Проектът за строителството на газопровода "Турски поток" е прекратен. Това заяви министърът на енергетиката Александър Новак.

"Преговорите са прекратени", каза той, цитиран от ТАСС. “В момента преговорите по „Турски поток“ са прекратени. Още повече, че в съответствие с постановление на правителството е спряна работата на междуправителствената комисия за търговско и икономическо сътрудничество между двете страни. В рамките на това решение са прекратени и преговорите за изработването на споразумение по „Турски поток“, уточни Новак. Той не коментира съдбата на другия голям руски енергиен проект ядрената централа в Аккую, която се изгражда от държавната корпорация "Росатом".

По-рано днес президентът на "Газпром" Алексей Милер заяви, че ако Турция има интерес от строителството на газопровода, да се обърне към Москва. Той уточни, че до момента подобна молба не е получавана от турска страна. "Що се отнася до "Турски поток", то на първо място Турция трябва да ни потърси, ако за нея този проект представлява интерес. В момента Турция не се е обърнала към нас с подобно предложение", каза Милер.

На 1 декември 2014 г. по време на визитата си в Анкара руският президент Владимир Путин отмени изграждането на газопровода „Южен поток“, който трябваше да свързва Русия и България по дъното на Черно море. Вместо него стопанинът на Кремъл предложи нов проект - „Турски поток“. Новият газопровод също трябваше да мине по дъното на Черно море и до голяма степен повтаряше маршрута на „Южен поток“ с една малка подробност – вместо към България, той завиваше към Турция.

„Турски поток“ трябваше да има сходен с този на „Южен поток“ капацитет – 63 милиарда куб.м. газ и четири отсечки. Предвиждаше се също така и изграждането на газов хъб на гръцко-турската граница, откъдето европейските страни можеха да купуват „синьо гориво“ на пазарни условия. Русия и Турция също така се договориха и за отстъпка в цената на природния газ от над 10%, която бе обвързана с построяването на новата тръбопроводна система.

В случай че „Турски поток“ беше изграден, Русия щеше да се откаже от балканския маршрут за доставката на природен газ за Турция, който минава през Украйна и България. В такъв случай София беше изправена пред възможността да загуби стотици милиони от транзитни такси.

През 2015 г. проектът забуксува по редица причини. Част от тях бяха чисто политически. В Турция се проведоха на два пъти парламентарни избори и едва преди броени дни бе съставено стабилно правителство начело с Ахмет Давутоглу. В деня /24 ноември/, в който бе официално представен неговият кабинет, турските ВВС свалиха край турско-сирийската граница руски фронтови бомбардировач Су-24. Това доведе до голямо напрежение в руско-турските отношения и постави под въпрос изграждането на „Турски поток“. Москва въведе санкции, които засегнаха туристическата индустрия, присъствието на турски строителни компании на руския пазар и износа на турски плодове и зеленчуци.

Днес стана окончателно ясно, че Русия се отказва от газопровода "Турски поток". За момента остава неизвестна съдбата на другия голям съвместен енергиен проект - АЕЦ "Аккую".

Турция е вторият по големина пазар за руски природен газ. Тя покрива до 60% от нуждите си от руския внос. Анкара внася "синьо гориво" от Азербайджан, което ще се увеличи с още 6 милиарда куб.м. през 2019 г., когато най-вероятно заработи проектирания тръбопровод ТАНАП. Малки количества газ Турция внася и от Иран, но почти всяка година през зимния период тези доставки биват спирани. По тази причина на Анкара й се налага да се обръща към Русия с молба за увеличаване на получаваните количества газ от "Син поток".