Законодателството не дава правомощия на Централната избирателна комисия да следи и контролира дали плащаната от държавата медийна реклама, агитация или разяснителна кампания за предстоящия референдум са ефективни. На практика няма звено в държавата, което да контролира на законово основание дали от бюджета ще се плати за нещо, което е достигнало до достатъчен брой избиратели, повишило е тяхната информираност или само за фиктивни банери и публикации, без особен краен резултат.

Това се разбира от коментара на един от говорителите на ЦИК Цветозар Томов, както и от преглед на законодателството в тази област. "Дневник" потърси мнението на ЦИК във връзка с информации, че един неособено популярен интернет сайт - hashtag-bg, се очаква да получи над 140 000 лв. държавни пари за разяснителна кампания за референдума, които ще бъдат дадени от средствата на два инициативни комитета и три политически партии.

За момента пари не са отпускани, няма и да бъдат отпуснати все още, уточни Томов. Той посочи, че в ЦИК са постъпили различни договори между медии от една страна и партии или инициативни комитети от друга, с които се уговаря медийното разясняване за допитването. Сега правомощието на ЦИК е било да се произнесе дали медиите са спазили законовото си задължение да обявят предварително тарифи за подобна политическа реклама и агитация, както и дали съответните партии и комитети имат право на държавно финансиране. След проверката на декларираните договори, ЦИК е отбелязала, че законът е спазен и те могат да бъдат задвижени. Именно според тези договори се очаква hashtag-bg да вземе немалка сума бюлджетни пари.

Това е формална оценка дали всичко е законово издържано, но не от това зависи дали и колко ще бъде платено от бюджетните средства, коментира Томов. ЦИК щяла да прави текущ контрол дали договорите се спазват, дали обявените публикации се правят, съдържат ли те нужната информация и т.н. И след референдума щяло да има цялостна проверка за изпълнението. Едва тогава щяло да се прецени дали всичките средства, заложени в договорите, да бъдат платени, дали ще има само частично покриване на обявените суми или дали изобщо ще се покрият средствата.

От ЦИК щели да се опитат също така да проверят и дали цените, обявени от медиите за политическа реклама и агитация, не са значително по-скъпи от тарифите за обикновена реклама. Така можело да се хване например ако някоя медиа се е договорила предварително с определени партии и комитети и чрез раздути цени източва бюджетни средства.

Все пак от ЦИК коментираха неофициално, че нямат голям административен капацитет за проверките.

В същото време нито комисията, нито друг орган, пък имат право да проверяват, следят и да не одобряват реклама с държавни пари, която няма да е особено ефективна. В изборния кодекс няма такова условие за например брой достигнати избиратели, за някакъв вид оценка на качеството. Така партиите и комитетите могат да насочат бюджетните пари където и както сметнат за нужно, включително да дадат и всичките си предвидени от държавата средства за медии с локално разпространение или с неособено голям брой читатели. Единствено трябва да са спазени законовите изисквания - политическите формации и комитети да са регистрирани за агитация, да нямат друга държавна субсидия, а медиата да е обявила тарифи за политическа реклама.

Според законодателството партии и инициативни комитети имат право на медийни пакети на стойност до 40 000 лв., с които да водят своята агитация "за" или "против" въпроса на референдума: "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?". Средствата се отпускат на база на сключени и одобрени от ЦИК договори с медии. И се взимат след края на кампанията.

В четвъртък миналата седмица ЦИК на свое заседание е приела, че предоставените до момента договори отговарят на законовите изисквания. На база на тези договори се оказва, че сайтът hashtag-bg явно ще е един от основните, през който ще тече разяснителната кампания. Той ще получи над 140 000 лв. от медийните пакети, като за момента през него са избрали да агитират два инициативни комитета и три политически партии.

Единият от тези комитети, на Радослав Маринов, който е против електронното гласуване, има договор с hashtag-bg на стойност 39 960лв, тоест целият му медиен пакет е концентриран в този сайт. Другият комитет, който ще разчита на hashtag-bg в разяснителната кампания, но този път "за" дистанционния вот, е този на Борислава Стоянова, като тяхната сделка е за 30 360лв.

Партиите, които ще рекламират на сайта, собственост на фондация "Хаштаг-БГ", са Нова алтернатива ("за" електронния вот), Движение за европейска интеграция ("против" въпроса) и Социалистическа партия "Български път" ("за" електронното гласуване). Нова алтернатива, чийто председател Николай Цонев е бивш депутат от НДСВ, дава над 30 000 лв на онлайн медията. Движение за европейска интеграция са сключили договор с hashtag-bg за 35 100лв, а "Български път" – 7 200лв.

Според справки, направени от Капитал и Club Z, както сайтът, така и възложителите на договорите от партиите и инициативните комитети, са по един или друг начин свързани с Борислав Цеков -
бивш депутат от НДСВ (за последно в листата на БСП за парламентарните избори), както и с ръководения от него Институт за модерна политика.

Фондацията "Хаштаг-БГ" е регистрирана на името на Милена Евгениева Борисова. С различна фамилия (Кичашка) Милена Евгениева се явява съсобственик на "е-Март Ауторити", заедно с Борислав Цеков.

Още при обявяването на комитетите, одобрени от ЦИК за провеждане на разяснителна кампания, се оказа, че пет от осем от тях са свързани с Видин, и всички те имат членове от сдружения и организации под шапката на Движение "Модерна България" на Цеков, пише Капитал.

Друга връзка между инициативните комитети и Цеков върви и през Сдружение "Асоциация на младите юристи", което също е основано Борислав Цеков. Инициативният комитет на Радослав Маринов например е член на това сдружение, съобщава Club Z.

Борислава Стоянова, която също ръководи инициативен комитет пък на изборите за Европейски парламент миналата година е в листите с наблюдатели на "Институт за модерна политика".

"Нова алтернатива" на ексминистъра на НДСВ Николай Цонев и "Модерна България" пък бяха партньори в редица инициативи като тази за "смяна на системата" например.

Днес от Института за модерна политика и "Хаштаг-БГ" заявиха, че ще заведат дела за клевета заради внушението, че чрез медийни договори ще източат бюджетни средства. "В публикации на посочените сайтове лъжливо се твърди и/или внушава, че ИМП и Хаштаг-БГ били "източили" държавни средства чрез медийни договори между онлайн медията и няколко политически партии и инициативни комитети, които участват в настоящите местни избори и информационно-разяснителната кампания за референдума. Това е лъжа и клевета", се казва в съобщението.