Две момичета на 16 и 17 години успяха да прославят Русе, ездовия си клуб „Кентавър“, треньора си Илиян Искъров и конете си, като влязоха в елита на този спорт на последното национално състезание в Арбанаси. Това са Ирина Стойкова и Александрина Петрова, които се класираха съответно на първо място сред юношите и на пето място сред 18 участници в по-високия клас ездачи.
Ирина е ученичка в 10 клас на Дойче шуле и е една от умниците на техния елитен Лайстунгкласе. Макар да учи почти постоянно немски, не говори на него с коня си, с който предпочита да си почива от Гьоте и Шилер.
Александрина пък е в 11 клас на СОУ за европейски езици и заляга над цели три езика - руски, английски и испански.
Шампионките започват заниманията си с езда преди 4 години
и правят паузи в тренировките само по време на класни, контролни и други ангажименти в училище. Иначе всеки ден са на хиподрума. Дори зимата не може да ги спре, въпреки че им измръзват лицата и ръцете. Топлим се от коня и от движението, а и желанието и амбицията ни за победа също топлят, признават амазонките.
Оказва се, че ездата изобщо не е просто возене на гърба на коня. Докато краката са на стремената, всички мускулни групи на ездача работят и когато все пак спрат, еднакво капнали са както човекът, така и конят. Най-важно за добрата езда е да има синхрон и екипност  - човекът и животното да са едно цяло, като ездачът се превърне в естествено продължение на тялото на животното, на неговата шия и гръбнак, обясняват шампионките Ирина и Александрина. Те с удоволствие разказват как всъщност само подпомагат движенията на конете си и ги насочват в правилната посока. Това звучи още по-невероятно, когато се видят елегантните девойчета, високи по 160 см и с тегло 50 килограма. Точно толкова пък са високи конете им в холка, а теглото им е десет пъти по-голямо. Въпреки това явно превъзходство на породистите коне, шефовете са Ирина и Александрина.
Докато се стигне до това сливане с животното, не са пропуснати нито паданията, нито неуспехите. Случвало се е на тренировка
по пет пъти крехките момиченца да се озоват на земята
при скок или езда, но болката е нищо пред желанието им за победа. Когато падна, натъртването е много неприятно, а конят просто спира и започва да пасе, обяснява шегувайки се Александрина. Двете са категорични, че техните коне никога не ритат и се държат толкова любезно, колкото е любезен и с тях човек. Все пак животните, както и хората, си имали различни характери - един по-спокоен, друг по-емоционален, един обича моркови, друг мрази круши. Също като хората са, но никога не отмъщават и не сплетничат, казват опитните ездачки. Двете вече са изградили приятелство с конете си и
знаят какво казват животните с езика на тялото си
Когато се разделят от конюшната, стадното чувство ги прави нервни и в първите десетина минути са трудни за овладяване, стават избухливи, допълват характерите на любимците си младите амазонки.
Родителите на Ирина за първи път я качват на пони в цирка. Александрина обаче стартира направо върху кон, на хиподрума, в „Кентавър“. Двете почти веднага са привлечени от красотата на спорта. Благодарни са за всичко научено на управителката на клуба Милка Трифонова и треньора си Илиян Искъров.
Момичетата изобщо не дават ухо на слуховете, че ездата би могла да им навреди на здравето и да им създаде проблеми с потомството. Има толкова световни шампионки, които се радват на деца, че няма как да се плашим от това, категорични са Ирина и Александрина, като продължават да
опровергават митове с репликата „и краката ни не са криви“
Двете са абсолютни противници на насилието над животни, дори и в тренировките. Ужасяват се, когато виждат преди състезания как други ездачи се отнасят с конете си и използват грубост. Ние си служим с камшика само когато грешката е била на коня и той не се сърди, щом е справедливо наказанието, казват двете момичета.
Едно от най-трудните умения е да се правят елегантни прескоци на препятствия. Тогава момичетата свиват силно коленете към коня, а с ръцете си отпускат юздите, за да не изпита болка животното при скока и шията му е изпъната напред. Истинско удоволствие пък е галопът, когато свободата навлиза в кръвта на конете и техните волни ездачи. В тези специални тренировки се тества издръжливостта както на животното, така и на ездача.
На Ирина любим кон е 18-годишният Дим - ветеран в състезанията с прякор Пушека. Това прозвище му дошло след дългите опити на фотографи да го заснемат в кросовете, а
успявали да фокусират само пушека след него
Характерът му бил прекрасен, водач на стадото и грижовен към всички.
На Александрина - Карлщадт, собственост на Милка Трифонова, който вече е 8-годишен и един от най-големите красавци на стадото. На държавното първенство в Арбанаси Ирина се състезава като за последно с Дим и той постави прекрасен финал на кариерата си като състезател. За Александрина и Карлщадт най-доброто предстои и за успехите им със сигурност ще се говори и пише още през пролетта, когато ще започне новият състезателен сезон.