Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Три ключа измерват благополучието в България до 1989 година - на апартамента, на колата и на вилата. В края на 60-те години става изключително модерно да се строят крайградски къщи или дачи, както ги наричат по съветски модел стопаните им, но марксическото общество на гърба си изпитва един от постулатите на Маркс - собствеността ражда отговорност. А едната от отговорностите е опазването на имота.
Всъщност на фона на тогавашното контролиране изкъсо на престъпността и на бързите и строги наказания набезите във вилните зони като че ли са най-трудни за овладяване. МВР не осигурява постоянно присъствие там, но хората вярват в системата за сигурност и вилите са пълни с домашни консерви и ценен земеделски инвентар.
Точно тази комбинация използват крадците, за да си набавят бързо и лесно храна и пари чрез продажба на откритите в чуждите имоти вещи.
Кражбите са рядкост, но всяка от тях се превръща в събитие
А когато започнат серийни обири - това вече е сериозен проблем.
Такъв проблем започва да расте и да пулсира болезнено през пролетта на 1971 година в местностите Буйна Яна, под старата телевизионна кула, над стрелбището преди Средна кула и Астарджийката, където
за 10 дни са разбити и ограбени над 20 къщички
Подходът във всички случаи е груб и елементарен, но безотказен - престъпниците режат оградната мрежа, разбиват катинара на входната врата на вилата и прибират всичко, което им хване окото - вино, ракия, кокошки от курниците, зимнина в буркани, сланина и месо, дрехи и селскостопански инструменти. Най-често това са пръскачки за лозе, които са дефицитни, много търсени и лесни за продаване.
Милицията започва организирани операции и заградителни мероприятия, залага капани, но крадците винаги са с една крачка напред. Изплъзват се и удрят на друго място.
В началото предположенията са, че действа многобройна и добре организирана група, но събраните дактилоскопни следи опровергават това. Бандитите са двама, но пръстовите им отпечатъци не са регистрирани в Окръжното управление на МВР в Русе.
Отпечатъците са пуснати в националната база данни, но и оттам не идва помощ
Явно ловките крадци са нови в занаята и до момента нямат криминални регистрации.
Милицията засилва още повече издирването, мобилизирана е цялата агентура, включват се дори шестима конни служители, помагат и самите собственици на вили, но без особен резултат.
Впрочем не е съвсем така - един ден през април двама собственици на вили подават сигнал, че двама съмнителни младежи обикалят из Астарджийката и предлагат да копаят дворовете срещу заплащане. Започват да се пазарят за работата и надника, като в това време внимателно оглеждат имота, а като изглежда, че уж се е  стигнало до уговорка, казват, че парите са малко и си тръгват. На другия ден точно тези вили за ограбени.
Гражданите дават точно описание на момчетата и
криминалистите се решават на доста нетрадиционна и смела за времето си стъпка
По същото време по телевизията върви култовият сериал „На всеки километър“. В един от епизодите Стефан Данаилов и Григор Вачков - Сергей и Митко Бомбата - се преобличат като калайджии и обикалят около набелязаните за партизански атаки обекти, за да разузнаят възможно най-добре обстановката и охраната.
Решихме и ние да се предрешим като калайджии, да тръгнем из вилните зони и
незабелязано да стигнем колкото може по-близо до крадците
разказва опитен криминалист, участвал в операцията.
Така трима служители обличат стари дрехи, пускат тридневни бради, пълнят една ръчна количка с необходимите инструменти и материали за калайдисване и тръгват из вилните зони. Най-гласовитият се провиква за набиране на клиенти, а останалите двама следят под вежди целия район. Където видят хора, тримата майстори се спират и завързват приказка и така попадат на двама младежи, които отговарят на даденото описание и започват да им предлагат услугите си.
Нямате ли нещо за калайдисване, момчета, гладни ще умрем, нарежда жално единият от милиционерите. Младежите нямат нужда от подновяване на бакърени съдове, но им е интересно да поговорят - със сродни души - чергари като тях, и се отпускат да кажат някоя приказка. И разговорът тъкмо тръгна криво-ляво, изведнъж секва рязко и категорично.
„Горе ръцете!“, заповядват мнимите калайджии с извадени пистолети и след като се легитимират арестуват слисаните крадци.
Задържаните са отведени във Второ районно управление на разпит. Там се разбира, че
служат в Трудови войски в Бобовдол, но избягали, защото не им се работи
Тъй като нямат никакви пари, двамата младежи разбиват една вила в района на поделението, обличат намерените там дрехи и тръгват на автостоп за Русе. Изборът да прекосят цяла България не е случаен - от набори в казармата са научили, че целият град е опасан с вилни зони и бегълците от казармата решават, че тук може дълго и безпроблемно и да се скрият, и да си осигуряват всичко необходимо, докато решат какво ще правят нататък.
Действат на широк периметър. Избират си вила, по чийто двор личи, че отдавна никой не е стъпвал там, настаняват се в нея и започват да ограбват съседните имоти. Складират крадените храни и вещи в щаб квартирата и през деня един от съучастниците прескача до Русе и продава на нищожни цени награбените пръскачки за лозе, медни тави и други открити по чуждите къщи ценности. Целта е сделките да стават бързо и да носят някакви пари, с които да се купуват хляб, цигари и разни дреболии. Докато единият авер е в града, другият внимателно следи да не би да се появи собственикът на избраната за настаняване вила, за да може да се евакуира с колкото е възможно по-голяма част от плячката.
След самопризнанията
трудоваците водят криминалистите в складовете си за крадени вещи
и всичко непродадено е подредено в една стая в районното, където са поканени обрани собственици. Късметлиите си разпознават вещите и ги прибират, а за останалите остава утехата, че вилнеещите крадци са заловени.
Милицията праща известие до поделението на двамата заловени, след което в Русе идват военни от Бобовдол и по бързата процедура ги изправят пред военен съд. Магистратите с пагони, които и до днес са известни с това, че не се церемонят много-много, им прочитат присъдато точно след 1 час съдебно заседание и трудоваците са пратени в дисципа във варненското село Чернево.
Но спокойствието във вилните зони не трае дълго. През есента в милицията се получават сигнали за ограбени вили в местността над стрелбището. По взетите дактилоскопни следи се установява, че има отпечатъци на трима човека, а едните са на
35-годишен закоравял крадец, известен с прякора Бръснатия
Започват масовото му издирване, но той сякаш е потънал вдънземя.
Надежда проблясва от сведение на сътрудник, че млад човек продава на пазара вещи, които по всичко личи, че са откраднати от вили. Два сини москвича на милицията веднага си отправят към пазара, като двама от милиционерите в тях влизат в тържището, а останалите шестима блокират всички изходи. Продавачът е заловен и бързо си признава, че е от друг окръг, но чул, че около Русе има много вили и решил да направи няколко удара със стария си познайник Бръснатия и още един негов доверен човек.
Опитите на милицията да залови Бръснатия и другия участник в престъпното трио два дни не дават резултат. В къщата му в Русе няма никой, на обичайните места, кодето той ходи, също не са го виждали напоследък.
На помощ идват агенти на милицията от съседен окръг, които докладват, че
двама добре облечени и доста нахакани млади мъже обикалят селата с москвич и продават на народни цени пръскачки за лозе, лопати, мотики и стари дрехи
Две патрулки от Русе тръгват към съседния окръжен град и засичат Бръснатия на тамошния пазар докато прибира парите от току-що продадена пръскачка. За голяма изненада на купувача и на хората около него търговецът и помощникът му са оковани в белезници и качени в патрулка, която тръгва за Русе.
Следва бърз процес, в който заловените крадци получават по пет години затвор.
След неутрализиране и на тази крадлива група по вилните места се появява нова. После идва друга и така и до днес, когато кражбите от вили не спират...