Конфликт след конфликт в семейството, непослушно дете, непълноценна комуникация вкъщи и агресивен характер са довели до смъртта на 7-годишната Пламена, която загина след тежкия побой от баща си навръх Великден 2014 година. Това е мнението на съда на първа инстанция, който наказа Пламен Петров с доживотна присъда, става ясно от мотивите към присъдата на магистратите. 
Пламен е можел да предвиди, че силните му удари в главата и гръдния кош на първородната му дъщеря са можели да доведат до нейната смърт, но не е спрял с терора. Нервният баща е искал да набие непослушното си дете, а не да го убие, категорични са съдиите на първа инстанция. Въпреки това обаче е можел да предположи, че   смъртта на малката Пламена е била близо, след като е понесла удари с дръжката на метлата и с крака, обути с обувки, по главата и по гръдния кош. Съдът обръща внимание, че Пламен е бил загрижен баща и не вижда мотив да иска целенасочено да убие детето си. 
Насилието, което често търпяла Пламена, не било плод на негова омраза. Във фаталния ден според магистратите е възникнал пореден тривиален конфликт в семейство с непълноценна комуникация, в който Пламен е искал да спре непослушанието на детето, да прекрати конфликта между жена си и момичето и да наложи авторитета си. Случилото се се дължи и на неговите изблици на интензивен гняв по незначителни поводи, тъй като агресията у него се отключвала много лесно. Още повече, че не можел да предвижда и планира поведението си и не успявал да се справя със семейните проблеми и конфликти. 
Доказателство, че не е искал умишлено да убие дъщеря си, съдът вижда и в поведението му след побоя. Тогава въпреки унизителните наказания, продължили през целия ден, и жестоките удари, той започнал да лекува 7-годишната си дъщеря и се опитал да я спаси. След като ударил детето с точилка по ръката, той сложил вместо компрес студено месо върху удареното място. След като осъзнал, че не диша, му правил изкуствено дишане и казал на тогавашната си съпруга да повика линейка, като лично занесъл вече безжизнения труп на дъщеря си в болницата.
Въпреки че не е тръгнал с умишлена цел да убие детето си, съдът наложи на Пламен наказание доживотен затвор и призна, че той е действал по особено мъчителен начин и с особена жестокост, а детето се е намирало в безпомощно състояние.
Наказана бе и втората съпруга на бащата-убиец Емилия, тъй като не се е притекла на помощ на пребиваното в същата стая дете и не е направила абсолютно нищо, за да спре озверелия Пламен. Според съда мащехата е бездействала, макар да не й коствало нищо да се намеси. Още повече, че по време на терора Пламена плачела, викала и молела баща си да спре. Тя е можела с думи или с действия, дори като дръпне освирепелия Пламен да спре терора. Ако е искала, е имала възможност да потърси помощта на съседи, посочват магистратите и обръщат внимание, че това не е застрашавало нейния живот. Затова Емилия, която вече се разведе с Пламен, бе наказана с половин година пробация.
Присъдите са само на първа инстанция и ще бъдат обжалвани.