Частните центрове за деца и възрастни с увреждания, за настаняване от семеен тип, домове за стари хора и др. ще бъдат изправени пред дилемата да въведат такси за потребителите си или доброволно да прехвърлят собствеността си на общините. Работата им ще бъде напълно блокирана, а частната инициатива ограничена. За тази опасност алармират 13 неправителствени организации. Те смятат, че предложенията на социалното министерство за промени в закона за социалното подпомагане ще блокират всички социални услуги, предоставени от частни доставчици. Измененията бяха одобрени без възражения на първо четене от депутатите. 

Занапред достъпът до всички социални услуги, за които плаща държавата, а общината не може да предоставя и следва да делегира на частни организации, ще бъде силно затруднен. Причината е, че промените предвиждат тези услуги да се разкриват само след конкурс или чрез договаряне, ако кандидатът е единствен. Това значи, че за да вземе общинският съвет решение за разкриването на услуга, тя трябва да е делегирана от Агенцията за социално подпомагане, а кметството да започне да я предоставя веднага след решението на местния парламент. С други думи - ако доставчик е разработил иновативна услуга, няма да може да получи държавна помощ за нея. Вторият по-съществен проблем е, че преди да реши да вземе решение за разкриване център или друга услуга, общината трябва да има сградата и персонала за нея. Така, ако частен доставчик иска да отвори дневен център или защитено жилище, ще трябва да прехвърли сградата и персонала си на общината, а след това кметството да обяви конкурс, организацията да се яви и евентуално да го спечели, твърдят неправителствените организации. 

"Така не се стимулира по никакъв начин развитието на социалните услуги. А общините нямат сгради, в които да разкриват тези услуги, и това ще се превърне в сериозен проблем особено в София. Общинският съвет не може да вземе решение да разкрие услуга, която е на друг - предоставя се частна сграда с нает персонал. Тоест ние ще трябва да прехвърлим сградата си, общината да преназначи нашия персонал и тогава да реши да предоставя услугата дневен център. Вместо да развиват частната инициатива, от социалното министерство се опитват да я ограничат. Според мен това се прави, защото няма достатъчно средства", коментира програмният директор на фондация "Светът на Мария" Миряна Сирийски. 

НПО-тата са против и въвеждането на допълнителна административна тежест за доставчиците на услугите. Според промените те ще трябва да се пререгистрират на всеки три години, като всяка година се отчитат в годишни доклади до АСП. "На практика от регистрационен режимът става лицензионен. МТСП връща тоталитарния режим, вместо да вървим към либерализиране. Ясно е, че държавата не може да предоставя услугите, тя трябва да ги контролира. АСП и инспекторатът трябва да следят за качеството им", заяви Надя Шабани, програмен директор на Български център за нестопанско право. 

За второ четене депутатите от ГЕРБ и Реформаторския блок предлагат промени, с които да оправят недомислиците. От ГЕРБ искат да отпадне тригодишният срок за лиценза. Гроздан Караджов от РБ предлага общините да могат да обявяват конкурс за частен доставчик на социална услуга и преди тя да е утвърдена като делегирана от държавата. Договорът със спечелилия кандидат да се сключва след решението на общинския съвет и осигуряването на необходимото финансиране. Общините да могат при обявяването на конкурса да изискат от кандидатите да осигурят необходимата материална база за услугата. Реформаторите предлагат още да отпадне изискването веднага след решението на общинския съвет, че иска да финансира дадена услуга, да започне да я предоставя. Така ще може да се правят конкурсите, без да е необходимо частните доставчици да прехвърлят собствеността си, за да получат финансиране. 

ОТГОВОР
От социалното министерство отхвърлиха критиките на неправителствения сектор. "Няма пречки общините да развиват партньорство с НПО, включително и в сгради - собственост на НПО, но не може да се възлага управление на услуги, които формално все още не са създадени. Сега действащият закон също не го позволява. Това, което ние предлагаме, е изрично посочване на това изискване, за да не се допускат повече случаи на заобикаляне на закона. Твърдението, че няма възможност за пряко договаряне на възлагането на социалните услуги, не е вярно. Вярно е обаче, че се дава предимство на конкурса като форма на възлагане, тъй като той гарантира прозрачност и дава възможност за по-голямо участие на частни доставчици. Няма изискване, когато услугата е местна дейност, задължително материалната база да бъде осигурена от общината. Когато обаче държавата предоставя финансовите средства за услугите, общината следва да осигури състезателност при възлагането на управлението", отговориха пред "Сега" от МТСП. Според тях и сега нямало пречка частните доставчици да инициират разкриването на социални услуги. Огромна част от социалните услуги обаче се финансират от държавата, а не от общините.