Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Топ следователи и оперативни работници от новообразуваната вече полиция в Русе се сблъскват с едно от най-тежките престъпления в кариерата си няколко месеца след повратния 10 ноември 1989 година. Случаят е потресаващ. Убити са майка и дете на 5 годинки, а труповете им са изгорени. Макар че разплитането на тази трагедия изглежда безнадеждно, след по-малко от година двойният убиец е разкрит, а това чувствително повишава стойността на местните оперативни служби и МВР вече започва да гледа на русенската полиция с друго око.
Надвечер в един петъчен ден през лятото на 1990 година в полицията се получава информация, че в яма на хребета срещу хижа „Минзухар“ в Образцов чифлик, непосредствено до полигона, на който се провеждат тренировки със състезателни коли, са открити изгорени до неузнаваемост трупове на хора. Веднага е сформирана оперативно-следствена група със съдебен лекар, която отива на оглед. На място криминалистите виждат, че на земята има останки от изгорял дунапренен дюшек, върху който се намират трупове. Заключението на съдебния лекар е, че това са 
тленните останки на малко дете и на жена
но самоличността им не е известна и остава загадка, защото телата са изгорени на 95%, а документи не са открити.
Късно вечерта за случая е уведомен криминалист, който на следващия ден отива на място, но не може да открие местопроизшествието, тъй като ямата е естествена, а не допълнително изкопана. Следи от автомобили или каквото и да е превозно средство, с което телата евентуално са били докарани в района, липсват. Костите на изгорелите хора пък са прибрани и така нищо не подсказва къде точно е станало изгарянето.
Полицаят започва да разпитва хора, които живеят или работят в Чифлика, но това също не води до нещо съществено. Никой не е видял или чул нищо съмнително или притеснително. 
Криминалистът разбира, че е попаднал на може би най-костеливия орех в дългогодишната си служба
и ще трябва да впрегне целия си опит, за да открие нишката към ключа за зловещата загадка. Връща се в управлението и започва да търси в архива има ли регистрирани други тежки престъпления в този район.
Така в лутане и четене на стари папки минава около седмица, като през това време полицаят постоянно се връща към случаите си назад в годините, за да открие някаква светлинка, след която да тръгне. Същевременно
 активира всичките си информатори и невидимата хайка дава резултат
Благодарение на получените многобройни сведения от неофициални сътрудници топ ченгето вече знае кой е извергът - 40-годишният Генчо Веселинов Неделчев по прякор Пушката. Следва доклад до следователя, който поглежда на пробива с недоверие, но поради липса на по-добра идея все пак обявява заподозрения за национално издирване.
Пушката е известен на полицията като специалист в кражбите от вили в Касева чешма, Образцов чифлик, Чифлишкото езеро и други околни зони. Обикновено бандитът разбива входните врати и краде каквото ценно намери. Заради острия му нюх да намира незаконни пушки и други оръжия във вилите, които продава на добри цени, се сдобива и с прякора си. Макар че на пръв поглед изглежда като обикновен кокошкар, който се задоволява с обирането на празни вили, бандитът никак не е безобиден. Напротив - израснал е по интернати и от дете е свикнал да оцелява при всякакви условия, 
да се подчинява на по-силните и да не проявява капка милост към по-слабите
Истински демон на социалната джунгла. От малък без колебание и страх посяга на чуждо и като пораства превръща това в професия. Съден е многократно и е лежал в затвора, но след всяко излизане започва отначало. Генчо се завърта в добре познатите му вилни зони, набелязва необитаеми и усамотени имоти, нанася се в някой от тях и започва да тараши наоколо.
Бърза проверка в информационните системи на правоохранителните власти показва, че Генчо е на свобода. Затова натовареният с разследването на зверството край хижа „Минзухар“ криминалист започва дискретно да го издирва, но от него няма и следа.
Но пък изниква нова следа. Докато търпеливо сглобява пъзела на контактите на издирвания полицаят попада на информация, че познат на бандита русенец е заживял на семейни начала с жена и невръстния й син в апартамента си на улица „Доростол“, а към тях се присламчил и Пушката. И както често става, 
семейният приятел скоро се превръща в любовник, а триъгълникът става взривоопасен
Впрочем в този случай не само не се стига до взрив, а дори не се появява и сянка от напрежение. Просто жената и детето изведнъж изчезват от апартамента на „Доростол“ и сякаш потъват вдън земя. Напуснатият е огорчен и изумен - той е дал на избраницата си не само покрив, а и любов и истинска сигурност, животът им е спокоен и дори според мамения мъж щастлив, а обичаната от него жена дори не му казва в очите, че го напуска.
Междувременно Генчо Пушката дочува, че е заподозрян за разчулото се двойно убийство и го търсят под дърво и камък, затова решава да се потопи дълбоко. Първоначалната му идея е да избяга в Турция по море. Отива в Ахтопол, 
прави няколко опита да открадне лодка, с която да отплава към Истанбул и дори успява
да отвърже една малка рибарска гемия от стоянката й, но още с първите загребвания установява, че катерът на Гранична полиция строго охранява българските териториални води и се връща на брега. 
Междувременно Пушката разбива няколко магазина, за да се снабди с пари и храна. След пропадането на опита да изчезне в Турция, закоравелият престъпник съставя нов план - да се измъкне с лодка от Видин в Сърбия по Дунава. Вече е зима и придвижването е по-трудно, но нищо не може да спре знаещият две и двеста Генчо. За няколко дни крадецът успява да прекоси по диагонал страната, като по пътя разбива малки магазинчета, за да си осигурява храна, цигари и нещо за сгряване - ракия, водка или каквото намери. При акостирането си във Видин, Генчо първо оглежда лодките на брега, набелязва по-лесните за кражба и решава да се зареди с повече провизии по единствения начин, който познава - чрез взлом. Налита на малък супермаркет, който обаче се оказва свързан със СОТ и докато кандидат-емигрантът опразва рафтовете, идва полиция и го вкарва в ареста. 
Издирваният беглец изпада в паника
Разбира, че примката около него се затяга, а поведението му показва, че този път наистина се страхува от правосъдието. В килията Пушката се оказва в компанията на друг рецидивист, който също като него няма какво да губи и след като разбира, че една от стените е външна, русенецът предлага на съкилийника си да разбият стената и да избягат. Речено-сторено. След няколко нощи къртовски труд, проспан от безхаберната охрана, двамата криминални ветерани пробиват дупка и изчезват в снежната нощ както са голи и боси. Първата им работа е да разбият магазин за дрехи и обувки, където се обличат дебело, обуват си топли зимни обувки и се насочват към малка бакалия, която отварят с лекота. След като измъкват храна за два дни, двамата съучастници отиват на автостоп до Враца. Там храната свършва и на мушката им попада малък гастроном, но късметът отново им изневерява и врачанската полиция ги прибира на топло.
И в управлението идва развръзката за обявения за национално издирване Генчо Пушката. Той е разпознат и
русенският следовател по двойното убийство е уведомен за едрия „улов“
Той веднага се свързва с работещия по случая криминалист и казва, че има намерение да отиде до Враца, за да разпита Пушката.
Това предизвиква малък спор.
Как ще отидеш в затвора, където бандитът се чувства като у дома си, да го разпитваш за двойно убийство? Той вече има изградени най-малко 10 варианта как да лъже, да отрича, да мълчи, да обвинява други и така нататък и за да проговори, трябва да го извадим от равновесие, отвръща полицаят.
Следователят приема аргументите му и след две седмици му съобщава, че Генчо е докаран в Русе и вече е разпитан, но твърдо отрича да има нещо общо с убийството и изгарянето на откритите край „Минзухар“ майка и дете.
Новината не дава мира на криминалиста цяла нощ. Никой не е очаквал Пушката да пропее при първите въпроси, но ако твърдото отричане продължи, един убиец може да се измъкне. Затова на сутринта отива при следователя и му предлага план за действие.
Двамата изчакват Генчо за нов разпит и още с влизането му в стаята
полицаят го поздравява и без предисловия хваща бика за рогата
Знам, че като гърмян заек можеш да лъжеш, да мълчиш, да обвиняваш други, но съм сигурен, че днес ще кажеш на следователя истината за двойното убийство. Не бой се, няма да бъдеш осъден на смърт или на доживотен затвор, но ако продължаваш да мълчиш, няма да излезеш скоро оттук, казва оперативният работник, който е добре познат в криминалните среди със силната си интуиция, майсторството да разплита криминални загадки и непоколебимия си характер.
Следващите няколко часа Генчо се изповядва за убийството от игла до конец. Но преди да разкаже как е минал разпитът, следователят признава на колегата си: „Като започва да съветваш Генчо какво да прави и да му обещаваш свобода, ми идваше да те ударя с пепелника по главата, но после разбрах, че си бил прав, защото го накара да ни разкаже всичко“.
От разказа на убиеца става ясно, че 
в дъното на всичко е любовната история
която Генчо и жената на приятеля му подхващат. В началото уж всичко било несериозно, но страстта помежду им се разгоряла буйно и новият любим на самотната майка направил в края на гората в Образцов чифлик колиба от клони, в която поставил дунапренен дюшек. Влюбените се срещат в новото си любовно гнездо, в което мъкнат и детето и никак не се свенят от присъствието му. Наред с храната Генчо почти всяка вечер носи и алкохол и така животът в гората се превръща в оргия, в която без да има право на избор е въвлечено и 5-годишното момче. В нощта на убийството двамата любовници започнали да се черпят още в града, след това продължили и в горското си леговище, но по някое време избухнал скандал, който Пушката приключил бързо и решително. Грабнал една дебела сопа и сцепил главата на изгората си с два удара, после убил и момченцето, за да няма свидетели и легнал да спи.
Когато сутринта се събужда, разлютилият се Генчо
вижда труповете, разбира какво е направил в пиянско умопомрачение
и зъбите му започват да тракат от ужас. Този път вече не става дума за разбит магазин или за ограбена вила, а за убити хора, следователно за смъртна присъда. 
Но закоравелият престъпник не губи самообладание. Слага бездиханните майка и син на дюшека, влачи ги до падината до близката хижа „Минзухар“ и ги запалва. След като труповете изгарят, палачът изчезва.
Според правилата на разследването се прави следствен експеримент, част от който е възстановката на убийството. За целта отново е вдигната колиба от клони, доставен е дюшек с надуваеми кукли, но като ги вижда Генчо започва да трепери. Криминалистът има в колата си две бири и докато следователите подреждат сцената, скришом подава на Пушката едното шише. Бандитът го изпива на един дъх, после пресушава и втората бира и вече успокоен възпроизвежда до най-малката подробност цялото убийство с последвалото изгаряне. 
Убиецът вече е разкрит, но самоличността на майката и детето не е доказана. Чувалите с тленните им останки са извадени от моргата и на помощ е повикан стоматологът на МВР. Той оглежда зъбите, взема проби и последвалото проучване установява по безспорен начин, че това са жената и детето, живели в апартамента на „Доростол“ с приятеля на убиеца си.
Генчо е изправен на съд, който 
наистина не го наказва със смърт, не му дава дори доживотна присъда
След като излежава отредения му срок, Пушката отива при криминалиста, който вече не е в МВР и на чаша бира му признава, че в началото не му повярвал, че няма да бъде убит или, че до края на дните няма да лежи в килия. После обаче се замислил, че не е извършил убийството с цел грабеж или по хулигански подбуди, а просто алкохолът си е казал думата и затова се доверил на думите на криминалиста. И не е сбъркал.
Този случай за пореден път показва, че разкриването на тежки престъпления е сложна съвкупност от психологически и много други познания в редица други области, които дават възможност на разследващите да наложат собствената си воля над волята и стремежите на заподозрения да замаскира следите си и да отърве кожата, посочва криминалистът. И допълва, че това е сложен процес, който изисква задълбочено професионално обучение на състава на МВР, защото и най-малките пропуски водят до невъзможност да се защитят интересите на гражданите и обществото.