Рано сутринта в събота една жена се събужда. Става и отива в кухнята. Взима сатърчето и накълцва въдиците, нарязва влакното, полива с киселина плувките, с ножицата нарязва гумените ботуши на лентички, отваря прозореца и изхвърля стръвта. Удовлетворена от извършеното тя ляга отново в леглото и прегръща спящият си съпруг. Остават и още два часа живот...
Да, това е един от многобройните вицове за рибари и е сред тези, които показват колко дълбока страст е въдичарството. Впрочем заради нея самите рибари често се наричат с усмивка тихите луди. Е, тези луди, които са влюбени в природата и представата им за идеална почивка е свързана с вода и въдици, също празнуват на утрешния Никулден. А Русе може да се гордее с един специален представител на тази армия, който, 
ако при рибарите се раздаваха чинове и звания, щеше да е най-малко генерал
Това е Константин Костадинов - три пъти национален шампион в годишните конкурси на специализирания вестник „Рибар“.
През 2009 година 41-годишният русенец закача на въдицата си бяла риба с тегло 12.5 кг, с която чупи всички рекорди за този вид. Две години по-късно улавя мряна 6.380 кг, с която отново се изкачва на върха в класацията и все още никой не го е надминал. През 2012 година отново „избива рибата“ с улов на огромен распер с тегло 8.9 кг.
До такива върхове повечето хора с въдици не стигат никога в живота си, но най-голямата рибарска радост на Косьо всъщност е друга. 
Най-много се гордея с 28-килограмовия сом, който хванах преди 40 дни със стръв жаба. Само от главата му направих супа за 10 колеги и приятели, отделно преядохме с вкусното му месо, казва с видимо задоволство майсторът.
За Костадинов рибарството е наследство. Когато е на 7 години отива с баща си на езерото Липник и още на първия си излет плувката му е потопена от половинкилограмова таранка, която момчето хладнокръвно изтегля на брега.
Радостта ми беше неописуема - не стига че отидох с татко за първи път, ами дори улових риба!
Обикновено в този водоем тогава се хващаха малки слънчеви рибки, а аз изведнъж събрах очите на останалите „колеги“ с голямата таранка, връща се към началото на хобито си запаленият рибар.
Оттогава Косьо винаги следва баща си на риболов и почти никога не се връща с празни ръце.
От него съм научил всичко за риболова и мога да кажа, че литературата за улов на риба е нещо относително, но ходенето по водоеми с въдица в ръка и експериментирането на различни тактики и хитринки е нещо коренно различно, което наистина те учи да станеш добър, казва практикът.
Така минават годините до казармата, след която Косьо вече излиза сам с въдиците винаги, когато има свободно време. По това време живее с родителите си и е много радостен, когато успее да ги зарадва с прясна риба за вечеря.
Любимото му място за риболов е Дунав, защото 
преследва големи риби, които изстрелват адреналина до облаците
Обикаля поречието от Стълпище до Нова Черна и винаги използва само и единствено въдици. Не приема бракониерските техники и тактики и се дразни дори когато чуе да се говори на тази тема.
Когато търси мирни риби - шаран, амур, платика или мряна, залага класическата стръв - качамак.
За хищниците - сом, бяла риба, щука и распер, замята на попово прасе, жаба, рибка, червей или пиявица. За тях са необходими сериозни такъми и специално приготвена стръв, която рибарят пази както се пази рецептата на „Кока-Кола“. Казва само, че има всичко необходимо за техния улов.
Когато тръгна на дълъг риболов, нося в колата палатка, храна и всичко необходимо за 4-5 дни престой на брега. Непрекъснато хвърлям въдиците и с празна торба не се връщам, усмихва се Косьо.
Съпругата му го следва от време на време, но още не усеща рибарската тръпка
С нея Константин се запознава преди 8 години, когато прави ремонт в апартамента си и се налага да купи материали. В избраната за пазаруване фирма го посреща Светла и между двамата прехвръкват искри, а след година и половина двамата минават под венчилото.
Още докато бяхме гаджета обясних на Светла, че съм много запален рибар, ходя по дунава по 4-5 дни, но това не означава, че искам да избягам от къщи и да се усамотя, а просто това е и хобито, и крастата ми. В началото тя го прие с разбиране, после започна да си мисли, че искам да съм извън дома и постоянно ме питаше „Как така ще стоиш там пет дни сам, а аз ще те чакам с детето вкъщи“. Сега обаче, след като започна да идва с мен на риболов, разбра, че това наистина е почивка и краста едновременно, обяснява Косьо.
Двамата със Светла, която междувременно завършва икономика във Варненския университет и в момента работи в банка, се радват на 5-годишната си дъщеричка Йоана. А
таткото се надява, че като порасне, момичето също ще се увлече по въдичарството
Независимо че вече е зима, Косьо няма намерение да прибира въдиците. Сега се хващат платика, морунаш, мряна и скобар, които не представляват предизвикателство за него, но пък са идеални за мариноване.
Тази пролет шампионът хваща шаран 10.5 кг, който замразява във фризера, защото не е сигурен дали ще хване друга такава риба за празника на рибарите, моряците и банкерите Никулден. Днес ще го размрази и ще го приготви на фурна, за да може да отпразнува утре хобито си с колеги и приятели и да почете и Деня на банкера, който е професионален празник на Светла.
Ето как се готви шаран по изпитаната рецепта
на страстния рибар.
Рибата се нарязва на котлети, овкусява се с подправки, а на дъното на намазана с олио или зехтин тава се слагат дървени шишове. Върху тях се нареждат парчетата, след това се нарязват на едро картофи, моркови и лук, нареждат си около котлетите и всичко се залива с около 400 милилитра бяло вино. После тавата се покрива с фолио и се слага в предварително загрята фурна. Когато течността започне да намалява, фолиото се маха, котлетите се обръщат и така се пекат още 15 минути.
Отделно ще направя и рибена чорба, но за съжаление тази година не мога да сложа в нея парчета от 7-8 риби, както е традицията на рибарите, но ще използвам голямата глава и опашката на шарана и смятам, че пак ще стане вкусна супа, обяснява националният първенец по рибарство. 
Той е привърженик и на традиционния пълнен шаран, макар да смята, че плънката променя рибата. Въпреки това той даде за читателите на „Утро“ и рецепта за класически шаран на фурна, пълнен с орехи - специалитет на майка му, която работи като главен готвач.
Първо се запържват лук, моркови, чесън и дафинов лист. После към сместта се добавят счукани орехи, червено вино, чер пипер и чаща смачкани домати. След това измитият и изчистен шаран се поставя в предварително омазнена тавичка с дървени шишове на дъното и се пълни със сместта. След като се зашие с игла и конец, в тавата се излива по една чаша вино и вода и се пече на фурна 2 часа.
За Никулден искам да пожелая на всички русенци здраве, успех и благополучие, защото ние се нуждаем от това, каза Константин Костадинов, който ще бъде един от хилядите празнуващи утре.