„Гласове от Русе за Добруджа“ е названието на изложбата, която ще бъде открита в Русе на 25 ноември. Тя ще бъде подредена в Историческия музей и е посветена на 75-ата годишнина от присъединяването на Южна Добруджа към България - по-точно казано, от връщането на тези изконно български земи.
Експозицията е съставена от постери с факсимилета на ценни документи и снимки, включва също и оригинални експонати и вещи. Оригиналите са предоставени от русенския юрист Иван Хаджииванов, те са принадлежали на неговия дядо - русенския адвокат със същото име, който е бил един от ръководителите на Вътрешната добруджанска революционна организация. ВДРО е съществувала от 1923 до 1940 година, когато е осъществен актът на връщането на земите на добруджанци. 
 В изложбата русенци ще видят многобройни документи, свързани с борбите за възстановяване на историческата справедливост. Показано е и знамето на ВДРО, оригинални писма, възвания, призиви, апели и други документи. Интересно е и писмо, в което 6000 тутраканци се оплакват от несправедливости в режима, след като земите са върнати в рамките на територията на България. Всъщност става дума за проблем, който възниква вследствие на обстоятелствата, коментира Мариана Димитрова. След 1913 година, когато Добруджа преминава към Румъния, румънците приемат закон, с помощта на който отнемат голяма част от поземлените имоти на българите. 
Българите са длъжни една трета от земите си да предадат на румънската държава
друга една трета - да продадат на власи и цинцари, а за тях остава само една трета от нивите и лозята. За да запазят имотите си, които са събирани с много труд и лишения, голяма част от българите приемат румънско поданство. И когато през 1940 година Южна Добруджа се връща отново в пределите на България, тогава тези хора все още остават румънски поданици с всички произтичащи от това негативи.  
Изложбата бе съставена от историчката в музея Мариана Димитрова и първо бе открита в Тутракан по време на научната конференция, посветена на 75-ата годишнина от връщането на Южна Добруджа. След това тя бе показана в още няколко български града, а в последната седмица на ноември ще се завърне в Русе, за да я видят и жителите на града. 
На темата за борбата на българите и по-конкретно на именити русенци, членове на ВДРО, срещу несправедливото отстъпване на добруджанските земи на Румъния, е посветена и 
новата книга на историка Любомир Златев
Това е негово ново, допълнено изследване на този важен исторически отрязък, който все още остава малко известен за широката общественост. 
Първата книга излиза през 2009 година. И докато първото издание е с малко над 270 страници, като в него са публикувани също няколко документа и няколко портретни снимки, сега второто издание съдържа вече над 450 страници. И илюстративният материал е далеч по-богат, отколкото в първата книга. Преди десет години поискахме и получихме достъп до документи, свързани с българското движение за връщане на добруджанските земи и свързани с това събития, които се пазят в румънската „Сигуранца“ - тяхната „Държавна сигурност“, и руския КГБ - Комитет за държавна сигурност, разказва русенският юрист Иван Хаджииванов. Като наследник на своя дядо, от когото взема не само името и професията, но и родолюбивите качества, той е от онези трепетни и всеотдайни радетели на това историческата истина да излезе наяве, по възможност в пълния си блясък, - с всичките си плюсове и минуси, за да бъде съставена честна и справедлива картина на миналото. 
Всъщност дядо му Иван Хаджииванов е сред учредителите и особено активните членове на Вътрешната добруджанска революционна организация - ВДРО. Той е бил председател на русенското дружество „Добруджа“ и на ВДРО от 1925 година, като 
ръководи организацията в един от особено трудните й периоди 
- когато вътре в нея са ярко обособени дясното и лявото направление, така че на председателя се налага да разработва стратегия, да организира акции и изяви, в това число и медийно отразяване на тежката съдба на добруджанци под румънска власт, но също и да балансира броженията вътре в самата ВДРО.  
Този период е белязан и със задълбочаващия се негативизъм, водещ до откровен натиск и упражняване на морално и физическо насилие от страна на румънските власти върху българите от присъединените добруджански земи. И Иван Хаджииванов не просто е вземал участие в акциите и цялостната дейност на организацията за връщане на тези исконни български земи и техните жители в законните им граници, но и е бил в епицентъра на много от тези дейности и събития. Сред тях, например, е визитата на проф.Рюисен от университета във френския град Бордо, който през април 1926 г. пристига в България в качеството си на главен секретар на Лигата на нациите при Обществото на народите, за да се запознае на място със съдбата на добруджанските бежанци. Адвокат Иван Хаджииванов придружава френския професор, като заедно посещават бежанските квартали във Варна и Бургас. А румънски таен агент почти дословно предава на Генералната дирекция на полицията в Букурещ речта на Хаджииванов на бургаската гара. Агентът намира речта на русенеца за агресивна спрямо румънската държава. Хаджииванов заявява, че ако хуманна Европа не сложи край на режима на терор и грабеж, който е наложен в Добруджа, ще се търсят други начини за избавление на българското население там. 
Друга паметна реч на Иван Хаджииванов е на големия митинг, свикан в Русе на 6 юни 1926 г. по повод убийството на много невинни българи, извършено от румънската полиция в Силистренско. В кинотеатър „Олимпия“ председатели на митинга са запасният генерал Киселов и възрастният вече Никола Обретенов, синът на легендарната Баба Тонка. Единият от ораторите е Хаджииванов, който в речта си посочва шокиращи данни: от 1919 до 1926 г. 
в порумънчена Добруджа са избити без съд и присъда 2045 души
Посредством „нечовешки закони“ имотите на добруджанци се отнемат, като румънските власти не гарантират техните елементарни граждански права, дори напротив - прави се всичко възможно, за да се предизвика масова емигрантска вълна и тези плодородни места да бъдат напуснати от истинските си собственици. Накрая Хаджииванов прочита списък на жертвите на румънския терор в Добруджа само за последния месец май 1926 година. 
Четнически акции, много инициативи, които целят да поддържат жив българския дух в Добруджа, национални протести в България против политиката на Румъния провежда ВДРО, която за разлика от своята „посестрима“ ВМРО - Вътрешната македоно-одринска организация, успява да доведе борбата до победен край, макар също да е преживяла ред вътрешни противоречия, перипетии и промени. Още през есента на 1938 година председателят на Народното събрание Стефан Мошанов произнася в Русе реч пред членовете на Русенската търговско-индустриална камара, в която заявява, че България ще търси ревизия на договора за мир с оглед на своите малцинства в чужбина. Зачестяват нахлуванията на чети на ВДРО в Силистренския регион, а на 6 септември 1939 г. русенското Добруджанско дружество устройва голямо честване на годишнината от Тутраканската битка. И ето че година по-късно започват преговорите с Румъния за връщането на Южна Добруджа на България. 
Когато на 7 септември 1940 г. е подписан Крайовският договор и Южна Добруджа отново се завръща в пределите на родната България, радостта на населението няма край. В същия ден в два и половина следобед новината е обявена, като за нея известяват църковни камбани и вой на фабричните сирени. След речта на министър-председателя Богдан Филов по радиото, вечерта пред клуба на Добруджанското дружество се събира многолюден митинг. Импровизирана манифестация потегля по „Александровска“, като шествието достига до казармите на Пети пехотен полк. Тук една от вълнуващите речи отново е на Иван Хаджииванов, а по-късно манифестацията отива пред германското консулство, където русенската общественост изказва благодарността си към германското и италианското правителство за връщането на Южна Добруджа. Манифестацията завършва с народно веселие пред Паметника на свободата, което продължава дълго след полунощ.