Това е последното интервю за пресата на Димитър Попов, бивш министър-председател, който почина вчера. Негов автор е Николай Москов, разтоворът е проведен през февруари 2013 г.

- Г-н Попов, България отново е пред предсрочни избори в очакване на служебно правителство. Това не бе се случвало от февруари 1997 г.

- Положението е сложно, управляващата партия е в оставка. Но правителството управлява, докато се разпусне. Ще го наследи служебно. Ако се тръгне към програмно правителство, се създава сложен и нестабилен казус. Каква ще е програмата - да направим съюз срещу монополите ли, да свикаме ново Народно събрание? Ще хвърлим ненужни усилия още 2 г. Дотогава ще се появи нов политически фронт, ще изчезнат 1-2 стари партии.

Изборите трябва да се насрочат за май или юни. Другата програма е да се премахнат монополните сили. Но това е работа на парламента.

- Улицата, а не партиите поведоха народа, защо?

- Не ми е ясно как успяха толкова зряло и без партии да се организират на протести около 100 000 души само в София. Ако протестиращите спечелят изборите, изниква въпросът кои са те. Трябва политически да се афишират.

- Има ли косвена прилика между събитията, довели до вашия кабинет на националното съгласие през 1990 г., и сегашната зима на народното недоволство?

- Разликата е чувствителна. През март 1990 г. на Националната кръгла маса се реши да има избори за Велико народно събрание и да се промени конституцията. Новите демократични сили не успяхме да наложим от раз правителство, а трябваше да изпратим в историята ужасната 50-годишна диктатура. Андрей Луканов направи правителство и то живя само два месеца. Пълно блокиране. Комунистите си извършиха прехода без затруднения - смениха името на партията и с претенцията, че са нови хора. Кое бе новото, след като и сегашният лидер на БСП е син на човека, който пишеше съображенията на Тодор Живков. Умен човек, но на каква позиция стои?

Трябваше да променим статуквото. Направихме моя кабинет на 20 декември 1990 г. и стъпихме с крак на стремето, т.е. чувствахме вече опора. Комунистическата партия загуби господство заради силното напрежение в страната. Луканов направи две правителства, но и двете паднаха.

Сега Бойко има много обучени кадри, а при нас обстановка бе по-различна. Трябваше да сменим не само управляващата социалистическа партия, но и целия й апарат в държавната администрация от 50 000 души. През 1990 г. БСП имаше 960 000 членове, от които 360 000 души с висше образование. Държавата имаше специалисти буквално по всеки проблем.

В покълналата демокрация избуяха нови партии, но нямаше подготвени кадри. И когато станах министър-председател, целта беше да направим нова конституция, да обявим избори и да ги спечелим. И го направихме. На 14 юни 1991 г. обявихме новата конституция. До БСП се нареди СДС и тръгнахме към европейска демокрация. Условията, в които се развиваше политическият живот през 1990-1991 г., бяха по-сложни от сега.

- Толкова лошо ли бе управлението на Борисов, че се стигна до оставка?

- Бойко се излъга сам. Първо каза, че няма да подаде оставка и не призна необходимостта от промяна. После се оттегли. Грешките не са негови, а на обстановката.

- Можем ли да се противопоставим успешно на монополите?

- След Втората световна война монополите бяха поставени извън закона.

Сега съществуват, но не се афишират. Не сме готови да им се противопоставим. Не знаем кой стои зад тези три монопола. Казват, били 40 души. Аз се казвам Димитър Попов, представям моя статус, нека да видим и техния статус. Искат да работят за България? Добре, да видим статуса им тогава - кой какви акции има, как формират цените, какви заплати и премии се раздават и пр.

- Политолози смятат, че в основата на протеста стои бездействието на правителството в икономическата и социалната сфера.

- Да, правителството трябва да насърчи икономиката. Нашата слабост е пазарът. България бе най-развитата икономическа сила в Югоизточна Европа. Имаше 8300 предприятия, половината от тях на европейско равнище. Те бяха мощна производителна сила. Но ни бе тесен соцлагерът и напуснахме СИВ. Грешка - тъй като бяха осигурени пазари, а още нямахме уроците на свободната конкуренция, за да излезем на западните пазари.

Нашите политическите грешки са икономически. Сега сме най-бедната страна в ЕС. Това прокуди 2,5 млн. българи от родината - една четвърт от населението. Продават се на подставени лица не просто земи, а територията на България. Бившият министър на земеделието Дикме е купил 400 000 декара земя. Някой му е дал пари, вероятно от Турция. И перспектива няма - стотици хиляди млади хора са без образование, а други стотици хиляди висшисти стоят без работа. Как няма да емигрират?

- Българинът е в постоянна работеща бедност, т.е. хората се трудят, не чакат социални помощи, а живеят в нищета и парите им едва стигат за хляб и ток.

- И аз плащам, последната ни сметка за ток е 608 лв. за месец. Не ги броя вече колко са жертвените поколения, които отидоха на заколение от недалновидната българска политика. Мъка. Не само моето поколение се жертва за България - живя в недоимък и все с малко - малко храна, малко облекло и т.н.. А много труд. Имаше жажда за реализация. Днес и да се образоват младите, няма къде да се реализират, всеки трети от тях е без работа.

- Говори се за около 800 000 мъртви души, които "гласуват" на изборите, а такива хора няма.

- Това са имена от избирателните списъци, останали още от 1990 г. Аз съм от Кула. Там от 7 г. досега се е родило едно детенце, момиче. Населението от 9000 е спаднало на 2000 и пред него няма никаква перспектива.

- Президентът Плевнелиев заяви, че няма да прави политически компромиси на гърба на народа.

- Ще видим как ще посрещне политическото предизвикателство. Другия четвъртък трябва да е готов с предложение за служебен кабинет. И трябва да му се помогне. Щяхме да се срещнем с него утре, но се отложи. Президентът няма вид на човек, който се плаши. Но ако Бойко се оттегли или го убият, което не е невъзможно, Плевнелиев ще загуби стабилността си. Сега никой не стои зад него. Но ще опита да създаде около себе си мощна структура от интелектуалци. Президентът е амбициозен. Навремето с бургазлията Георги Иванов с по едно костюмче и джобни пари заминаха за Германия. И не се върнаха, докато не се осъществиха. Сега имат фирми за метално строителство, развиха бизнеса, и то в индустриална Германия.

- Какъв съвет бихте дали на президента?

- Да се обърне към хората с образование, които са се доказали. И да обединява нацията, не да я разделя. Веднъж изживяхме фазата на помирението - кой кого обидил, кой какво откраднал. А не бяха малко. БКП бе раздала $ 2,2 млрд. долара на съпартийци да направят фирми в Западна Европа. Отвориха дюкянчета в чужбина, но държавата нищо не спечели. Луканов поиска да ги върнат и го убиха.

- А защо мислите, че може да убият Борисов?

- Той е агресивен, не е легален конкурент. Владее 7 организации за охрана. Бойко не бе подготвен да губи политическия комфорт. Има много млади подготвени хора около него, но има и много противници.

- Той искал ли е за съвет от вас?

- Да, идвал е. Бе мощен охранител. Търсеше чисти партньори и гръцки банки. Премиер на Гърция бе Мицотакис, помолих го да посочи три техни банки, тъй като тогава у нас нямаше нито една обиграна да работи по правилата на свободния западен пазар. За 2 г. дойдоха три банки у нас. Пазех се да се ангажирам.

- 4 г. Борисов се оправдава с БСП и ДПС, след оставката също каза, че те са виновни за хаоса. Това не омръзва ли вече?

- Бойко няма смелост. Освен че е закърпен политик, няма достатъчно интелектуална сила. Не може да обоснове позициите си, акциите си, политиката си.

- Защо Меглена Кунева и партията й сякаш се скриха, когато народното недоволство заля улиците?

- Имах разговор с нея преди, помоли да й дам гръб. При едни избори не съм сигурен в обема на влияние, което има. Тя бавно моделира, а обстановката в България не понася такава позиция.

ВИЗИТКА

Димитър Попов е министър-председател от 20.12. 1990 до 8.11. 1991 г.

Роден е през 1927 г. в Кула. Завършва право в Софийския университет през 1950 г.

Работи 2 години като миньор, след което е юрисконсулт в София. От 1972 до 1990 е съдия в Софийския градски съд.

По време на икономическата криза през 1990 г. Димитър Попов оглавява правителството "на националното съгласие", подкрепено от повечето политически партии.

През 1992 г. се кандидатира неуспешно за президент от името на Българската национална демократическа партия.