Варенето на пара присъства в много от вариантите за здравословно хранене. То е и важен елемент в ред диети, при които не е задължително човекът, който е заложил на диетата, да гледа с гладни очи всичко, от което е принуден да се лишава - достатъчно е храната, която поглъща, да се приготвя по възможно най-приемливия начин, който да щади организма, като оставя удоволствието от вкусните ястия.
Варенето на пара е термичен метод за приготвяне на храната, който датира от дълбока древност. Още в древен Китай хората варели храна в бамбукови и тръстикови кошници, тъй като си давали сметка колко по-полезна е тя и как при този метод на приготвяне се запазват в по-голяма пълнота хранителните вещества и витамините. По същия начин приготвяли храна на пара и в Индия. Там и до днес може да се види точно този начин на приготвяне - най-вече през пролетта и лятото, когато десетки индийци приклякат над огъня, над който са окачени бамбукови кошнички, които на много места вече са заменени от съдини, изплетени от неръждаема стомана. Въпросните кошнички се пълнят със зеленчуци или месо /добре е вегетарианските продукти да са разделени от месата/, след което се окачват над съд с вода - количеството вода трябва да не е много, а продуктите в кошничката не бива да докосват водата.
Днес благодарение на съвременните технологии вече съществува голямо разнообразие от уреди, с помощта на които може да се приготви храна на пара бързо и лесно. Първият такъв уред бил създаден в началото на 80-те години - оттогава датира и „многостепенното“ подреждане на ред продукти, които се приготвят едновременно, като при това техните аромати не се смесват. Постепенно този уред се усъвършенства, като в днешно време вече се е превърнал в едно от удобствата за всяка кухня - наред с останалите чудодейни помощници като миксери, пасатори, мелачки, бъркалки и прочие.
Варенето на пара е термичен метод, при който храната се подлага на обработка в захлупен съд, без да влиза в пряк контакт с течността в него. Продуктите се поставят върху специална решетка, която се поставя над врящата вода, и варенето протича в атмосфера, наситена с водни пари и изключително деликатна към обработвания продукт, тъй като врящата вода няма пряк контакт с него, а самата пара не е агресивна.
Има няколко простички правила, които е добре да се спазват, когато се готви на пара. Като внимаваме парата, която успешно замества бульона, да не докосва храната, подреждаме продуктите на разстояние поне три сантиметра един от друг, за да може тя да циркулира и за да се сготвят равномерно. Препоръчително е размерът на продуктите да бъде приблизително еднакъв с цел тяхното приготвяне за едно и също време.
Ако пък вместо решетка имате на разположение уред за готвене на пара, можете да поставите месото, рибата и по-сочните храни на долния ред - за да не изтичат соковете им върху другите продукти. Решаващо е топлината да проникне до центъра на обработените късове продукт и там температурата да се повиши до определена граница. Това несъмнено зависи от теглото и дебелината на порцията, от състава на продукта и от продължителността на варенето.
Зеленчуците обикновено се поставят цели или нарязани на едри парчета. Изключение прави само зелето, което е необходимо предварително да се нареже.
Освен това при варенето на месните порции с цел обезвреждане на опасната микрофлора сигурен ефект се постига, когато масата на порциите е в порядъка на 200 г, а самият процес на варене продължава повече от два часа.
Специалистите са си направили труда да пресметнат, че времето, което отива за приготвяне на едно ястие на пара, е три пъти по-малко, отколкото при традиционния метод на варене. По-същественото е, че при това се запазват свежестта и жизненоважните й минерали.
Времето за готвене варира от 7 до 45-60 минути в зависимост от твърдостта на продуктите, от начина, по който са нарязани и от желания резултат. Месото трябва да се вари поне 60 минути. За листните и воднистите зеленчуци са достатъчни 10 минути; броколито, карфиолът и брюкселското зеле се нуждаят от 15-20 минути. Твърдите кореноплодни като моркови или картофи, нарязани на едро, изискват по-дълбок съд, повече вода и около 30-35 минути варене на пара. С листните зеленчуци е добре да се внимава - едно отклоняване на вниманието може да докара нещата дотам, че те да се преварят и да загубят както цвета, така и полезните си качества. В идеалния случай сварените по този начин листни зеленчуци би трябвало да запазят яркозеления си цвят - това, със запазването на автентичния цвят, е и едно от централните достойнства при този метод на готвене на храна. За другите зеленчуци пък, като морковите и броколите, например, е най-добре да не се оставят да се сварят, докато омекнат напълно - по-приятни са, ако се запазят леко хрупкави.
Успехът на ястията, приготвени по този начин и доказаната здравословност на подхода зависят изцяло от рецептата, овкусяването и някои технологични тънкости на метода.
Ориз, месо, зеленчуци и дори морски дарове на пара се приготвят лесно и бързо. Ако искате да подобрите вкуса на ястията, тогава можете да прибавите към течността кубче бульон, стръкче ароматна трева или щипка универсална подправка, дори малко вино. И още нещо - важно е да се знае, че продуктите, приготвяни на пара, не бива да се осоляват предварително. Това би променило вкусовите им качества, а от друга страна, след като ястието е готово, със сигурност ще добавите по-малко сол, отколкото наръсвате в манджата обикновено.