В първия вторник на месец май се отелязва Световният ден на астмата - социалнозначимо хронично възпалително заболяване на дихателните пътища (бронхите), което ги прави свръхчувствителни. Характеризира се с периодично стесняване на бронхите, оток и повишено производство на слуз. Болните страдат от затруднено дишане, кашлица, хрипове и стягане в гърдите, а отключващите фактори са алергени (прах, акари), тютюнев дим, студен въздух, физическо натоварване или емоционален стрес. Повишаването на информираността за астмата дава възможност на пациентите да управляват състоянието си и да водят пълноценен живот.
По повод утрешния Световен ден на астмата, разговаряме с трима висококвалифицирани както в диагностиката, така и в лечението на болестта русенски специалисти - д-р Светослав Дачев, д-р Мария Бончева и д-р Мария Бонева.

Д-р Светослав Дачев е управител на СБАЛПФЗ „Д-р Димитър Граматиков“ от 2013 година. Работи като лекар от 1986, придобити специалности по педиатрия от 1993 г., по детски белодробни болести от 2002 г. В Белодробната болница работи от 1994 година като завеждащ детски консултативен кабинет.

- Д-р Дачев, каква е ролята на Белодробната болница в Русе в борбата с астмата, достъпна ли са съвременните диагностика и лечение на болестта в Русе?
- Белодробната болница в Русе е най-добре окомплектованата специализирана болница в нашата страна. Тя разполага със всички съвременни диагностични методи и апаратура в своя профил на действие. Това включва най-съвременни интервенционални процедури, техника и подготвени кадри за необходимата образна, лабораторна, имунологична и клинична диагностика. Болницата е с най-голям обем дейност в нашата страна, което включва диагностика и лечение на всички белодробни болести - бронхиална астма, хронично обструктивна белодробна болест, туберкулоза, карцином на белия дроб, остри пневмонии, многобройни хронични пневмопатии и други по-редки заболявания, както при възрастни така и при деца. Около 3000 пациенти годишно се лекуват в стационара на болницата, а други около 30 000 преминават през амбулаторно лечение. 
- Най-стресираща е срещата с астмата в детска възраст, каква е честотата на заболяването? 
- Детската астма е често срещано заболяване, което засяга около 10% от децата. При астмата е характерен изразен бронхоспазъм, свиркащо дишане, мъчителна кашлица и задух. Такива единични симптоми могат да се причинят и при остра инфекция от някои вируси като например респираторния синцитиален вирус (РСВ/RSV). Но когато рецидивите на това свиркащо дишане станат многобройни в рамките на определен период, обикновено една година, вече се говори за детска астма. Този преход между появата на първите симптоми и поставянето на диагнозата обикновено трае около година и включва освен клиничното наблюдение и адекватно лечение и диагностични дейности за оценка на състоянието на белия дроб, околоносните синуси, имунологичният статус на детето, алергологичната му нагласа. След поставяне на диагнозата се предприемат мерки за профилактика, най-често с инхалаторни кортикостероиди и левкотриенови инхибитори. Трябва да се отбележи, че ранното започване на редовна инхалаторна профилактика води бързо до дефинитивно преодоляване на детската астма. Важно е да се знае от родителите, че инхалаторната профилактика е напълно безвредна за детето, защото инхалираните медикаменти са в микро концентрации и са със значително намалена пенетрация в белодробната тъкан на детето. Важно е също така родителите да са търпеливи в изпълнението на профилактиката, защото ефекта от нея се появява след определен период от време, около месец след началото.

Д-р Мария Бончева: Мит е, че инхалаторите водят до пристрастяване.
Те са ключови за избягване на тежки обостряния

Д-р Мария Бончева е началник на Пулмологично отделение в Белодробната болница в Русе. Завършила е медицина през 2012 г. и работи като лекар повече от 13 години. Има придобита специалност по белодробни болести през 2021 г. Придобива и квалификация за интервенционални процедури в пулмологиато-бронхоскопски процедури, включително и високоспециализирана дейност - криобиопсия. Активно участва в многобройни клинични проучвания и скринингови и профилактични програми на болницата.
Майка на две момичета.

- Д-р Бончева, какви са най-големите митове за астмата, които трябва да бъдат опровергани?
- Един от най-разпространените митове за астмата е, че тя е само детско заболяване. Всъщност астмата е хронично заболяване, което може да се появи на всяка възраст. Друг разпространен мит е, че инхалаторите водят до пристрастяване. Обострянето на симптомите на заболяването при преустановяване на употребата на инхалатора се дължи на липсата на поддържаща терапия, а не на пристрастяване. Още един разпространен мит за астмата е, че при липса на симптоми инхалаторната терапия може да се спре - редовната инхалаторна терапия е от ключово значение за избягване на тежки  обостряния.
- Какво бихте казали на хората, които пренебрегват симптомите на заболяването?
- На хората, които имат симптоми като хрипове, кашлица със затруднена експекторация, задух, стягане в гърдите, които се явяват периодично и при определени обстоятелства, препоръчвам да потърсят специализирана медицинска помощ, за да може да бъде поставена навременна диагноза и да се започне своевременно инхалаторно лечение.
- Каква е ролята на Белодробна болница в борбата с астмата?
- Болните с астма подлежат на диспансерно наблюдение от специалист по пневмология и фтизиатрия. Това позволява системното проследяване и лечение на пациентите с оглед предотвратяване или лечение на екзацербациите.
- Какво може да направи човек, за да намали риска от развитие на астма?
- Рискът от развитие на астма не може да се елиминира напълно, но има някои положения, които могат да го намалят: избягване на тютюнев дим, намаляване на алергените у дома, поддържане на добра физическа активност, контрол на алергиите, лечение на дихателните инфекции.
- Колко важна е дисциплината на пациента при лечението?
- Дисциплината при пациентите с астма е свързана с редовната употреба на инхалаторна терапия, която поддържа симптомите в ремисия и предотвратява тежки екзацербации.
- Може ли астмата да бъде напълно излекувана или само контролирана?
- Симптомите на астмата се дължат на хронично възпаление на дихателните пътища, така че не бихме могли да говорим за дефинитивно излекуване на астмата. При отделни пациенти може да се наблюдава различно дълъг безсимптомен период  без съпътстваща инхалаторна терапия, но под въздействие на фактори на околната среда може да настъпи обостряне на болестта.
- Кога един пациент трябва задължително да потърси медицински специалист?
- Един пациент трябва задължително да потърси специализирана медицинска помощ при често повтарящи се оплаквания от кашлица , съпроводена със стягане в гърдите и хриптене, затруднено дишане. Като може да се наблюдава определена сезонност в появата на симптомите или изявата им при определени условия - вирусна инфекция, контакт с определен алерген, физически натоварвания.
- Кои са най-честите симптоми ,които хората подценяват?
- Най-честият симптом, който хората подценяват, е може би кашлицата, която често си обясняват с тютюнопушене, настинка или промяна в метеорологичните  условия. 
- Кои са основните отключващи фактори за развитието на астма? До каква степен генетиката играе роля и как й влияе начинът на живот?
- Развитието на астма обикновено е резултат от комбинация между генетична предразположеност и външни фактори. Външни фактори като например домашен прах, акари, полени, плесени могат да активират имунната система на индивиди, които са генетично предразположени и така да доведат до изява на симптомите на астма.
- Има ли специфични фактори в Русе, които влияят върху заболеваемостта? Кои групи са най-засегнати?
- Астмата може да засегне всеки, но има групи от хора, при които рискът е по-висок, както е например при децата, жени в зряла възраст, хора с алергии и такива с наследствена обремененост, хора със затлъстяване, работещи с вредни вещества. В Русе има няколко специфични местни фактора, които могат да влияят върху честотата и тежестта на астмата - замърсяването на въздуха е основен фактор, сезонно отопление на твърдо гориво , метеорологични условия - в определени дни се наблюдава задържане на замърсители в ниските слоеве на въздуха особено при мъгла и безветрие.

Д-р Марина Бонева: Има висок процент скрита астма. Рутинно
изследване за 15 минути дава диагнозата

Д-р Марина Бонева работи в Пулмологично отделение към Белодробната болница в Русе. Завършила е медицина през 2015 и работи като лекар повече от 10 години. Има специалност по белодробни болести от 2025 г., както и придобита квалификация за интервенционални процедури в пулмологиато-бронхоскопски процедури, включително и високоспециализирана дейност - криобиопсия, както и квалификация за високоспециализирани функционални изследвания в пулмологията.
Защитила е успешно и е една от малкото медици, притежаващи престижната европейска диплома по респираторна медицина „ХЕРМЕС“.
Активно участва в многобройни клинични проучвания и скринингови и профилактични програми на болницата.
Майка е на две момичета.

- Д-р Бонева, каква е честотата на астма в Русе и региона, наблюдава ли се ръст?
- Няма единен регистър на болните с астма. По мое лично наблюдение заболеваемостта остава стабилна в последните години. По-важно в случая е високият процент на недиагностицираната астма - заради непознаване или пренебрегване на симптомите, приписване на оплакванията на „настинка“ или „алергия“, късно насочване от общопрактикуващите лекари за провеждане на специализирани изследвания, както и пристъпният, интермитентен характер на самото заболяване, с наличие на периоди на благополучие между пристъпите.
- Достъпна ли е съвременната диагностика в Русе?
- Диагнозата астма се поставя при наличието на типични симптоми - кашлица, свиркане и тежест в гърдите, недостиг на въздух, в комбинация с регистриране на вариабилност на експираторния поток. Това, което пациенти и лекари често пренебрегват, е че физикалният преглед може да бъде абсолютно нормален. Ключово за диагнозата на астмата е провеждането на качествена спирометрия с бронходилататорен тест. Това изследване рутинно се провежда при нас в Белодробната болница, лесно и неинвазивно е и отнема около 15 минути. В трудни за диагностика случаи се прилагат и по-високоспециализирани методи като провокационни тестове и измерване на съпротивлението на дихателните пътища по метода на боди плетизмографията. Белодробната болница притежава единствения в региона апарат за комбинирана спирометрия, дифузионен капацитет и бодиплетизмография, позволяващ цялостна оценка на респираторната механика. За най-малките пациенти се очаква и нов вид апарат за осцилометрия, позволяващ оценка на дихателната система с минимално съдействие от страна на пациента. Всичко, което се изисква, е спокойно дишане за няколко секунди. Различните апарати ни позволяват да обхванем пациентите от всички възрастови групи, осигурявайки цялостен и качествен диагностичен процес.
- Какви са съвременните методи на лечение?
- Основна в лечението на астмата остава инхалаторната терапия. Новото в последните години е задължителното предписване на противовъзпалителен инхалатор, тоест инхалаторен кортикостероид за всяка астма, независимо от тежестта й. Неслучайно мотото на тазгодишният световен ден на астма е „Достъп до противовъзпалителни инхалатори за всички болни“. По своята същност астмата представлява хронично възпаление на дихателните пътища. Употребата на бързо действащи бронходилататори като Вентолин, широко достъпен на пазара, води до моментно облекчение, но не лекува възпалението в дългосрочен план. За това е необходимо да се добави инхалаторен кортикостероид в отделно или в комбинирано устройство. Погрешно е схващането, че инхалаторните кортикостероиди водят до привикване, страничните им ефекти са незначителни. Правилното лечение на астмата намалява риска от обостряния, развитие на усложнения и необратим спад на белодробната функция.
- Имат ли пациентите в Русе достъп до модерни терапии?
- Подходящата, редовно и правилно приемана инхалаторна терапия е достатъчна за повечето пациенти с астма. По данни на GINA (Международната организация, разработваща насоки за лечение на астма), около 17% от астматиците имат т. нар. трудна за лекуване астма - наличие на симптоми въпреки предписана поне умерена доза инхалаторни кортикостероиди и бронходилататори. При тях често се откриват модифицируеми фактори - неправилна или нередовна употреба на инхалатора, продължаващо излагане на алергени, тютюнопушене, наличие на придружаващи заболявания - сърдечна недостатъчност, гастроезофагеален рефлукс, хроничен синузит. След корекция на всички рискови фактори, остават около 3,7% пациенти с истинка „тежка астма“ - възпаление, което не може да бъде контролирано със стандартни терапии. За тези болни е подходяща биологичната терапия - инжекции, прилагани подкожно на 1 или 2 месеца, целяща да ликвидира клетките и молекулите на възпалението. Това е скъпоструваща терапия, реимбусирана напълно от НЗОК, но изписвана единствено с протокол от специализирана комисия. Такива комисии има само в няколко града в България, като Русе не е един от тях, но лекарите в Белодробна болница поддържат добра комуникация с университетските клиники и пациентите биват винаги своевременно насочвани, за да получат най-добрата за тях терапия.