Пращаме хора на Червената планета до средата на века.
"Вода на Марс" от десетилетия изглеждаше като мечтано откритие, за което обаче липсваха доказателства. А след като NASA действително откри вода на червената планета, въображението на всички се развъртя до краен предел. Още от векове, когато Марс за пръв път е наблюдавана, фантазията както на обикновените хора, така и на учени, писатели и футуристи, неизменно свързва бъдещето на човечеството с евентуален контакт с най-близката до нас планета след Венера.
Ако е възможно разселването ни из Слънчева система - (според някои и напълно неизбежно), то Марс е единствената планета, която изглежда донякъде гостоприемна и след солидна намеса на една много по-напреднала наука от сегашната, би могла да бъде колонизирана.
Тук ще стане дума за най-дръзките мечти и представи, свързани с Марс и нейната колонизация. Почти всички проекти изглеждат трудни, обречени, едва изпълними - така както са мислели обаче и за пътешествията на Магелан и Колумб. Ето какви са най-авангардните идеи за колонизацията на Червената планета.

3D принтери строят домове
Немалко научни звена споделиха оптимистична прогноза за "застрояването" на Марс, което може да се окаже не чак толкова невъзможно. Прогнозите са, че ще можем да се задомим там благодарение на 3D принтерите, които могат да излеят авангардни, но и максимално сигурни "къщи" на Марс, които разбира се няма да имат нищо общо с тукашните. Идеята е 3D принтерите да използват наличния реголит (марсианската почва и скали) на червената планета и от него да изградят домове. Така няма да се налага да се пренасят огромно количество тежки материали към планетата; висок клас роботи ще работят с 3D принтерите по задания получени от Земята, за да изградят първото мини "село" далеч от нашата планета.
Още в началото на тази година NASA обявиха конкурс за различни проекти за 3D принтиране, които да бъдат използвани при колонизирането на Червената планета. От 165 кандидата бяха селектирани 30 финалисти.
Най-харесваният допуска възможността на Марс да се изградят "иглу"-та, които впрочем имат нещо общо с тези на ескимосите. Идеята е 3D технологията да използва водата, но и супер ниските температури на Марс, за да "излее" вледенен дом за първите заселници на планетата. Многото слоеве лед ще служат и като щит срещу радиацията на червената планета, твърдят учените.

Засяване на растения
Атмосферата на Марс се състои от 95% въглероден диоксид, 3% азот, 1,6% аргон и следи от кислород, вода и метан. Възможно ли е планетата да бъде "засята" с растения, които да превърнат въглеродния диоксид в кислород? Според мнозина, биотехнологиите все още не са стигнали до толкова напреднало ниво, но не е невъзможно в бъдеще да свършат работа. Със сигурност растенията трябва да бъдат "ъпгрейднати", за да могат да удържат на минусовите температури - средната на Марс е -55 градуса. Това означава, че и самата планета трябва да бъде стоплена, за да може растенията изобщо да хванат корени в почвата. Ако обаче планетата се сдобие с гори, това ще означава, че за определени години биха изработили и необходимото количество за човешко съществуване кислород. Една от най-авангардните идеи е да се създадат и водоеми, в които да живеят издържащи на студ риби.

Щитове срещу радиацията
Радиацията на Марс е убийствена и човек няма как да живее повече от минута на червената планета, ако не е облечен в скафандър. За далечното бъдеще обаче има и определени идеи, които да се справят с проблема. Една от тях е на професор Джордж Хит, който предлага да се изгради огромен антирадиационен щит в орбитата на Марс, който да се справи с лъченията, които са прекалено силни заради липсата на озонов слой на планетата. Все още науката обаче няма решение как антирадиационният щит да бъде изграден.

Затопляне с бомби
Има един злодейски вариант по проблема с ниските температури на червената планета, но пък може да се окаже много ефективен. Собственикът на компаниите "SpaceX" и "Тесла" Елън Мъск твърди, че най-бързият начин Марс да се затопли, е да бъдат изсипани термоядрени бомби над полюсите. Проблемът е, че по този начин ще се унищожат много от свидетелствата за миналото на планетата.

Проектът Марс 1
Проектът "Марс 1" нашумя преди няколко години, а крайната му цел е повече от любопитна - през 2023 на червената планета да се приземи първата човешка колония. Дотогава би трябвало да бъдат изпринтирани въпросните домове, в които земляните да живеят. Очаква се експедицията, поне засега, да бъде съчетана с фамозно риалити, което да прикове вниманието на зрителите по цял свят. Най-тежкото условие, поставено на състезателите, е че хората, които кацнат на Марс, ще трябва да прекарат остатъка от живота си там. Според учените обаче той няма да е много дълъг - все още не е измислен костюм, който да се справи с прекомерната радиация и е много възможно пътуващите да бъдат облъчени до несъвместими с живота стадии за петте години полет, който ще им е необходим, за да стигнат дотам. А най-авангардната цел на проекта е риалити героите да се размножат и така да създадат първото поколение марсианци.
Сред смелчаците, които бяха отсеяни след дълъг кастинг, попадна и българин - Петър Георгиев, спечелил място сред близо 200 000 кандидата. Посрещнат с огромен интерес, проектът Марс 1 обаче все още страда от куп проблеми, които няма как да бъдат изчистени в близкото бъдеще. Реалната прогноза на учените е, че подобни полети ще могат да бъдат осъществени не през 2023-та, каквато е амбицията на риалитито, а едва във втората половина на 21 век. Авторите на проекта обаче - холандска компания - твърдят, че до 2040-та ще са заселили 80 000 души на Марс.

Факти
Денят на Марс е малко по-дълъг от този на Земята. Протича за 24 часа, 39 минути и 35 секунди.
Територията на Марс е около 28,4% от земната. Като се има предвид, че сушата на Земята е 29,2% от цялата повърхност на планетата, разликата с Марсианската суша е малка. Марсианския радиус е наполовината на земния, а масата му е само 1/10 от земната.
Ако кораб се опитва да избегне гравитацията на Марс, трябва да има скорост на бягство 5км/сек.
Олимп (Olympus Mons), който се намира на Марс, е най-големият вулкан в Слънчевата система. Той е три пъти по-висок от планината Еверест (27 км висок и 600 км широк) и е дълъг колкото щата Аризона.
На Марс се намира най-големият "каньон" в Слънчевата система. Той е дълъг колкото континенталните щати и е широк стотици километри. Валес Маринерис ("Долината на Маринър") е достатъчно дълга, за да се разпростре от Калифорния до Ню Йорк - това е повече от 4'800 км. Марсианският каньон е дълбок 7 км и широк 320 км.
Ако си на Марс през деня и погледнеш нагоре небето ще изглежда много тъмно. Това е така, защото атмосферата там е изключително рядка. Небето изглежда розовеникаво към хоризонта заради червения прах във въздуха. Здрачът на Марс е син.
Тъй като гравитацията на Марс е три пъти по-слаба от тази на Земята най-вероятно всеки би могъл да забие кош като баскетболист от NBA.
В определени моменти от годината огромни пясъчни бури поглъщат цялата планета. Бурите оставят сериозни следи след себе си, като например дюни, ивици и други релефи, издълбани в повърхността от вятъра.
Само 16 от общо 39-те мисии на Марс са били успешни.
Когато се гледа Слънцето от Марс, изглежда два пъти по-малко отколкото от Земята. Една обиколка на червената планета около слънцето отнема 687 дни.