Играха заедно за кратко, но истинските фенове на Барселона завинаги са запазили за тях кътче в паметта си.
Тяхната колекция от титли не може да достигне тази на сегашните големи звезди, а и едва ли са имали шанс да спечелят повече, но това не пречи да усещат едно присвиване под лъжичката всеки път, когато чуят техните имена.
Ромарио и Стоичков няма да се върнат вече на терена (освен като ветерани), но някой каза, че ги вижда преродени в Неймар и Суарес. Преодолели разстоянието във времето, но все така безжалостни пред гола.
Меси го няма, но “Ноу Камп” продължава да скандира името му, сякаш неговото отсъствие не е реалност. Меси го няма, но “Барселона” не е толкова притеснена, колкото се очакваше. Меси го няма, но Луис Енрике вече диша с облекчение.
Защото ги има Неймар и Суарес, така че носителят на требъл от миналия сезон продължава да препуска.
В края на септември отсъствието на Бълхата (la Pulga, така наричат Меси) се очаквашеда доведе до драма, за да се превърне само в досадна подробност в началото на ноември.
Колкото и невероятно да е, почти сигурната липса на аржентинеца в Ел Класико на “Сантяго Бернабеу” не предизвиква паника, както можеше да се очаква. Въпреки че “Барселона” снижи нивото на играта си, поддържа добри резултати.
Без Меси на терена “Барселона” вече има осем победи и само една загуба (от “Севиля”), също и един равен като гост на “Вияновенсе” за купата на краля. Те двамата - говори за Неймар и Суарес, се погрижиха за всичко.
Последните 11 гола във вратите на съперниците на каталунците са реализирани от Неймар и Суарес, но това постижение става още по-внушително, като се разбере, че двамата са отбелязали вече 16 от последните 18 попадения на “синьо-червените”.
Превъртайки лентата на времето назад, бразилецът и уругваецът приличат на една друга двойка, която, макар и подвизавала се за кратко заедно, стана легенда и разпалваше огъня на “Ноу Камп” със своите различия в характерите и еднакви идеи за футбола. Неймар е версията 2.0 на Ромарио, а Суарес - на Стоичков.
Лицето на бразилеца, който откри головата си сметка този сезон с два гола срещу БАТЕ в Шампионската лига, се трансформира в това на Ромарио, когато тича с топката, със стиснати зъби, затворена уста и някакво странно излъчване.
Разбира се, по игрови маниер двамата бразилци не си приличат, защото Неймар заема повече пространство на терена от Ромарио и участва много повече във всички фази и компоненти на играта.
При липсата на Меси именно Неймар е поел лидерството, но не забравя своя характер на терена, който го води от обичайната висота до моментната грешка. Но да, напомня за онзи Baixinho (от португалски - Дребосъка), който беше в “Барселона” за кратко, но накара каталунските фенове да се влюбят в него.
До Неймар, по-малко брилянтен, но еднакво ефективен, по-малко гениален, но повече борец и изцяло отдаден, се откроява Луис Суарес. Футболист с изключителна мощ и характер, които ни водят през тунела на времето към Христо Стоичков, българина с вечно
недоволното лице, но единствен и уникален във великия дрийм тийм. Той беше способен да се бори с всички и за всички, изживя величие и падение под ръководството на Йохан Кройф, но споменът остава непроменен в душите на запалянковците на “Барселона”.
Уругваецът Суарес (шест гола в последните 4 мача) се раздава неуморно за доброто на колектива, винаги е готов да се изправи лице в лице както със съперник, така и със съдията…
Стреля към вратата от каквато и да е позиция, но и по същия начин подава за головете на Неймар, както Стоичков го правеше с Ромарио.
И така, докато чакат завръщането на №10 на терена, феновете на “Барселона” се вкопчват във всеотдайността на своето прекрасно дуо, което продължава да трупа голове и асистенции и да оставя неповторим отпечатък от гениалността и таланта си мач след мач. Също като онези брилянтни Ромарио и Стоичков, герои на един кратък, но интензивен романс, който омая каталунския запалянко между август 1993 г. и декември 1994 г.