Евродепутатът Светослав Малинов изпрати преди две седмици писмо до Европейската комисия с въпрос наясно ли е с проблемите на Русе с качеството на въздуха. Няколко дни след подаването на сигнала пратеникът на избирателите на Реформаторския блок в Брюксел посети Русе за среща с колеги и даде специално интервю за „Утро“.


- Г-н Малинов, преди десетина дни изпратихте писмо до Европейската комисия с въпроса дали е наясно с тревожните за Русе неприятни миризми във въздуха. Вие самият как научихте за този проблем?
- Благодаря, че сте обърнали внимание. Това го направих, защото всеки от евродепутатите има право да пита Еврокомисията. Искам да уведомя всички и русенски, и български граждани, че в Европейския парламент има и комисия по петиции, която е аналог на българската по жалби. Вярно е, че става въпрос за специфични нарушения, свързани на европейско ниво, а не такива, които могат да се отнесат към Общинския съвет или парламента например. Това обаче е един инструмент, с който ние, евродепутатите, се доближаваме до гражданите, и аз искам много да се ползва и всички да го знаят. Иначе, просто получих информация, сигнали за притесненията в Русе и се учудих. Сега чакаме отговор. Веднага щом го получим ще го публикуваме. Има разумен срок - няма да минат месеци докато получим отговор, така че ще има продължение.

- Каква реакция очаквате?
- Аз се доверявам на сигнала. Тези сигнали и въпроси имат и едно странично, но немаловажно действие. То създава напрежение у нарушителите. Глобите са сериозни. А такъв тип нередности винаги създават някакво безпокойство, суматоха, ако има нещо нередно у тези, които са го извършили. С въпроси и сигнали сме спирали незаконни строежи по Черноморието. Аз съм виждал как при подаването на сигнал, още преди да е получен отговор, се спират лоши практики.

- Какво обаче влиза в правомощията на Европейската комисия като реакция след сигнала?
- Проверка, а при откриване на нарушения, в зависимост от нарушението, може да се стигне до много сериозни санкции. Може да се стигне до търсене на фактите около сигнала на място.

- Тоест е възможно на място в Русе да дойдат чуждестранни експерти, които да проверят на място конкретен проблем?
- Предполагам. За мен е важно, че самият въпрос беше приет като допустим, тъй като част от тези въпроси се отхвърлят в зародиш. Самият факт, че ще има отговор, какъвто и да е, значи, че ще има продължение.

- В писмото си до Еврокомисията цитирате правото на държавите-членки на Европейския съюз, нивата на наличните в атмосферния въздух замърсители да не превишават пределно допустимите стойност. Какво всъщност изисква тази директива?
- Истината е, че в Европейския съюз на много места се получават съмнения за подобен тип нарушения. Също в много държави и между много държави има подобен тип въпроси, питания и това трябва да бъде доведено докрай, за да можем да кажем наистина какво е. Аз се доверявам на русенци, които подадоха този сигнал.

- Получихте ли подкрепа от някой от колегите ви евродепутати?
- Не е нужно. Явно е, че аз съм направил нещо, което се е забелязало в Русе. Колегите са направили нещо, което се е забелязало в други градове. Това дали ще бъдат всички 17 евродепутати под една жалба или въпрос, не помага. 

- Обичайният заподозрян за замърсяването на въздуха в Русе е заводът на „Монтюпе“, до вас достигала ли е информация и от други държави, в които френската компания има производства, да се оплакват от нея?
- Не, но това не означава, че няма.

- Покрай проблема със замърсения въздух започва да се набира скорост дилема в обществото - дали хората да се радват от стъпването на нови чуждестранни инвеститори, които ще им осигурят заетост или да се страхуват от вредни последици. Според вас основателни ли са тези притеснения?
- Това е измислена дилема. Европейският съюз има най-високите стандарти в света. Те са толкова високи, че ние непрекъснато се срещаме с лобисти, които обясняват на нас, евродепутатите, че съюзът трябва да свали част от стандартите си за определени неща, защото просто не сме конкурентоспособни. Тоест, по дефиниция ние имаме най-високите стандарти. И ако се страхуваме от тези неща, значи тежко ни и горко. Това би означало, че дори най-високите стандарти не са достатъчно добри за нас. А ако тези стандарти са налице и не се спазват, тогава си има санкции, затова са и всичките тези демократични механизми.

- По време на обиколките си из България усещате ли радост сред населението, че е част от Европейския съюз? Усещат ли хората положителна или отрицателна намеса на съюза в техния живот?
- Някъде я усещат, някъде - не. Първо, човек пътува и минава през селища - големи и малки, влиза в тях, и натрапчиво се виждат знаци - символите на европейското финансиране. Това до такава степен е натрапчиво, че даже може човек да си направи пътепис. Някъде хората са много доволни, други казват, че помощта не стига до тях. Недоволни от европейските пари няма, но има скептицизъм, че се използват по най-добрия начин. Фрапиращи примери - много, смешни примери - много, убедителни примери обаче също има много. 
Най-добре е три неща да се знаят като факти. От влизането ни в Европейския съюз до днес срещу всяко вложено евро или лев България е получила над три. Фактически, като изключим първите неуспешни години, можем да кажем, че съотношението е 1:5. Ние сме изключително големи бенефициенти, страшни ползи имаме. Дори само финансови, без да слагам никакви права, свободи, образование и всичко останало. Второ, което не говори добре за нашата икономика, но пък говори добре за членството ни, е, че по общи изчисления близо 2/3 от икономическия растеж в България, който е 1-1.5%, се генерират от европейски инвестиции. И накрая, цифрата, на която много държа, е, че 60% от публичните инвестиции в България са с европейски пари. Ако ги извадим, това би означавало, че ще имаме с 60% по-малко публични инвестиции и над 65% по-малко растеж. Толкова са важни за нас европейските пари, че на практика всички ще усетим, ако ги няма. Други държави, дори и 50% от парите да не усвоят, няма дори и да го забележат като брутен вътрешен продукт. Ние в момента сме до такава степен облагодетелствани, че нас ни използват националистите в Европа като пример. По последни данни на Кристалина Георгиева България вече влиза като процент на успешно усвояване на средства в първите 7 държави.   

- България е сред засегнатите от бежанската вълна, дори бе застрелян мигрант от граничен полицай. Какви са последните мерки на Европа срещу този проблем?
- Току-що се проведе среща на върха, на която се добавиха нови мерки. Външните мерки са свързани с по-голямото, стратегическо разрешаване на проблема като предотвратяване на военния конфликт, омиротворяване на района, по-голяма дипломатическа дейност. Част от тези външни мерки са и инвестиране и подобряване на статута, на бита, на начина на живот на бежанците в бежанските центрове около конфликта, около Сирия. В Турция, в непосредствена близост до Сирия има 2 милиона бежанци, 1 милион има в Ливан и още толкова са в Йордания. На практика огромната част от бежанците, над 75%, са около Сирия. Ние можем тук да страдаме и да се плашим, но огромната част от бежанците е около Сирия. В този смисъл, инвестицията в тези държави, в тези центрове и лагери, е много важна. Аз съм много доволен, че първата голяма инвестиция от новите мерки е в Турция. Всяко отпуснато евро в Турция е косвена помощ за България. Сега се вижда как по тази линия има рязко вдигане на нивото на добронамереност между Европа и Турция. Ако това бъде доведено докрай, с това ново споразумение и  новото финансиране, осезаемо ще се усети успокояване и намаляване на този поток. Отделно, Европа има достатъчно проблеми с бежанците, които вече са тук. Затягане на външните граници - призна се, че това е задължително. Нова политика на връщане - всички икономически мигранти трябва да бъдат върнати в държавите, откъдето са. Над 50% от хората, за които има съдебно разпореждане, че могат да бъдат върнати, които са от сигурни държави и е доказано по съдебен ред, че не са бежанци, не са върнати. Това е направено, защото те са донасяли някакви ползи за обществата, работили са. Това обаче е било преди вълната от бежанци. Сега, за да се помогне на тези, които имат нужда, ще трябва тези, които просто искат по-висок жизнен стандарт, да се върнат обратно. Те знаят, че са временно тук. А и тези, които идват и получават статут на бежанци, също трябва да знаят, че ще бъдат върнати обратно, когато държавата им се омиротвори и бъде сметната за сигурна. Европа има най-високите стандарти, за да се обяви една държава за сигурна и за да се приеме, че животът на хората там е вън от опасност. Това ще стане със Сирия, надявам се скоро. Трябва да се знае, че може би повечето от тези бежанци ще бъдат върнати. Това е част от правото на Европа, така както днес ние сме задължени да ги приемаме, тъй като животът им е в опасност. Всеки е добре дошъл, ако наистина е бежанец, но не завинаги, а някои не са и добре дошли - това е смяната в тона. Защото те злоупотребяват с правата, които Европейският съюз дава.

- В Русе проведохте среща със съпартийци и симпатизанти. Какво е виждането ви за предстоящите местни избори?
- Винаги ми е приятно да идвам тук, защото хората са свестни, заедно сме от самото учредяване на ДСБ. Тук Реформаторският блок се получи, резултатите ни бяха добри. Подкрепям кандидата за кмет Галин Ганчев, както и листата с общински съветници начело с д-р Теодора Константинова. След местните избори ще стане ясно на абсолютно всички, че това правителство ще изкара своя мандат. Те ще изиграят роля на стабилизиране на правителството.