Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

София има своя Жоро Павето, който в края на 60-те години на миналия век месеци наред държи в страх и напрежение жените в столицата с непрестанни нападения и изнасилвания. Русе също има своя подобен изверг, но неговите смразяващи кръвта престъпления започват 20 години по-късно.
Една ранна утрин през февруари 1989 година в милицията се получава 
сигнал за жена, която лежи бездиханно в локва кръв 
на снега на пътеката, която води от бул.“Панайот Волов“ /сега „Христо Ботев“/ към къщите в „Чародейка“. Оперативна група от Второ управление на МВР отива на място и установява, че жертвата на убийството е умъртвена с няколко удари с нож. По снега личат следи от борба, което показва, че жената се е съпротивлявала, но уви - не е успяла да отблъсне убиеца.
Проучване показва, че жертвата е на около 50 години, омъжена е, работи в тогавашния завод „Георги Димитров“ и няма лоши отношения нито с колеги, нито със съседи в „Чародейка“. Така отпада версията, че зверското убийство е плод на лично отмъщение. Грабежът също е изключен като причина за нападението, тъй като до тялото на убитата е намерена дамската й чанта с малка сума пари, която дори не и била отваряна.
Въпреки усилените опити да открият нишка, по която да тръгнат, криминалистите нямат представа къде да се насочат. Практиката в такива ситуации е около мястото на престъплението да се поставят секретни постове, защото неразкритите нападатели често посягат по същия начин на същото място. Същевременно 
върви и тотална проверка на криминалния контингент, но резултати няма
След месец пак рано сутринта в милицията се получава сигнал за намушкана с нож и захвърлена в снега до портала на ПП „Успех“ жена. Мястото е на около 500 метра от предишното убийство. Жената работи като портиерка в предприятието, едва свързва двата края и версията за грабеж отпада първа. После една след друга са отхвърлени и другите възможни причини за такова нападение. Този път мишената на убиеца има късмет - нанесените й три рани не са смъртоносни и тя оживява.
За криминалистите започват безсънни нощи. Съставя се план за действие, но отново няма резултати.
Междувременно положението става катастрофално. Само за месец в „Дружба 1“ и „Чародейка“ са наръгани пет жени. Всички оживяват, но психозата ескалира. Жените избягват да се движат сами по тъмно, плашат се от всеки шум и всяка сянка, а властите са безсилни да открият нападателя и да успокоят хората.
Въпреки зачестилите нападения никъде не са открити отпечатъци, няма и свидетели. Другият общ елемент е, че всички зверства са извършени около 5.30 часа сутринта, когато работниците тръгват за първа смяна.
Дългоочакваната светлинка в тунела
идва от един от информаторите на милицията, който разказва за необичайното поведение на един от познатите си Нешко Колев по прякор Циганина, който обича да пийва с приятели, но ако приказката на масата се завърти около жените, бързо се ядосва, става и си тръгва. Милиционерът, който получава сведението, много добре познава Циганина, но до този момент не знае за тази му особеност. Омразата към жените пък според всички учебници по психология е предостатъчен мотив за нападения като тези в Русе, затова Колев е сложен под мощната и безкомпромисна лупа на професионалните умения на криминалиста.
Започва детайлно проучване на живота и навиците на женомразеца и се установява, че според родовите традиции само за година родителите на Нешко два пъти му купуват булка, но и двата пъти момичетата избягват след известно време. Бащата на напуснатия младоженец с прякор Бурго е с много остър и избухлив характер, вади нож за щяло и нещяло и често решава споровете и проблемите си с кръв, но синът е познат сред общността си като хрисим и сговорчив човек.
Защо това кротко момче няма късмет с жените? Отговорът дават съседите му, които разказват, че Нешко е стерилен, не може да има деца, но вместо да потърси лекарска помощ или да признае недъга си, започва да тормози булките си и те бягат при родителите си.
Така се изяснява, че 
Нешко наистина мрази жените
но макар че е доста примитивен, интуитивно усеща, че трябва умело да прикрива чувствата си, за да не става обект на подигравки. Емоциите му избиват само след някоя и друга чашка ракия, когато задръжките спират да работят и младият циганин оголва истинската си същност. А тя му диктува само едно - да намери жена и да излее върху нея с нож омразата си към целия женски род.
След тези анализи цивилни милиционери започват да следят циганина, но той успява да им се измъкне и да рани още две жени. Едната е причакана около блоковете над „Печатни платки“.
Докато криминалистите извършват оглед на място, се получава сигнал, че някой е причакал три момичета до гробище „Чародейка“, грабнал едно от тях и го завлякъл към гробовете да го мушка с нож. Останалите две започват да викат, след което той пуска жертвата си и избягва.
По време на разпита трите момичета дават описание на нападателя, което напълно съвпада с външния вид на Нешко, и той е арестуван.
Съдебното дело обаче се проточва. 
Адвокатът решава, че случаят с полуграмотния циганин може да се превърне в доказателство за юридическата му виртуозност
и да му донесе нови платежоспособни клиенти. Така защитата яростно се бори за всяка възможност да протака делото, да поставя под съмнение вината на клиента, да иска нови и нови доказателства и експертизи и въобще да шиканира процеса, казано на юридически език.
Когато този арсенал вече не работи, следва нов набор похвати за бягство от отговорност. Нешко получава съвет да признае за още едно нападение с нож срещу жена, което е напълно измислено. 
Целта е постигната.
Прокуратурата възлага на полицията да проучи престъплението, а психопатът е пуснат под гаранция. Веднага след това родителите му отново го женят, но този път за туркиня с две деца. Семейният живот успокоява свикналия да върти ножа млад мъж, който се настанява заедно със семейството си в апартамент в бл.208 в „Чародейка“ и мирясва. Нещо повече - адвокатската защита е толкова успешна, че Нешко така и не стига до затвора.
Дългата пауза приключва през лятото на 1998 година
когато омразата към жените отново взема връх и Циганина напада и ранява работничка в района на Телеугоителното предприятие.
Този път полицията не губи време и веднага го вкарва в ареста. Междувременно обаче в законодателството са настъпили множество промени и Нешко отново е измъкнат на свобода. Този път с намесата на много известна столична адвокатка, вече покойница, която успява така да извърти нещата в съда, че нападателният ром отново е на свобода. А интересите на работещата без хонорар защитничка отново са прозрачни - в случаи като този тя демонстрира как може да изкара черното бяло и става още по-търсена от богати клиенти, които са готови да дадат мило и драго за решаване на прoблемите им с правосъдието.
Получилият пореден шанс Нешко отново се кротва, но през август на 2002 година пак се прочува с поредното си престъпление. Тогава влиза в къща в квартал „Тракцията“, където бавачка гледа три малки деца на 2, 3 и 5 години. Жената е сплашена с няколко леки наръгвания с нож, а 
най-голямото дете е отвлечено, изнасилено и захвърлено
в края на квартала.
Нешко е категорично разпознат в описанията на бавачката, но от него няма и следа. Тогава той е обявен за национално издирване, снимката му е поместена във всички вестници, но без резултат.
Междувременно беглецът успява да ограби таксиметров шофьор и му нанася две рани с ножа си.
В хода на разследването след седмица криминалистите научават, че бандитът се крие в помещение над асансьорната шахта във вход в бл.209 в „Чародейка“, където живеят майка му и сестра му.
Бърлогата на Нешко е тясна с височина 40 см, но той успява да престои там седем дни, като на място се храни и ходи по нужда. Жителите в блока усещат неприятната миризма и се обаждат в полицията. Скривалище е обградено отвсякъде и въпреки оказаната съпротива серийният нападател е арестуван. 
Нещо повече - този път и най-безочливият адвокат не може да му помогне и извергът най-после попада в затвора в Ловеч, където след месец умира. Това, които правосъдието е трябвало да направи поне десет години по-рано, е свършено от биологията.
Официалната причина за смъртта му е остра форма на диабет. Според мълвата обаче Нешко бил убит от затворници, които имат специално отношение към изнасилвачите и убийци на жени и деца.