Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Лява ръка - десен джоб. И тази незаконна тахника за прехрана претендира да е сред най-древните професии и нищо чудно при поредните разкопки около Созопол проф.Божидар Димитров да намери неоспорими доказателства, не само че тези претенции са напълно основателни, а и че първите преджобвания са ставали по нашите земи. Шегата си е шега, но джебчийството е неизтребима напаст, с която не се е справил никой, дори и вездесъщата Народна милиция по времето на соца, която пипа така здраво, или иначе казано бие така професионално и само появяването на униформен всява не респект, а страх сред криминалния контингент.
Кражбите от чужди чанти и джобове открай време са специалитет на циганите, разказва бивш криминалист, работил по десетки жалби на обрани хора преди 1989 година.  
Обучението започва от най-ранна възраст. Ако детето е със светла кожа, е особено ценно, защото не предизвиква съмнения и може да шета свободно в магазини, автобуси и на други места, където се събират много хора и случайните побутвания не правят впечатления. А това е раят за джебчиите.
Когато циганчето навърши 6-7 години, 
започва да работи на „терен“, за да добие смелост и бърз рефлекс за бягство
от опасностите. На тази възраст децата се ползват като наблюдатели пред домове, докато по-големите са вътре да крадат. След година-две следва „повишение“ - най-будните и ококорени хлапета стават много важен елемент от тъй наречените джебчийски тройки, чиито жертви обикновено са възрастни хора. Тройката обикновено се води от по-голямо момиче, което пита набелязаната жертва къде е еди-коя си улица. Докато бабата или дядато обясняват с ръкомахане откъде трябва да се мине за търсената улица, друго момиче им пребърква джобовете, измъква незабелязано портфейла и веднага го предава на стоящото на крачка 7-8-годишно дете, което изведнъж побягва, а след него се изпаряват и какичките. Но дори и да не успеят същност дори и да не успеят да изчезнат, те са неуязвими, защото в тях няма нищо крадено.
В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век 
Русе пропищява от емблематичната крадла Магдалена
Циганката е бяла и руса, децата й също са почти албиносчета и това й дава предимство да се движи на места, където се събират много хора, без никой да се усъмни. 
Децата се специализират в кражби на пари и ценности от чакащи по спирките на обществения транспорт и обикновено атакуват пътници, които са качват в претъпканите рейсове по ул.“9-ти септември“ /сега „Александровска“/. Само за година майката и двете й деца на 7 и 8 години успяват да задигнат стотици портмонета.
Обикновено по-голямото дете се бута в навалицата на спирката, отмъква портфейли и пари от джобовете, незабелязано ги подава на майка си, а тя веднага ги дава на второто дете, което се оттегля встрани и започва да си чопли носа.
Ударите растат лавинообразно, но от извършителите им няма и следа. Никой от обраните, нито от хората наоколо може да си спомни наоколо да са се навъртали съмнителни лица. Милицията е 
затрупана от жалби и прави отчаяни опити да залови джебчиите
но не може да помръдне дори крачка напред. Заради външния вид на русата бригада тя остава извън полезрението на униформени и цивилни. И това продължава до средата на 80-те години, когато се надига вълна от нови джебчийски групи. Магда усеща, че конкуренцията е двойна заплаха. Веднъж се намалява периметърът й за действие и втори път - ако някоя от „колежките“ бъде заловена, а това е неизбежно, като нищо ще я издаде. Затова се мести с децата си първо във Варна, а след това и в София.
Макар и пораснали, децата са все така ефективни, защото веждувременно са овладели до съвършенство всички джебчийски техники и могат да пребъркат човек от горе до долу без дори да се усети. А когато Желязната завеса пада, Магдалена 
решава да не си губи времето във все по-обедняващата България, а да разработи новите западни „пазари“
Успява да си уреди нелегално прехвърляне в богатата част на Европа, но там кариерата й е кратка. Майката и двете й деца са заловени и върнати в България, а тук семейството получава присъда за нелегално напускане на страната и е пратено в затвора.
Втората половина на 80-те години остава в архивите на русенското управление на МВР и с още една серия кражби, предизвикала широк отзвук сред гражданите.
Това е времето на настъплението на видеокасетите с евтини американски екшъни, които стават масово забавление. А какво е американски екшън без продължително и зрелищно преследване с автомобили - все едно руски филм без сцена с бутилка водка! Младежите жадно попиват холивудските бози и започват да мечтаят да са също толкова добри и безстрашни шофьори като екранните герои и да заслужат накрая с храбростта и уменията си целувка от най-хубавото момиче, разбира се.
През лятото на 1988 година
за съвсем кратко време в града стават серия кражби на коли 
Най-странното е, че автомобилите се откриват бързо в селскостопански дворове и ниви, но всички до един са ударени. Изчезналите москвичи, жигулита, лади, вартбурзи и запорожци са намерени с нагънати ламарини и счупени стъкла, но без никакви липси. Дори дефицитните радиокасетофони стоят непокътнати в гнездата си. В същото време обаче сигнали за катастрофи няма.
Един ден през юли информатор на милицията съобщава, че циганче и българче на по 17 години, които живеят в ДЗС и не ходят на училище, по цял ден гледат екшъни и после крадат коли, за да се гонят с тях и да се блъскат като с колички в луна парк.
Оказва се, че двете момчета вече са добре известни с различни хулигански прояви, но не са задържани. Направена е хайка и българчето е заловено в дома си, а циганчето е открито в Разград, където отишло на гости у роднини.
По време на разпита момчетата признават за кражбите и казват, че са 
искали да влязат в ролите на любимите си герои от филмите със зрелищни катастрофи
От желанието им се ражда план за действие - да крадат коли и да ги карат като американските драйвъри. Циганчето се снабдява с шперцове за отваряне на съставящите над 80% от автопарка в страната руски коли, което никак не е трудно. Българчето пък се специализира да пали двигателите чрез свързване на кабели. За да се измъкват незабелязано от родителите посреднощ, момчетата си лягат рано и щом родителите им заспят, излизат на лов в града. Задигат два автомобила, излизат извън града и започват гонки, като се удрят леко по няколко пъти. След като колите се намачкат и вече не стават за каране, момчетата се прибират у дома и се мушкат в леглата, все едно не са ставали от тях.
Заради страстта към филмовите каскади и адреналина са разбити 20 коли, за които собствениците им са правили вноски в тогавашната „Мототехника“ и са чакали дълги години да им излезе редът.
Двамата приятели получават присъди и ги излежават, а след излизането си от затвора се срещат многократно с криминалиста, работил по разкриването на кражбите им и винаги се разкайват за младежките си глупости.