Когато миналата събота започва церемонията по връчването на наградите за учители на фондацията „Русе - град на свободния дух“, учителката по руски език в Европейското училище по същото време е събрала свои ученици, които се подготвят за поредно състезание. И тъй като е сред номинираните, а не присъства на тържеството, организаторите й се обаждат по телефона. А тя, въпреки че знае, че нейните ученици са я предложили за приза, все пак не очаква наградата, затова решава да не пропуска заниманията в курсовете, които води. 
Но след телефонното позвъняване вече става ясно, че няма как да пропусне церемонията, затова набързо раздава задачките за домашно, вика такси и отива в Буда хаус.
Наистина, много ме зарадваха моите ученици, признава си Маша Станчева. Тя знае, че децата я обичат, а и те в един момент установяват, че и тя ги обича. Обиковено това става след един определен период на стъписване - защото 
Маша е строга, непоколебима, взискателна и принципна
Тя е от онези учители, за които е важно дистанцията между ученика и учителя да се спазва. Защото децата имат нужда от авторитета на преподавателя, имат нужда да са сигурни, че той знае повече от тях, че могат да разчитат на него, убедена е тя. Затова за нея разпространената нагласа за „приятелство“ между учителя и ученика не е най-точният вариант, от който произлизат качествени резултати. Вероятно поради това Маша Станчева първо показва на децата кой от коя страна стои - ученикът на чина, а учителят на катедрата, а едва след това идват песничките, стихчетата, малко след това и палачинките за Масленица, и празничните руски пироги с разнообразни плънки, с които тя черпи момичетата и момчетата. Години след като завършат, нейните ученици й се обаждат, радват се да споделят с нея...
А всичко започва преди много години, когато Мавлюха, дъщерята на татарина Фазлъ и рускинята Соня, среща в град Белебей в Башкирия Христо. 
Той работеше като строител, а аз бях екскурзовод в Историческия музей, разказва Маша. Българите, които от 1969 година работели на съветските строежи, непременно разглеждали музеите, така вероятно и Христо е видял за първи път дребничката руса девойка. И на 7 ноември, когато целият социалистически свят отбелязваше годишнината от октомврийската революция, в културния дом в Белебей както обикновено имало забава. Зимата тогава беше люта - още отрано сви студ, минус 50 градуса, спомня си Маша. Христо я поканил на танц, тя отказала, втори и трети път я поканил, тя пак отказала. Нейна приятелка казала: „Какво ти става?! Няма да се стопиш като сняг, ако танцуваш с момчето!“. И Маша направила компромис. 
И този компромис през 1973 година я довежда в България. Когато майката на Маша разбира, че връзката на дъщеря й с българина се задълбочава, тя настоява младежът да им дойде на гости. 
Мама го пита: „Ти женен ли си? Имаш ли жена?“, а той панически отговаря: „Не, не!“. 
И клати главата нагоре-надолу. Мама гледа страшно и недоумява. Добре че се сетих да обясня, че това на български означава „не“, припомня си Маша. За всеки случай майката изпраща брат си /бащата на Маша е починал отдавна/ да провери в бригадата що за човек е Христо. 
А през 1972 г. тя идва за първи път в селото на Христо - Голям извор, Разградско, гостуват на свекървата и когато става време да се качват на влака и да се връщат в Русия, се налага мъжът да пътува сам, защото... Маша влиза в русенския родилен дом, за да роди първата си дъщеричка Светлана! 
Година по-късно семейството се връща в България и от 1 септември другарката Станчева, която не знае почти нито дума български, е назначена за начален учител в училището в Голям извор.
„В класа бяха 33 деца - 30 циганчета и 3 българчета. С тях учех български думички - заедно се учехме от буквара. Аз ги уча да четат, те ме учат коя дума какво значи. Аг-не... Виолета, Йовко -  те бяха моите малки учители по български. А всички деца от първия ми випуск до ден днешен пишат с характерния наклон на руския почерк“, разказва Станчева. 
На 31 януари, Атанасовден, е празникът на селото. По традиция учителите подготвят пиеса - „Женско царство“, Маша получава ролята на дъщерята. 
Научих текста наизуст, а не разбирах нищо
засмива се тя.. 
Нейни колеги, семейство Бочеви, които са дошли да работят в селото по постановление, с което се търсеха педагогически кадри за Лудогорието, настояват: „Маша, завърши и българско образование, твоят руски институт не е достатъчен!“. И тя се подготвя за изпитите /за политическия назубрила отговорите наизуст/ и е приета руска филология във Великотърновския университет. Като отивах на очни, пътувах цял един ден - от село до Разград, оттам до Русе, после до Горна Оряховица, след това с влака до Търново, разказва преподавателката. В това време Христо работи в Архангелск, а Маша сама отглежда Светланка. А през 1977 г., когато мъжът й се връща в България, есента се местят в Русе. Тук се ражда и второто им момиченце - Снежанка. 
В Русе тя първо започва работа като библиотекар в Селскостопанския техникум в Чифлика, взема и часове по руски, води и езикови курсове в тогавашния Дом за българо-съветска дружба.
На 1 септември 1983 година е назначена в Руската гимназия /днес Европейско училище/, където по това време търсят начален учител с руска филология. Първия си випуск там Маша Станчева помни прекрасно - още повече, че „децата се обаждат често“, както споделя учителката. Преди две години направили вълнуваща среща на випуска. Толкова са умни и мили децата, казва Маша и изброява по имена Сибила, Стела, Георги, Йордан /и двамата са свещеници в русенски храмове/, Мирослав и още дузина имена. Тогава имаше по 10 деца кандидати за едно място, приемахме три паралелки в първи клас, имаше конкурси и за учители, припомня Станчева носталгично. 
Тя обаче няма много време за носталгични размисли - те обикновено възникват мимоходом, докато вече
напълно побългарената рускиня от Башкирия 
се справя с десетките задачи за деня. Откакто нейната ученичка Галя Юдина в осми клас печели националната олимпиада по руски език, а след това се връща от международната олимпиада в Москва със златен медал, мисля, че в Русе не е останало място за съмнение кой подготвя световните отличници по руски. При това Маша Станчева задължително спестява хитринки, които често допускат нейни колеги от София и други големи градове - те не се притесняват да изпращат „чисти“ русначета, чийто роден език е руски, на българската олимпиада. А Станчева кажи-речи денонощно се занимава с нейните български ученици, прави диктовки, гони ги „като диверсанти“ по граматическите упражнения, докато накрая подготвените от нея деца грабнат палмата на първенството. Но езиковите състезания не са фикс идея - по-важното за Станчева е децата от Европейското училище да се докоснат до богатата руска култура и да започнат да я разбират. За това много помагат контактите, които
благодарение на неизтощимата енергия на Маша 
нейното училище поддържа вече години наред с три московски гимназии и с побратимения на Русе Волгоград. Общуването на русенчетата с връстниците им от Москва и Града на Волга им дава още един бонус - към западноевропейските езици, които изучават в СОУЕЕ се прибавя и руският, който в комбинация с немски, английски и френски, прави випускниците на Европейското търсени и конкурентни особено на Запад. 
Успоредно с това от 2003 година тя е председател на Клуба на руските сънародници в Русе, който освен че събира всички руснаци в града по празници като Масленица или Старата Нова година и приготвя елдена каша с по „100 грама водка за храброст“ на Девети май, вече си е отгледала много енергична млада гвардия в лицето на Младежкия клуб. Млади и възрастни заедно не само празнуват, но и се грижат за паметниците от Руско-турската война, като само тази година почистиха и възстановиха доста от тях в областта. 
В началото на това лято русенката получи едно от най-престижните и хуманни отличия - грамота и медал „За любов и вярност“, които са жест към 40-годишния път на семейството на Маша и Христо Станчеви. А педагогическите дарби и професионалните качества на русенката са отбелязвани с почетното отличие „Неофит Рилски“, значката „Отличник на Министерството на образованието“, приза „Златна муза“ и още много други почетни знаци за признание. Но за нея най-силният жест на признание са обажданията на нейните ученици, които й съобщават за един или друг свой успех, постигнат благодарение на желязната последователност и удивителния талант да общува с децата от различни възрасти. 
В момента Маша Станчева е в Москва, където участва като делегат в работата на петия Световен конгрес на съотечествениците. Със сигурност тя ще намери време в паузите на конгресната работа да се срещне със свои колеги, с приятели и - най-важното! - да си набави най-новите учебници, помагала и методики по руски език! А как иначе - тука има толкова ученици за обучаване!