Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Целта на „Русчуклии“ е да обобщава, развива и популяризира генеалогията като наука, да съдейства на родоизследователите в тeхните родови търсения, да ги подпомага в популяризирането на разработките им и да ги представя пред различни държавни и обществени институции. Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непозната история на Русе и региона.

Доц.д-р Атанас КОЛЕВ
Светлозар Акендиев Димитров (11.01.1905 г., Русе - 25.08.1958 г., манастир „Седемте престола“), по-известен с литературния псевдоним Змей Горянин, е ярко име в българската словесност, енциклопедична личност, с множество известни реализации в различни области, преминала като ярък метеор по небосклона на българската литература през първата половина на ХХ век. От най-ранните си години Зарко (както го наричат приятелите) е необикновено дете: пише стихове, рисува, занимава се с химически опити, играе народни танци, събира народни песни, хубаво пее, участва в хорове, много добре рецитира и др. 
Първата обобщаваща литературна характеристика
на творчеството на младия, за утвърдените софийски среди автор през 30-те години на ХХ в., дава литературният критик Никола Балабанов, в увода към повестта „Кнез Иван Кулин“: „В живота, макар капризният нрав на този тайнствен ваятел, да не е бил щедър с ласки към човека и към писателя, Змей Горянин е жизнерадостен, веселонравен, шеговит и пълен с вяра в бъднините на България и в себе си. И ако трябва да се допълни накратко основният дух на неговите произведения, необходимо е да се отбележи незлобливия хумор, който като лека утринна мъгла обвива с топлота стихотворенията му и да се подчертае любовта му към нашето минало - живата сила, която кове български дух.“
Много читатели познават Змей Горянин като детски писател от „Приключенията на котарака Панчо“ и затова в някои класации той е определян като детски писател. На други е познат като писател на исторически произведения (романи, повести и разкази) за възрожденската епоха и много рядко, едва през последните години, той е припознаван като поет. Освен тези представи, които са колкото верни, толкова и непълни, се срещат публикации, в които той се представя като енциклопедична личност. Естествено 
възвиква въпросът какво е истинското лице на писателя Светлозар Акендиев Димитров
и дали последното твърдение не е приятелско или ефектно прехласване пред популярното име Змей Горянин, което е с много измерения в Интернет? С него в мрежата се отварят множество сайтове: за писателя Змей Горянин; за приказно чудовище ламя; за мъжка фолклорна група от село Зверино, община Мездра; за самозванец от Фейсбук; за скално образувание и др.
Русе е роден град на изключителни личности, останали по необясними причини в пълно забвение, недооценени по достойнство от русенската общественост, доколкото я има в качеството на регулатор на културните процеси в града. Между тези видни русенци, отговарящи на условието да са работили и оставили трайни следи в  няколко различни области, т.е. енциклопедисти, са: академик проф.д-р Михаил Арнаудов с трайни постижения (наричани за краткост „реализации“) в 16 области, акад.Петър Оджаков, реализирал се в 15 области, чл.-кор.проф.д-р Венелин Ганев - в 14, акад.проф.д-р Николай Кауфман - в 9, акад.проф.д-р Асен Хаджиолов - в 9 и др. Това са известни учени, членове на Българската академия на науките, за които може да се намерят сведения във всяка българска енциклопедия.  
Освен тях 
стойностно присъствие и постижения в 21 области оставя още един русенец, който не е академик, професор, учен, дори не е завършил висше образование
Това е най-големият русенски поет и писател Светлозар Димитров, автор на два цикъла стихове: „Сонети за Русе“ (1939) и „Песни за моя град“ - 17 стихотворения (написани при последното му посещение в Русе през 1954 г.), чиито ръкописи се съхраняват в отдел „Краезнание“ на Регионална библиотека „Любен Каравелов“-Русе. Освен поезия Змей Горянин публикува трилогията „Дунавът тече“: т.1. „Светлини и сенки“ (1938); т.2. „Силата на робите“ (1939); т.3. „Утолена жажда“ (1940), пресъздаваща така точно историята на възрожденския Русчук (1860-1878), че би могла да се използва като учебно помагало по предмета „Русезнание“ в училищата, където той се преподава.
Русенски възрожденци са герои на няколко негови разказа. В чудесния си мемоар „Червеният хотел“ той описва исторически фигури от началото на ХХ век, семейството и детството си край река Дунав. Няма друг русенски писател, посветил със синовна обич толкова много страници проза и лирични стихове на родния си град и това никога не трябва да се забравя от русенци при оценката на личността и многообразното наследство на Светлозар Димитров. 
Разностранният талант на Светлозар Димитров се превъплъщава в многобройни направления:
1. Писател на исторически повести, разкази и портрети; романи - исторически, (неиздадени битов и хумористичен); мемоари; приказки; агиография - жития на светци; пътеписи; есета; около 300 писма и др.
2. Поет - написал е над 200 неиздадени  стихотворения - религиозни, детски, любовни, пейзажни, граждански; признат за най-добрия поет на християнска лирика у нас през първата половина на ХХ в., автор на поеми, религиозни химни, елегии, епиграми, детски песни, лирически миниатюри и др.п. Запазени са няколко собственоръчно оформени „самиздатски“ стихосбирки.
3. Сатирик - над 2000 епиграми, фейлетони, поетични шаржове, хумористични текстове, анекдоти и др.
4. Драматург с две пиеси, първата - „Чудната нощ“ е поставена в Русе през 1937 г., работил е като щатен драматург в Софийския областен театър.
5. Историк - Написани в съавторство учебник по история и два по отечествознание, както и помагало по отечествознание, претърпели общо 10 издания; историческа летопис на Бачковския манастир; портрети и разкази за възрожденски герои; прави задълбочени  проучвания за написването на историческите си романи, повести и разкази; съставя няколко картотеки на различни категории исторически личности.
6. Общественик - членува в различни  обществени организации като Съюза на българските писатели, Дружеството на военните писатели, Дружеството на писателите историци, Съюза на писателите от провинцията в България, Културната задруга  при Славянското дружество, Дружеството на детските писатели, Обществото на свободните писатели в България, Съюза на марколюбителите, Дружество за културно единение на младите славяни, ратническото движение, масон (за известно време), изнася  исторически беседи в Русе, Велико Търново, Горна Джумая (Благоевград) и др. градове.
7. Редактор на списанията: „Светли зари“, „Българска марка“, в. „Русенски новини“, на литературния в.“Северянин“, на седмичната хумористична страница „Весело време“ на в.“Време“ и др.
8. Журналист - пише статии, очерци, фейлетони, бележки; поддържа рубриката „От сряда до сряда“ на в.“Литературен глас“; сътрудничи на: списанията „Хиперион“, „Стяг“, „Стара планина“, „Българска мисъл“, „Духовна култура“; на вестниците „Литературен глас“, „Светлоструй“, на седмичните литературни страници на ежедневниците „Зора“ („Смях и закачки“), „Пладне“, „Земеделско знаме“, „Народна отбрана“, „Родолюбие“, „Български войн“, „Църковен вестник“; на детските вестници „Илюстровано четиво“ и „Седмична забава“ със сценарии на комикси и др.
9. Художник - рисува черно-бели и цветни рисунки, скици с молив, запазени са 30 бр. „оригинални рисунки с туш, с цветни и черни моливи“.
10. Литературен и художествен критик - рецензии и бележки на литературни произведения; отзиви и рецензии на художествени изложби на Стоян Венев, Давид Перец, Иван Тричков, Стоян Василев и др.
11. Преводач - от френски, руски, полски, сръбски, словенски, чешки и други езици. 12. Филателист - работи във филателна къща „С.Т.Чаръкчиев“, където редактира и списва сп.“Българска марка“ (1946 г.), а също и в марколюбителска кооперация „Сердика“, написва детската стихосбирка „Марколюбителче“.
13. Езотерик - занимава се задълбочено с кабала, астрология, нумерология, богомилска космогония, окултизъм, будизъм.
14. Фармаколог и фитотерапевт (лечител самоук) -  приготвя лекарства и различни мехлеми от билки, събирани от него.
15. Химик - любител с професионални изяви, разработват и създават с проф. Ст. Консулов нов материал за изработка на свещи, вместо восък.
16. Композитор - публикувани са 9 композирани от него детски песни: „Есен“, „Рождество“, „Нашата песен“, „Християнче“, „Пролет“, „Великден“, „Първият учебен ден“, „Гергьовден“, и „Вечерна песен“. През 1946-1947 г. пише музика и за стихотворенията: „Воденичарка“, „Жътва“, „Към нивите“, „Марш“, „Първото цвете“ и др.
17. Дърворезбар - изработва миниатюрни скулптури на църкви, манастири, параклиси, кули и др. архитектурни образци от дърво.
18. Счетоводител (и чиновник) в Русе и София, работил е и като драматург, кореспондент на чужди езици и др.
19. График-калиграф - с вродена калиграфска дарба и изтънчен усет за изящество и финес. Пише красиво, сам подвързва и калиграфски оформя кориците на самиздатски стихосбирки, подарявани на приятели в Русе, Пловдив, Велинград и др. градове.
20. Картограф - участва в изработката и отпечатването на две карти на тема „Селска кооперативна България“ (1938 и 1946 г.).
21. Публицист - Публикувани са негови учебници, реферати, есета, анотации и др. в различни издания. Поддържа активна кореспонденция с видни интелектуалци като  проф. Ал. Балабанов, В. Стоилов, Елин Пелин, Павел Спасов, Георги Каракашев, Цанко Лавренов, учени, църковни дейци и др.
Творческите му реализации непрекъснато се допълват, защото се оказва, че те като че ли са неизчерпаеми
Блестящите изяви на самородния талант във всяка от тези области, извън писателската, са ярки, но  запазените свидетелства за повечето от тях са оскъдни и не може точно да се определи коя е най-съществената. При внимателно и задълбочено проучване на запазената част от документалното му наследство вероятно ще се открият и други превъплъщения на невероятния и вечно изненадващ близо 60 години дух на русенския Змей Горянин.
Направеното девет години след смъртта на Змей Горянин описание на личните му качества от известния художник и негов приятел проф.Васил Стоилов е
най-плътната обрисовка на този ренесансов енциклопедист, живял и творил в смутните времена на ХХ век:
„Всестранно одарена личност и преди всичко блестящ събеседник, комуто всякога се удаваше да бъде задълбочен... Много начетен... Когато започваше сериозна дейност книга или поема, обхващаше го непреодолимо желание да бъде сам, със себе си... Познаваше до такава степен възрожденската епоха, че можеше с часове да разказва велики дела, за незабравими събития от живота на Левски и Ботев, кнез Иван Кулин, Велчо Джамджията, Бачо Киро и за кого ли не. Имаше какво да каже и знаеше как да го разкаже. Стилист и майстор на словото, той самият се налагаше като някаква странна фигура, оригинален и естествен, без поза, съвсем обикновен и - когато беше наложително - необикновено убедителен. Можеше да спори за западни майстори на словото, знаеше безпогрешно да отсее беглото от неизменно красивото, боравеше с езика на медицината, на изкуството... Защото този човек беше много богат вътрешно. Тези които го познаваха, оставаха завинаги очаровани от вродените му дарби и от чисто човечния му характер. Следователно той имаше у себе си някакво недоловимо привличане и скромност. Хората го обичаха, защото беше добър и справедлив.“
„Жалко, че Змей Горянин си отиде в разцвета на творческите си сили, без да може да разгъне до край своя талант, а той имаше какво да каже и знаеше как да го каже“ - допълва словесния му портрет Коста Георгиев, сътрудник на в.“Литературен глас“.
До края на живота си Змей Горянин не вижда отпечатана своя книга след 1944 г. Но той знае, „че е писател и поет по Божие вдъхновение“ и вярва, че един ден словото му ще достигне до бъдещите читатели..., което през последните години като че ли започва да се осъществява „бавно и полека за няколко...“ десетилетия. С единодушното присъждане на 17.09.2015 г. от Общинския съвет в Русе на Змей Горянин посмъртно званието  „Почетен гражданин на Русе“, родният му град прибави ярък бисер в короната си, защото тази представителна награда е получена за заслуги, преминали през изпитанията на времето и защото това е едно от най-значимите и най-заслужили имена сред останалите й носители.
За да запазят русенци жива паметта за изключителния човек и творец Светлозар Димитров, се очаква новият Общински съвет да изпълни втората част от предложението на националната конференция „Змей Горянин - непознатият. 110 години от рождението му“, проведена на 27.04.2015 г. - „Да се наименува улица или площад в центъра на града с името Змей Горянин“. И когато това стане, тогава ще се изтрие срамът от лицето на града, че русенската общественост в продължение на десетилетия бе забравила достойния си син, докато той до последните си дни милее за Русе.