28 април 2007 г. Ница. Всеки момент ще започне мачът от първентството на Франция между едноименния отбор и “Оксер”. Към центъра на терена под аплодисментите на зрителите вървят двама мъже - Лоран и Фредерик, които правят символичен първи удар по топката.

В същия момент на една от трибуните на “Стад дю Рей” се издига транспарант, на който е написано “Жан-Пиер Адамс е един от нас”. Лоран и Фредерик едва сдържат сълзите си - все пак тези аплодисменти и думите на плаката са за баща им, който по това време вече четвърт век не е с тях.
Но минута мълчание няма. Всъщност той все още е жив.

Жан-Пиер Адамс се появява на бял свят в столицата на Сенегал Дакар през 1948 г. Футболът е в кръвта му - дядото на хлапето Александър Диадиу играел в знаменития клуб “Жана д'Арк”. Самият Жан-Пиер от най-ранно детство обича да рита топка, но

родителите му са
категорично против

той да се посвети на футболна кариера и сочели за пример именно Диадиу, който бил беден като църковна мишка. Затова хлапакът от съвсем малък е каран да учи по цели часове.

Той постигнал завидни успехи в училище, но родителите му били наясно, че в Сенегал детето им няма да получи достатъчно качествено образование. Затова, когато Жан-Пиер станал на 10 години, било решено той да бъде изпратен във Франция, при това в самия център - департамент Луаре. Там с радост го осиновило бездетното семейство Журден, а самият Жан-Пиер бил приет в местното католическо училище.

Семейство Журден не се плаши от цвета на кожата на Адамс. Освен това в училище момчето бързо се сприятелява с връстниците си. Всички, които го познават от онова време, го

помнят като отворен,
честен и обаятелен

И снимките създават такова впечатление - на повечето той се усмихва широко и създава впечатление на дружелюбен човек въпруки внушителните си габарити. Между другото за това съчетание на мощна физика и мек характер, както и заради цвета на кожата той получава в училище прякора Белия вълк.

През цялото свободно от училище време Адамс работи. Като юноша той се урежда в местната фабрика за автомобилни гуми, за да помага на приемните си родители финансово. Но не забравя и за футбола, играейки в местни любителски отбори.

Постепенно това хоби се превръща за него в смисъл на живота му. Даже и родителите му не могат да го спрат, но съдбата се опитва всякак да му пречи - по време на мач за “Фонтенбло” 18-годишният тогава Жан-Пиер е

сериозно контузен
в коляното

Това би могло да сложи кръст на по-нататъшната му кариера.

Търпеливият и настроен оптимистично Адамс обаче преминава през това изпитание, но само за да бъде подложен на ново. Младежът катастрофира с кола, като при инцидента умира най-добрият му приятел Ги Бюдо, също футболист. Самият Жан-Пиер се отървава с незначителни наранявания.
Скоро Адамс влиза в казармата. Във взвода си той се откроява не само с юнашката си сила, но и с прекрасната си футболна техника. Затова не е чудно, че го вземат на всички армейски спортни състезания, включително и по футбол. Именно на едно такова го харесват скаути на френския “Ним”.
Промените към по-добро в живота на младежа са свързани и с появата на красива блондинка на име Бернадет. След няколкогодишна връзка Адамс отива при родителите , за да поиска ръката на избраницата си.

Първоначално майката категорично отказва да си даде детето на африканец, но след като вижда с какво внимание и любов Жан-Пиер се отнася към Бернадет, променя мнението си. От този момент двамата са неразделни.

В “Ним” Адамс бързо става титуляр и помага на тима за второто място във френското първенство през 1972 година. Само за година-две мощният защитник се превръща в кошмар за съперниковите нападатели.

“В здравата защита на ”Ним” играе истинска природна сила, колос! Преди началото на всеки сезон се сещах за предстоящите сблъсъци с него и потръпвах”, възкликва нападателят на “Нант” Анхел Маркос.

В същата тази 1972 година стремително прогресиращият французин е викнат в националния отбор. По ирония на съдбата дебютът е в приятелския мач срещу сборен отбор на Африка, като той сменя Мариус Трезор.

Скоро вече е невъзможно човек да си представи френската защита без тях двамата. Дуетът получава комплименти от самия Франц Бекенбауер, който по това време е смятан за един от най-добрите футболисти в света. Журналистите пък

слагат прякор на двойката
Черната гвардия,

с което те остават в историята.

През 1973 г. Адамс преминава в “Ница”, където прекарва най-добрите години от кариерата си - 144 мача, 17 гола и сребърните медали през 1976 г. Никога след това южняците не се изкачват толкова високо във френското първенство.

Уви, през втората половина на 70-те години Жан-Пиер стремително започва да губи форма. Въздействие оказват най-вече проблемите с коляното, контузено в началото на кариерата му. Той сменя “Ница” с “Пари Сен Жермен”, но и там е преследван от хронични контузии.
През 1982 г. французинът остава без клуб и си запълва времето с треньорски курсове в Дижон. На третия ден Адамс усеща чудовищна болка в коляното, но стиска зъби и решава да изчака.

Сутринта обаче тя се усилват и той решава да отиде на преглед в близкия Лион. Рентгенът показва, че в задната част на коляното е сериозно повредено сухожилието, налага се операция. Тя е насрочена за 17 март.

В съдбоносната сутрин Бернадет Адамс е изключително неспокойна. Малко преди операцията се чува със съпруга си, той, както обикновено, е спокоен и ласкав: “Всичко е наред, аз съм добре.” Това са последните думи, които тя чува от него.

Той обещава да звънне, когато упойката премине, но дълги часове телефонът зловещо мълчи. Бернадет опитва сама да се свърже, но от другата страна дава само свободно. Затова тръгва сама за болницата, усещайки, че нещо страшно се е случило. На място разбира трагичната истина: Адамс е в кома!

Оказва се, че анестезиологът едновременно е обслужвал осем операции и объркал дозата. Ситуацията се усложнила и от факта, че футболистът бил под наблюдението на стажант, който не можел да хване грешката на анестезиолога. Адамс получава бронхоспазъм, едва диша и остава да се чака някакво чудо.

Пет дни и пет нощи разплаканата Бернадет не мърда от леглото на Жан-Пиер. За нея няма значение, че това е забранено - тя не чува нито дума. Или не иска да чува. Не е ясно какво е тя - съпруга или вдовица.
След това Адамс е преместен вкъщи. Бернадет го слага в леглото и известно време спи до него, все едно нищо не се е случило и с надежда той изведнъж да се събуди.

Но нищо не се променя, а освен всичко друго останалата сама жена трябва да се грижи и за две деца почти без средства за съществуване. На семейството помагат бившите отбори на защитника “Ним” и “Пари Сен Жермен”, както и френската футболна федерация, която организира няколко благотворителни мача.

Разбира се, има дело, което се гледа цели седем години. Докторите са признати за виновни в непредумишлено причиняване на състоянието на футболиста. На Бернадет от това не става по-леко - всеки ден тя къпе и облича любимия си мъж и твърди, че той усеща миризми и реагира, когато чуе кучешки лай или тропването на входната врата.
“На 17 март 1982 г. времето спря. Нищо не се променя - нито към добро, нито към лошо. Жан-Пиер е почти на 70, но външно не остарява. Даже почти няма бели коси”, разказва госпожа Адамс. На въпроса

дали би предприела
евтаназия,

отговаря лаконично: “Това е немислимо!”
Междувременно Жан-Пиер става дядо. По-големият му син Лоран подписва договор с “Ним” през 1996 г., но футболната му кариера не продължава дълго.
Адамс няма представа за това. Както не знае, че Франция е станала два пъти европейски и веднъж световен шампион, че роденият също в Дакар Патрик Виейра е станал футболна звезда от световен калибър. Светът и футболът продължават напред, само Жан-Пиер е спрял в 1982 г. и чака да излезе от онази упойка.