Новите лекарства пристигат у нас чак 3 години след създаването им. Това стана ясно от думите на Деян Денев, който оглавява Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители. Поводът бе работна среща с експерти, посветена на устойчивостта на здравната система и реимбурсацията на лекарства.
Общо 965 дни са нужни на лекарствата да достигнат до българите, след като бъдат регистрирани за първи път в Европа.
Страната ни е с най-дългия срок в ЕС за въвеждане на нови медикаменти на пазара. Подобно е положението и в съседна Румъния. Там този срок е 921 дни. Във всички останали страни от ЕС това време е сведено максимум до 700 дни.
Най-бързо лекарствата стигат до Дания, Швеция и Австрия - между 100 и 130 дни. До българския пациент достигат едва 43 на сто от лекарствата, които са регистрирани в Европа. Този път на дъното на класацията е Румъния, където този процент е едва 9 на сто. Най-много евролекарства стигат до норвежците и австрийците - близо 90 на сто.
Оказва се, че България е на едно от последните места по публични разходи, отделяни за лекарства на човек. У нас за амбулаторно лечението на един пациент през 2011 г. са били предвидени едва 60 евро. В съседна Гърция сумата е 355 евро, а пък в Швейцария почти осем пъти повече - 480 евро.
Успоредно с това НЗОК може да спре да плаща 90 лекарства от позитивния списък през 2016 г., стана ясно от думите на Донев. Това ще стане ако не се договорят отстъпки за тях между касата и фармацевтичните фирми и аптеките.
От бранша настояват за намаляване на регулацията на пазара и за подписване на национално споразумение за отстъпките за срок от три години. От здравното министерство обаче контрираха, че 85 от лекарствата имат аналог и българите няма да останат без лечение.
Проблемът е само с шест медикамента, които са единствени и за които преговорите продължават. Очаква се общо 68 млн. лв. да бъдат отстъпките за лекарствата от позитивния списък, които ще поемат от фармацевтичния бранш за следващата година. За 2015 г. сумата бе 44 млн. лв., като тя трябваше да им бъде възстановена от бюджета на НЗОК през ноември.
Междувременно стана ясно, че около 6000 са излишните болнични легла у нас. Това заяви зам.-здравният министър д-р Ваньо Шарков пред бТВ. Не всички обаче ще бъдат закрити, някои от тях ще се преобразуват в "легла за продължително лекуване".
Шарков отчете спад на нападенията над лекари през тази година. За 2014 г. те са били 220 случая, а през 2015 - само 35. По думите му вече има и шестима осъдени за нападения над лекари, и то по бързата процедура.