Един пакет бисквити от 150 грама, в който има високо съдържание и на сол, и на захар, и на трансмастни киселини, ще поскъпне с почти един лев след въвеждането на данък "вредни храни". За 250 мл енергийна напитка, която е наситена със захар и кофеин пък ще се плаща с около 60 стотинки повече. Промени ще има също в цените на пържените картофи по заведенията - ако са пържени в частично хидрогенирано растително масло, цената им ще скочи с около 1.12 лв. 

Това показват примерните варианти на министерството на здравеопазването за това как ще се отрази след като се приложи данък "вредни храни" или според официалното му име - Данък обществено здраве. Министърът на здравеопазването Петър Москов и на спорта Красен Кралев обявиха заедно днес подробности около подготвяната новост в законодателството. 

Москов изброи отново кои са четирите категории, които се включват в определението вредни храни. Това сапродукти със съдържание на голямо количество сол: повече от 1 грам на 100 г - чипсове, снаксове, пържени и печени ядки, също сухи супи и бульони с повече от 0.7 г/100 г сол, или майонеза и други сосове с 1.3 г сол на 100 г. Според национално проучване у нас, българите консумират средно по 8 грама сол на ден, при препоръчителни до 5 грама. По данни на Световната здравна организация това означава 20% повече риск от високо кръвно налягане, 24% повече мозъчни инсулти и 18% повече случаи на исхемична болест в страната ни, подчерта Петър Москов. 

В категорията с високо съдържание на захар се включват продуктите с повече от 40 г на 100 г като шоколад и шоколадови бонбони; други захарни изделия с 25 г/100 г захар като сладолед; натурални сокове с под 40% натурално съдържание; конфитюри. 

Продукти с високо съдържание на кофеин или тауринса в третата категория, която ще се облага допълнително заради вредата си. Такива са най-вече енергийните напитки, които имат повече от 24 мг кофеин на 100 мл или повече от 100 мг таурин на 100 мл, също и енергийните шотове със съдържание от 60 мг кофеин и/или повече от 300 мг таурин в порцията си. Оказва се, че България е на второ място по употреба на енергийни напитки от деца (след Холандия) - почти всяко десето момче между 14 и 18 пие не по една, а по повече на ден.

Алкохолните напитки с добавен кофеин също ще се счита за по-вредни, но не и ако се добавя само кофеинова есенция за аромат. 

Заедно с това и всички храни със съдържание на частично хидрогенирано растително масло като маргарини и продукти имитиращи млечни изделия, също и пържените храни в заведенията. За спазването на закона ще следят регионалните здравни инспекции (РЗИ), които и сега са отговорни за контрола по храните. Финансовите параметри ще са отговорност на агенцията по приходите (НАП).
 
Амбицията на Москов е законът да влезе в сила още от 2016 г. и това е съгласувано с финансовото министерство. Обмисля се да се даде време на производителите да се нагодят към новия закон - към тях ще има изискване за промяна в етикетите и обозначаване на вредните съставки, а освен това ще имат възможността да намалят вредното съдържание на продуктите си и да направят продукта си по-здравословен така че да избегнат допълнителното облагане, посочи здравният министър.

Ако нито производителите нито потребителите не променят поведението си по отношение на вредните храни, мярката ще донесе 150 милиона лева допълнително от данъци в държавната хазна, изчисляват ведомствата. Москов коментира, че всъщност оптимално ще е приходите по закона да са нула лева, което ще означава, че мярката е дала резултат и масовата консумация на вредни храни сред населението е престанала.

С парите от Данък обществено здраве се предвижда финансиране по три пера - 20% от средствата ще отидат за обновяването на спортни игрища и площадки в училищата; други 20% ще са за подобряване на храненето в училищата и останалите 60% ще се насочат към програми за профилактика, превенция и лечение на хронични заболявания, също и за програми за майчино и детско здраве, поясни Красен Кралев.

Министърът на младежта и спорта е убеден, че с тези допълнителни средства в рамките на 4-5 години ще бъде решен проблемът с липсата на условия за спорт в училищата. За разходването на парите ще е отговорен Обществен съвет с участието на спортисти, педагози, здравни специалисти и представители на общината, за да има прозрачност на решенията, уточни Кралев. 

Моделът, който използва българското правителство е от Унгария. Там Данък обществено здраве е въведен през 2011 г. и до 2013 г. дава резултат в намаление на консумацията на вредни храни с 27% и увеличение на приходите в хазната от около 61 милиона евро на година.