания все още са големи и предстои реализация. Това заедно с допускането, че повечето от комитетските дейци са в активна възраст, обосновават предположение, че извършителят на предателството е мъж на възрастта на Левски или малко по-възрастен.

Вероятността в патриархалния свят на Османската империя предателството да извърши жена е незначителна. Почти невъзможно е било жена да се среща незабелязано с турски управници и полицаи. Забранено е било жени да се държат под арест в конака.

Практиката на криминалните разследвания показва, че хората, които извършват даден тип престъпления, имат и други подобни прояви. Хората, които извършват предателство, вероятно в живота си преди него са имали случаи, в които са се възползвали от чуждото доверие за лична изгода. В този смисъл може да се допусне, че в биографията на извършителя на предателството на Левски има и други случаи, при които той е злоупотребявал с доверие.

Извършеното спрямо Левски предателство може да се определи като планирано и организирано престъпление. Това означава, че за този акт е взето рационално, а не импулсивно решение; начинът на действие е обмислен; изграден е субективен модел за приемливо обяснение на поведението на извършителя; предприети са мерки за прикриването му.

При планираните престъпления извършителят търси да постигне ползи или вътрешно удовлетворение. Именно вече изградената защитна мотивация, най-често натоварваща жертвата с вина, освобождава извършителя от травматични преживявания във връзка с когнитивния дисонанс от постъпката му и допринася за устойчивост в поведението и балансираност на емоционалното състояние. Съзнателното предателство умело се рационализира и не води до тежки форми на копиране на чувството на вина като например засилена употреба на алкохол, тотално социално занемаряване, опити за самонараняване и други автодеструктивни и автоагресивни актове. Такива форми на саморазрушаване на личността са характерни за хора, които се самообвиняват за грешка или пропуск, довели до фатални последици за значими за тях хора.

По метода на отхвърлянето

Въз основа на профила доц. Стойчев пристъпва към отсяване на лицата в кръга на заподозрените.

Посочените от в. “168 часа” възможни предатели на Васил Левски могат да бъдат сравнени с изведените основни характеристики на неизвестния извършител. Възможните съвпадения на фактите от биографиите им с параметрите на психологичния профил ще дадат насока кой от тях е най-вероятният извършител на предателството спрямо Левски.

Величка Хашнова - отпада поради това, че е от женски пол.

Марин Поплуканов - отпада, към момента на предателството е бил задържан в София и практически му е било невъзможно да предаде Левски в Къкринския хан. Няма съвпадение при част от критериите в профила - възраст 27 г.; неженен, без деца; не е задържан или обвиняван за криминални прояви; не е отричал да е извършвал предателството.

Никола Цвятков - спътникът на Левски е на 23 г.; не е женен, няма деца; не заема статусно положение; не е задържан или обвиняван за криминални прояви; липсва личен мотив за предателство; не е отричал да е извършвал предателството; задържан заедно с Левски. Вероятността да е извършител е незначителна.

Христо Цонев - наемателят на Къкринския хан е на 24 г.; не заема статусно положение; не е задържан или обвиняван за криминални прояви; липсва личен мотив за предателство; не е отричал да го е извършвал; задържан заедно с Левски. Вероятността да е извършител е незначителна.

Никола Сирков - укривателят на Левски е на 42 г.; не заема статусно положение; не е задържан или обвиняван за криминални прояви, липсва личен мотив за предателство; не е отричал да го е извършвал. Вероятността да е извършител е незначителна. Има версия, че след смъртта на Апостола се пропива и бързо умира. Това може да е резултат на непреработено чувство за вина, че поради несъобразителност или неволна грешка е причинил гибелта на Левски. Ако бе пряк извършител, нямаше да е самодеструктивен - щеше предварително да е постигнал съгласие със себе си чрез рационализация.

Поп Кръстьо Никифоров - при него има най-значими съвпадения между биографични факти и профилните характеристики на неизвестния извършител.