Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

15 000 лева. В средата на 80-те години на миналия век тази сума е равна на апартамент и кола на старо. Това е и нещо като джакпот. Толкова дава Българският спортен тотализатор за 5+1 познати числа /шестицата носи 20 000/ и парите са мечта за всеки средностатистически българин. А в преследването на такива мечти някои са готови на огромни рискове и авантюри. 
През 1986 година в милицията се получава сигнал от тогавашния завод за безалкохолни напитки, на чието място днес е построен „Кауфланд 2“ в кв.“Дружба“, че от сейф в счетоводството са откраднати 15 000 лева.
На място по спешност е изпратена оперативна група, която извършва оглед. Установено е, че по вратата на металния шкаф са нанесени десетки удари с кирка. Почти веднага е открито и оръдието на престъплението, но освен изкривеното острие нищо не насочва криминалистите. 
Липсват пръстови отпечатъци, косми и други механични или биологични следи
Очевидно е, че крадецът е удрял сейфа с кирката, но е пипал с ръкавици, значи не е вчерашен.
Започва разпит на работниците. Трима от тях казват, че въпреки строгия пропусквателен режим на портала, са видели много тъмен мъж, досущ като циганин, с жестоко изражение на лицето и плашещ вид, с гъсти черни мустаци, среден на ръст, но с добра физика да влиза в цеха, където на втория етаж се помещава счетоводството. 
Даденото описание подсказва на шеф от криминалния отдел на милицията, че най-вероятно извършителят на кражбата е циганин по прякор Перлата, който има богато криминално минало, а тялото му е осеяно от многобройни татуировки. Той живее в района на завода и още същия ден криминалистът отива в тях, взема го с колата си и го заставя да стои под една лампа в двора на завода, без да му обяснява за какво е задържан. Всъщност 
това е необичайна акция за разпознаване
Мястото е прецизно избрано - то е точно срещу прозорците на стаята на портиерите, където чакат тримата мъже, които го виждат да влиза в цеха. След оглед работниците са единодушни, че това е крадецът.
Перлата е откаран в управлението, оставен е да преспи в ареста, за да има достатъчно време да помисли върху сериозността на положението и на другия ден започват разпитите. Само че те не водят до нищо. Задържаният твърди, че няма нищо общо със случая и няма сила, която да го накара да си признае нещо, което не е извършил.
Разследващите решават да сменят тактиката и го пускат да се поразходи на двора. Там го чакат други изведени на въздух от ареста цигани, част от които са предварително инструктирани да го подпитат тънко за неволите му, за да се похвали или поне да се изтърве. Но ефектът отново е нулев.   
След като става ясно, че се тъпче на място, Перлата е вкаран в кабинета на натоварения със случая криминалист, където 
започва да се кълне във всичко свято, че няма нищо общо с кражбата на хилядарките
от завода за безалкохолни напитки.
Налага се да се направи второ разпознаване и тримата свидетели са повикани в управлението. Циганинът е пуснат отново в двора, а мъжете започват оглед от прозорец на втория етаж. След внимателно оглеждане един от работниците започва да се колебае и вече никак не е сигурен, че е видял същия човек да влиза в сградата на заводската администрация. След него и другите двама си признават, че май първия път са сгрешили.
Над разследването надвисва дебелата сянка на провала. Тогава криминалистът решава да направи последен опит да пропука защитната версия на Перлата. Отива в дома му и се среща с жената, с която живеят на семейни начала.
Още като вижда цивилния гостенин домакинята усеща, че не идва да за добро, а когато чува, че мъжът й е в ареста, отронва тихо 
„Абе, казвах му аз да не взема оня сак, ама той не ме послуша...“
Най-после подушил следа, милиционерът се доверява на нюха си и не обяснява, че не се интересува от някакъв сак, а от нещо по-голямо. Напротив - с внимателно подбрани думи започва да разпитва жената какво точно има предвид, като създава впечатлението, че знае всичко, но иска да получи самопризнание. Блъфирането веднага дава резултат и булката на Перлата започва да разказва с подробности как преди месец стопанинът й задигнал голяма пътна чанта на руснак от фоайето на Централна гара, където група куфарни търговци от бившия Съветски съюз били слезли от влака и си купували билети за влака за Истанбул.
Плячката на Перлата е повече от добра - обраният руснак е понесъл към пазарите в Истанбул сешоари, масажори и други дефицитни електрически уреди. Проблемът е, че крадецът 
няма канали за пласирането им и всичко е скрито в дома му
Стоката е иззета с протокол и е занесена в управлението, където крадецът веднага признава за удара на гарата и скоро получава присъда.
Издирването на взломаджията от завода за безалкохолни обаче продължава. В действие са пуснати всички информатори и най-после един от тях, който е бил няколко пъти в затвора за кражби, а двата пъти е успял да избяга оттам, казва, че циганин по прякор Кемито, разполага с необичайно много пари и води разгулен живот по кръчми и барове. Той вече е разбивал каси и затова сътрудникът на милицията е сигурен, че се е изкушил да се върне към стария занаят.
Веднага започва щателно издирване на Кемито, но той като че ли потъва вдънземя. 
Без да се губи време циганинът е обявен за местно издирване. Денят е петък, а в събота следобед криминалистът и съпругата му отиват да гледат филм в бившето кино „Здравец“. 
По средата на прожекцията по уредбата прозвучава съобщение
Милиционерът е повикан по име извън салона. Там го чакат двама негови колеги, които му казват, че Кемито е хванат в квартира в Русе след подаден сигнал. Криминалистът отива в управлението и започва разпита на задържания. Трябва му само около час, за да развърже езика на Кемито и да измъкне историята от началото до края. 
Касоразбивачът разказва, как е успял да се подиграе с цялата охрана на завода. В нощта в неделя се промъкнал незабелязано в двора на завода с кирка в ръка. След това с прибежки и припълзявания в неосветените участъци успял да се придвижи до цеха, качил се на втория етаж и докато работниците от нощната смяна имали почивка за кафе и цигара, разбил тихичко вратата на счетоводството. После, когато машините за пълнене на напитките забоботили отново, започнал да удря с кирката по ключалката на сейфа и успял да я разбие. След това захвърлил кирката в ъгъла на стаята, прибрал пачките в чанта, която мушнал под мишница, и по същия начин тихичко се измъкнал от завода. Част от парите похарчил за веселби по кръчмите, но по-голямата сума заровил в двора на къщата си. 
Кемито е осъден на 15 години затвор, парите са възстановени, а след излизане на свобода той полага усилия да се поправи и става порядъчен гражданин.