Преди четвърт век Германия обяви своето обединение и по този начин сложи окончателно край на Втората световна война. Това, което тогава никой не очакваше е, че успоредно с нея приключи и Студената война, след като приемът на ГДР в НАТО на практика отвори път на всички източноевропейски страни към пакта и по-късно към ЕС.

И до днес Русия обвинява Запада, че я е измамил в преговорите за обединението на Германия, обещавайки, че НАТО няма да се приближава към границите й. С това Путин оправда агресията си в Грузия, анексията на Крим, та чак до въздушните удари в Сирия тези дни.

Всъщност писмен документ за подобен ангажимент няма открит. Това e резултатът на дългогодишната проучвателна работа на историчката Мери Елс Сарот. В предаване на германската телевизия ZDF тя заяви, че досега не е открила никакъв писмен договор, който да удостоверява подобна договорка между САЩ, Западна Германия и Русия.

Всъщност през последните 12 месеца истината започна да излиза наяве по спомени на различни участници в преговорите около обединението на двете Германии. Според „Зюддойче цайтунг” през 1990 година има две линии на поведение, като за известно време канцлерът Хелмут Кол спазва първата. Тя е по идея на тогавашния външен министър Геншер и американския му колега Бейкър. Двамата предлагат на Горбачов срещу обединението ГДР да не бъде изцяло приемана в НАТО. Срещу това обаче се обявява президентът на САЩ Джордж Буш-баща. Той настоява за пълно членство в пакта на Германия и праща писмо на френския президент Франсоа Митеран, в което посочва, че в договора си с Москва преговарящите страни трябва да се стремят към минимум обещания към Москва и водеща роля на НАТО в Европа. Той е прагматичен. Неговият съветник по сигурността Бренд Скроукрафт разказа пред ZDF: „Буш знаеше, че Русия има сериозни финансови проблеми и каза: „А джобовете на Западна Германия са дълбоки”. И той и Буш дават на останалите си съязници ясно да се разбере, че ако ГДР не бъде приета изцяло в НАТО, това ще дестабилизира континента за години напред. С това се съгласява и канцлерът Кол по време на среща на двамата в Кемп Дейвид през февруари 1990 г.

В крайна сметка, макар че Кол лично е обещал устно на Горбачов НАТО да не приема изцяло ГДР, това уверение не се повдига повече и не е включено в договорите по-късно. Горбачов се усеща твърде късно – поне самият той заявява това в най-скъпия телефонен разговор, провеждан някога от политик. Хелмут Кол телефонира с Горбачов, за да го уведоми за точките, които са вкарани в договора „Две плюс четири”, позволяващ на Германия да се обедини. В него не е посочено, че ГДР няма да членува в НАТО. Към онзи момент никой не мисли и за членство на останалите източноевропейски държави, тъй като Варшавският пакт все още съществува. В телефонния разговор в крайна сметка руският президент се съгласява с договора, защото по думите му „е попаднал в капан”. И срещу съгласието си получава в същия този разговор обещание за безлихвени кредити в размер на 15 милиарда германски марки. Това обещание Кол спазва.