През 1977 г. в Секретариата на ЦК на БКП постъпва доклад на председателката на Комитета за изкуство и култура др. Людмила Живкова. Първото изречение гласи: “Другари, в нашата страна се наброяват над 4000 църкви и манастири, които са собственост на Българската православна църква.”

После в доклада се развива тезата, че понеже 1300 от тези църкви и манастири са паметници на културата с национално и световно значение, за които Българската православна църква не може да полага нужните грижи, те трябва да бъдат одържавени. За начало 240 от тях.

На 17.7.1977 г. в ЦК постъпва втори документ: мнение на Комитета по църковните въпроси към Министерството на външните работи по доклада на др. Живкова. Комитетът по църковните въпроси

внимателно, но

категорично

възразява на др.

Живкова

и сочи последствията за държавата, ако такива действия бъдат предприети. В материала пише дословно: “Съгласно конституцията “одържавяването” на църкви може да стане само с акт, приет от Народното събрание. Такъв акт на най-високо държавно ниво ще предизвика отрицателната реакция на духовенството (а и не само на духовенството) и ще създаде повод за атаки срещу властта. Отзукът и реакцията вън от страната ще бъдат може би по-големи. Ще създадем повод за пропаганда относно правата на човека и свободата на изповеданията у нас. (...) Настоящият момент не е подходящ за една такава “революционна” акция.”

Тези любопитни факти са описани в книгата на Момчил Методиев “Църквата между вярата и компромиса”. Става дума за 1977 г. Да припомняме ли как се казваше бащата на др. Людмила Живкова? Тогавашен държавен глава, средоточие на законодателната, изпълнителната и съдебната власт едновременно! Какво му е пречило да изпълни желанието на щерка си? Но не го е изпълнил. Нещо повече. На др. Живкова е препоръчано

да не си играе

с огъня

Комунистическата власт през 1977 г. не е посмяла да одържави нито една църква. Била тя културен паметник или не.

От тези два документа стават ясни няколко много важни неща. Първо, че според самата др. Живкова към 1977 г. църквите и манастирите в България са били собственост на Българската православна църква. Със или без нотариален акт - тя го казва. Второ, стратегията за това как църквите - паметници на културата трябва да станат държавна собственост и да бъдат превърнати в музеи е разработена в Комитета за култура в средата на 70-те години на XX век и се изпълнява неотклонно до ден днешен. Трето, аргументът, че паметниците на културата трябва да са държавна собственост, още тогава е бил приет за несъстоятелен.

Четвърто, Тодор Живков е имал характера да смири егото на собствената си дъщеря. Пето - чак ме е срам да го кажа - комунистическата власт е имала по-правилно понятие за правова държава от демократичната. И шесто, онези хора много по-добре от сегашните са разбирали, че

всеки удар срещу

БПЦ ще е удар

срещу самата

власт

Написали са го черно на бяло.

Разказвам това, за да подчертая, че комунистическата държавна власт не само, че не е одържавила храма “Св. Александър Невски” , но и директно е признавала БПЦ за негов собственик. През Третото българско царство идеята, че държавата може да притежава в собственост църква, е била абсурдна. При народната република тази идея е била най-малкото политически нецелесъобразна

В днешно време обаче всеки произволно взети двама души могат да заведат дело в съда и да поискат “Св. Александър Невски” да бъде одържавен. И маса хора ги слушат и цъкат: “Ми що, бе, може пък да имат основание...”. А останалите кършат ръце и викат: “Еми независим съд... к'вото реши - това е.” Сякаш съдебният акт не е акт на най-високо държавно ниво!

Обзела ни е

лудост някаква

Думата ми обаче е за друго. На заседанието във ВАС по делото за “Св. Александър Невски” адвокатът на кръг “Будител” на два пъти каза: “И стига сте говорили, че се води хибридна война!” Не стана ясно защо го казва и в каква връзка. Ни в клин, ни в ръкав.

Това обаче ме накара да се замисля върху едно измерение на хибридната война, за което, признавам, не си давах сметка. За хибридната гражданска война, която се води на полето на съдебната система със средствата на демократичния съдебен процес. Адвокатът се изтърва! Да, делото “Будител” срещу държавата” е елемент от хибридната война. На хибридната война, която ние сами водим срещу себе си.

В демократичния

съдебен процес

всеки може да нападне всекиго. Всеки може да поиска каквото му хрумне. Да тръгне на поход за грабеж и плячка. Да подлага когото си иска на тормоз. Да клати държавата, както в конкретния случай. До безпредел! Съдебната система, защото е демократична, трябва да обърне на всеки нужното внимание. И понеже процесът е демократичен и трябва да се респектират всички, този тормоз и това клатене може да продължават с години. Държавата от средство за решаване на конфликти се е превърнала в средство за тяхното усилване и задълбочаване. Държавните административна и правна системи, вместо да не допускат появата им, са се превърнали в машини за тяхното създаване. В най-добрия случай са пасивни наблюдатели, които прехвърлят проблема от една институция на друга като горещ картоф и гледат кой ще се изгори накрая. Така изгаря цялото общество.

Държа да отбележа, че по

личните ми

наблюдения

специално гражданските и в частност търговските съдилища напоследък общо взето съдят правилно. Но страшно бавно. Някой тръгнал да граби чужд имот - десет години влачене по съдилищата. Друг тръгнал да плячкосва чужд бизнес - пак едно десетина години. Трети пие на четвърти кръвчицата по друг някакъв повод - пак влачене. Ясно е, че се злоупотребява с право. Ясно е кой е насилникът. Видно е за всички, че някой нещастник го разтерзават. Но не бива спор да се решава лесно. Трябва да е бавно. Докато единият от съдещите се за имота умре. Докато спорещите бизнесмени се “разберат" или единият фалира. Докато всичко се разпадне и разкапе.

Чувал съм, че изкуственото създаване на кризи било метод за управление. Създаваш криза, хвърляш даден сектор в хаос и береш плодовете на анархията. Добре, ама нямате ли чувството, че този метод вече го прилага всеки под път и над път. Много станаха кризотворците. Няма да издържим още дълго така.

Та искам да кажа, че

най-високото

държавно ниво, което включва представителите и на трите власти, трябва да вземе да се разбере и да започне да потушава и предотвратява кризите в зародиш. Всеки може да поиска всичко, ама както каза премиерът, трябва да има граници на егото. И понеже никой сам не може да си сложи граници на егото, високото държавно ниво е това, което трябва да му ги сложи. Високото държавно ниво трябва да започне в спешен порядък да спира хилядите малки хибридни войнички, които в сумата си са реална гражданска война. И понеже истинската е на прага, е наложително нашите войнички да бъдат спрени. Веднага.

Случаят със

“Св. Александър

Невски” е

емблематичен

за хибридната гражданска война, която си водим. Толкова е очевидно, че никой няма правен интерес от този спор! Все едно аз да заведа дело защо правителството е прехвърлило стадион на спортен клуб в Силистра?! Някой съд ще ми обърне ли внимание? Абсолютно не бива да ми обръща! А на “Будител” защо обръща? Кой реши, че настоящият момент е подходящ за една такава революционна акция? Колко време може да се точи едно такова безумно дело, което разяжда обществото и властта? Докога?

Докато си направим религиозен конфликт? Докато се разпаднем? Или докато агнетата станат лъвове? Всъщност защо не?

Радомир Чолаков