Овцевъдите имат желание да увеличават стадата си, но разрушените търговски канали се оказват сериозна пречка пред българския износ на агнешко месо. Това сочат анализите на икономисти от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA). Учените заключават, че въпреки новите европейски субсидии овцевъдството трудно ще преодолее срива от последните десетилетия. 
През 2005 до 2006 г. страната е изнасяла по 8 хил. тона агнешко месо. След тази дата обаче търговията зад граница стремително пада, за да се отчете през 2013 г. експорт само от 1500 тона. Следващата 2014 г. отбелязва известно увеличение в износа, като зад граница са изтъргувани близо 1900 т. През 2015 г. обаче експортът пада до 1600 тона - 5 пъти по-малко отколкото 10 години по-рано. 
Според експертите, до 2020 г. няма изгледи нещата да се върнат на позициите преди десет години. В същото време поради завишеното търсене на месо на вътрешния пазар вносът на агнешко месо ще расте и до 2020 г. ще достигне 1600-1800 тона. След 2016 г. годишният експорт ще бъде под 2 хил. тона.
Така през 2020 г. вносът на агнешко месо ще се изравни с експорта, което по никакъв начин не е сигнал за ефективност на политиките за подпомагане в този сектор. Защото при потенциал за вътрешно производство няма логично обяснение защо да правим внос и то примерно на безвкусни тлъсти меса от Нова Зеландия, заключават експертите.