Когато през 2011 г. Домът на поетите в Ню Йорк организира изложба на ценни документи на най-великата американска поетеса, събитието е рекламирано с думите: „Имате възможност, която се случва един път в живота, да видите редки оригинални ръкописи, писма, фрагменти, архивни материали и дори рецепта за кокосов кейк, принадлежали на Емили Дикинсън“. За изненада на повечето познавачи на многопластовото и чувствено творчество на Дикинсън, „Ню Йорк пост“ посвещава статия на... сладкиша. Рецептата за кокосовия кейк е запазена върху пожълтял от времето лист, на другата страна на който е стихотворението „Нещата, които никога не могат да се върнат...“.
Според изследователите на творчеството й това съвсем не е прецедент. Тя пишела върху хартии, с които обвивала приготвените от нея сладкиши, които изпращала често заедно с цветя на близки и приятели. Това е една съвсем друга Емили Дикинсън, различна от съзерцателната поетеса, която пише за любовта, живота и смъртта. Всъщност тя е прекрасна готвачка, която се чувства най-удобно в кухнята на родния си дом, днес превърнат в музей. Дори през 1856 г. печели второ място със своя кръгъл хляб на изложението в родния й Амхърст, Масачузетс. Тук пуританите историци винаги добавят, че сестра й Лавиния е била член на журито. Но самата Емили пише в едно от писмата си, че вече възрастният й баща Едуард, юрист и член на Конгреса, искал да яде само от нейния хляб.
Емили е най-странният жител на Ахърст и най-странният поет за времето си. Първото твърдение се дължи на факта, че тя доброволно се отказва от външния свят, затваря се в дома си и се отдава на гледането на болната си майка, писането на стихове и... печене на хляб и сладкиши. Наричат я „бялата затворница“, защото през последните 20 години от живота си тя не напуска нито веднъж родния си дом, говори с редките си посетители през вратата и се облича само в бяло. Впрочем няколко десетилетия след като Емили умира на 55 години през 1886-а, Историческото дружество в Амхърст получава писмо от Маргарет Брадли, близка на семейство Дикинсън, с предложение да дари на музея кокосово бялата рокля на поетесата. Роклята се озовала у нея по същия начин, по който много стихове са се озовали у приятелите на Емили. При едно посещение на Маргарет Брадли в Амхърст тя получила прочутия кокосов кейк и... роклята.
Емили е възпитавана в пуританско семейство и биографите й твърдят, че строгият й баща всячески се е стремял да я предпази от светските съблазни, включително и от „развратната“ литература на времето. Но брат й тайно й носи книги, а доброволното отшелничество се компенсира с дълбоко вглеждане в себе си и чувствата. Тя пише това, което не споделя с никого. 32-годишна се престрашава да изпрати свои стихове на известния за времето си литератор и критик Томас Хигинсън с молба за съвет. Той е удивен от силата и искреността на емоцията и в същото време е шокиран от пренебрегването на установените поетически норми. Емили не се съобразява с критиката, но и повече не прави опит да представи творчеството си пред някого. Единствените десетина публикувани стихотворения, докато е жива, излизат анонимно, без нейно разрешение и с редакторската намеса на Хигинсън. След смъртта й сестра й Лавиния открива повече от 1800 стихотворения, които в оригинал са издадени от Томас Джонсън в 3 тома през 1955 г.
Един от изследователите на творчеството на Дикинсън - Вивиън Полък, изчислява, че в около десет процента от всичките запазени стихове на „бялата затворница“ се говори директно или метафорично за приготвянето и консумирането на храна. Което потвърждава сведенията, достигнали до нас от малкото близки приятели на поетесата, че най-уютно и спокойно се е чувствала в кухнята, където експериминтира с продуктите така, както го прави с думите и емоциите в своите стихове. До наши дни са запазени само 5 оригинални рецепти на Емили Дикинсън, най-известната от които е за кокосовия кейк. Сравняват го с поезията й - многопластов и същевременно свеж и богат на вкус. С една дума - чувствен като самата „бяла затворница“.

Кокосовият кейк на Емили Дикинсън

Необходими продукти:
1 ч.ч. кокосови стърготини
2 ч.ч. брашно
1 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. масло
1/2 ч.ч. мляко
2 яйца
1/2 ч.л. сода
1 ч.л. кремотартар*
Начин на приготвяне:
В дълбока купа се смесват маслото и захарта и към тях се добавят брашното, содата и яйчените жълтъци. Разбърква се добре. В отделен съд се разбиват белтъците и кремът Тартар, докато стане на пяна, която се добавя към останалите продукти. От кокосовите стърготини се отделя малка част за поръсване. Останалите стърготини и млякото се сипват в сместа и всичко се разбърква до хомогенна смес. Тестото се изсипва в намаслена тавичка и се пече 30-40 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна. След като се извади и изстине малко, кейкът се поръсва с пудра захар и кокосови стърготини.
* кремотартар е винен камък -  естествена сол от производството на вино. Използва се като набухвател и стабилизатор за хранителна промишленост, най-вече за кремове. Съвременните му заместители са лимонов сок за разбиване на белтъци и бакпулвер за тестени сладкиши.