Със сигурност повечето от българите, посетили Рим през последните 11 г., са видели и църквата “Св. св. Викентий и Анастасий”, която наричахме българската църква. Няма начин да са я пропуснали – тя е точно до фонтана “Треви”, откъдето всеки задължително минава, за да хвърли монета.

Днес мнозина от туристите, които се трупат от сутрин до вечер пред фонтана, се чудят на обраслата в плевели църква със залостени порти. По-информираните са наясно, че тя е затворена за ремонт.

От ремонт или от хора с подобни намерения обаче няма и помен. “Св. св. Викентий и Анастасий” прилича на място, в което човешки крак не е стъпвал от месеци.

На оградата все още седи табела, указваща, че там се намира българската църковна община “Св. св.Кирил и Методий”.

От табелата са изтръгнати ликовете на двамата братя

Ламаринената плоча е всъщност последният външен спомен, че именно този храм ни беше предоставен за литургийно ползване от папа Йоан Павел II. Мраморна плоча вътре в църквата също напомня за това.

От година българите в Рим се чудят какво точно става с църквата им и защо се стигна дотам, че тя вече няма да бъде мястото, в което ще присъстват на православни служби.

Версиите са много, а интригите около тях – оплетени като в роман на Дан Браун. Коя е истината, не е ясно, защото досега официално никой не я е изяснил пред българската църковна община в Рим. За сметка на това има няколко неофициални версии.

Оказва се обаче, че в момента не разполагаме не само с храм, ами и със свещеник, тъй като предишният – архимандрит Климент Бобчев, бил отстранен заради проблемите, които причинил в отношенията на Западноевропейската ни епархия с Викариата в Рим.

Голяма част от българите във вечния град нямат и понятие за случващото се около църквата ни, тъй като ситуациите около нея се променят непрекъснато.

Мнозина се питат обаче – защо, ако отец Климент се смята за виновния за създалата се ситуация, просто не е бил отстранен той самият? Защо България се отказа от храма, даден и за литургийно ползване лично от папа Йоан Павел II? И как за година и половина (откакто съществуват проблемите с църквата ни) никой от Викариата не е предупредил България, че именно в отец Климент е проблемът?

Няма спор - ръководството на БПЦ е в пълното си право да отстранява и назначава за духовен пастир когото иска и както сметне за правилно. Фактът, който се наби на очи за всеки от членовете на българската църковна община в Рим през последните месеци, е обаче от друго естество.

Нито един представител нито на БПЦ, нито на българската държава, които в момента са заети с разрешаването на проблемите на високо ниво, не се обърна за мнение към общността. В продължение на

над 11 г. българите от Рим и околностите му изградиха ден след ден своето духовно средище

около църквата, църковното настоятелство, свещеника, неделното училище. Стъпка по стъпка стигнаха и до извоюваните придобивки за църквата и за училището. Сега обаче излиза, че човешкият фактор не е важен, че хората от общината са като стадо без пастир. Погледнато отстрани, всичко наподобява ситуация, в която поради проблеми с хазяина трябва скоростно да напуснете апартамента и да си търсите друг.

Мнозина се питат и дали в бъдеще ще бъде основана нова църковна община, дали ще се заличи всичко досегашно и ще се започне от нулата.

Въпреки твърденията, търсещи вината за всичко в досегашния ни свещеник, гъмжи от въпроси и около други аспекти.

В действителност портите на “Св. Викентий и Анастасий” бяха залостени след протокол на пожарната от 1 юни 2013 г. Той констатира наличието на пукнатини в централната и в страничните части на храма, където са капелите, както и обилно навлизане на дъждовни води. То причинява отмиване на много от стенописите и фреските, твърди докладът. Анализирайки подробно състоянието на всяко ъгълче от храма, пожарникарите го определят не само като критично, а и като опасно. Особено рисково е положението на централната фасада на църквата към фонтана “Треви”, тъй като

има риск от падане на парчета от стената

Именно там се струпват непрекъснато и хиляди туристи. Подобен риск съществува и за двора на намиращото се до задния вход на църквата училище. Изводът на протокола е, че църквата трябва да се затвори за хора, тъй като има опасност от срутващи се парчета, и заръчва на компетентните лица да направят всичко възможно за привеждането и в сигурност.

Четейки редовете на протокола, който зове за спешни мерки, човек се пита - а как така осем месеца след затварянето няма и следа от каквото и да е действие за привеждането му в сигурност?

Портите на храма бяха залостени на 1 юни миналата година, но и през предшествалите го месеци той не позна покой.

“24 часа” писа няколко пъти за интригата с румънския клисар в църквата , който месеци наред с действията си направи почти всичко възможно, за да оскверни православните ни символи и служби. На това са свидетели много от българите, посещавали църквата.

Въпреки че както архимандрит Климент Бобчев, така и представители на църковното ни настоятелство направиха пътека до римския Викариат, за да алармират за проблемите с румънеца, в крайна сметка сега излиза, че именно действията на българския свещеник са довели до безвъзвратната загуба на доверие пред Светия престол и пред Викариата.

Недоумение буди обаче фактът защо на 5 октомври 2013 г. е спряно действието на Архисъбратството (католическото църковно настоятелство), разпореждащо се с храма. Това може да се прочете на сайта на Викариата. Именно то имаше правото да ползва църквата, чиято сграда е собственост на италианската държава.

В профила на монсиньор Джанджулио Радиво на сайта на Викариата също вече не се отбелязва, че е ректор на “Св. св. Викентий и Анастасий”. Някои се питат – а дали всичко това не става, за да може Викариатът да вземе за себе си правомощията за ползване на апетитния имот?

И дали целият този сериал с участието на Викариата, отец Климент, румънския клисар и т.н. не беше измислен, за да се отстрани от пътя Архисъбратството, а с него и основната пречка - конвенцията му с българите за ползването на храма? Така с един откос се посичат всички.

Всичко това са обаче само въпросителни. Единственото сигурно е, че присъствието на българите в църквата до фонтана “Треви” е вече само спомен.