Вече съм на 89 години, ветеран от втората световна война. Преживях пет операции за последните пет години. На всички екипи мога да кажа едно голямо благодаря, но за един доктор, който е вълшебник, не може да му кажеш само благодаря.
Той се казва д-р Емил Миланов и работи в очното отделение на МБАЛ Русе.
В началото на 2014 г. тотално ослепях с дясното око. Той ме оперира и постави леща. През цялото време обясняваше на екипа какви манипулации извършва. Обръщайки се към мен, той винаги повтаряше:
- Миличка, първо ще премахнем увредената леща, която ти пречи да виждаш добре, ще поставим новата, потърпи малко, няма да те боли. Всичко ще мине добре.
И все повтаряше - миличка, миличка...
А знаете ли какво е да виждаш, макар и 30%. Затова казвам, че е вълшебство. Бог му е дал златни ръце и талант. Знания, които е усвоил по време на своето обучение и прилагането им в практическата си дейност.
След една година и половина лявото ми око създаде същите неприятности. Д-р Миланов отново ме прие в очното отделение на болницата и пак с онова негово обръщение - миличка, какво има? При такова посрещане на една баба ти идва да подскочиш от радост. Коя майка го е родила такъв учтив и възпитан. Малко е да кажа само: Благодаря ти, д-р Миланов! 
Наложи се да ме прегледа в частния си кабинет,  защото с апаратурата, която притежава, диагностиката ще бъде по-добра. Пак същото учтиво, кавалерско посрещане и помощ при събличане на вече почти зимното облекло. Покани ме да седна пред един от апаратите, после пред друг. Прегледът продължи около половин час и през цялото време повтаряше познатите ми думи - миличка, миличка...! След мен направи преглед и на моята придружителка Иванка Велчева. Когато попитахме какво му дължим за прегледите, той се обърна, погледна ме синовно и каза:
- Нищо, миличка. Бъди жива и здрава!
Кажете ми кой друг доктор постъпва така и има такова отношение към нас, възрастните и почти безпомощни хора.
Приемете нашите благодарности, д-р Емил Миланов. Желая ви много здраве и щастие. И дълголетие - за да лекувате нашите съграждани и хора, които имат нужда от вас, за да виждат слънцето и луната, да се радват на живота. 
Васила Стоилова Илиева, Русе