Да допишем имената в мемориала на жертвите в Първата световна война

В една скорошна публикация по повод трагично загиналия на бойното поле русенец Телемах Лазаров Илиев указах на една фактологическа грешка относно датата на смъртта му в обнародван списък на падналите във войните русенци. Разбирайки, че подобно на много други мемориали и паметни знаци на подготвяния от инициативен комитет за издигането на такъв в град Русе се предвижда изписване на имената на починалите в името на България през различните войни, се постарах да проверя, дали и имената на едни други наши съграждани ще намерят свое място в тази „стена на славата”. Тъй като споменатия русенски инициативен комитет и авторите на вече готовия проект в своите публични изяви не дават никъде някакви координати за свързване и контакт, не мога да видя и прочета имената на кои хора са предвидени за вписване. За да не бъда голословен, след съпоставка на единствено обнародвания до момента списък в „Книга на загиналите във войните русенци”, съставен от Иво Жейнов през 2005 година, си позволявам да допиша някои имена на жители от Русенско починали в периода на Първата световна война, които са пропуснати или забравени по една или друга причина, и да отстраня някои грешки.
Общ състав на изброените в регистъра починали по години и етническа принадлежност:
 

 
Възрастов сегмент на починалите военни чинове от диоцеза на доростоло-червенска епархия (в скоба е отбелязан броят на тия от гр. Русе и Русенско):
 

 
Статистическа разбивка на погребаните чуждестранни граждани (военопленници):
 

Вижда се, че в основната си маса починалите са от низшия, от редовия военен състав. Офицерите са само двама, като и двамата са от Русенско. Записана е и 1 жена, родом от Прусия, но с руско име, което ми дава основание да смятам, че е от медицинския персонал на руския военнопленнически контингент.
В архива на русенската митрополия съществува един регистър, част от общ такъв на погребаните в някогашните „крайненски гробища” починали български и чуждестранни военни чинове с източно православно вероизповедание. Списъкът е заверен от свещеника Христо К. Попов, който е пряко ангажиран към катедралния храм „Св. Троица” и извършва погребалните християнски обряди.
На 23 двойни листа са записани имената на 282 българи от над 98 селища, между които 86 човека от някогашния диоцез на Доростоло-червенската епархия от Североизточна България. 59 са от селищата на днешната Русенска област и конкретно 18 от нашия град.
Чужденците са 197 човека, като голяма част са основно военнопленници от воюващите срещу нашата страна държави – Русия, Румъния, Сърбия (в т. ч. от Македония), Гърция (вж. приложените таблици). Всички са починали в Русе, в болници или лазарети, като следствие на получени ранявания и контузии в различни военно-полеви операции, други от епидемични болести и лошите санитарно-хигиенни условия в русенското военнопленническо разпределително депо и лагер.
 Що се отнася обаче до нашите сънародници, техните имена следва да се отнесат абсолютно в категорията на отдалите живота си за Родината. Символичен знак на уважение и почит към тези забравени и представени пред Бога души е подвързването на регистъра с бяло-зелено-червен шнур.
Поради големия обем на регистъра тук само ще спомена имената и датите на смъртта на нашите съграждани от Русе след и със съпоставката с обнародвания и цитиран по-горе списък в книгата на Иво Жейнов /виж таблицата с извадката/, а останалите от селищата в областта, както и целият регистър е на разположение на заинтересуваните. Материалът е подготвен за печат като част от общо проучване за състава на военнопленниците, пребиваващи в града и предвиден при възможност за издаване в отделна книга.

ИЗВАДКА ОТ РЕГИСТЪРА

редник Ангел Пенев Ковачев     поч. на 13 Март 1916 г. на 46 години
редник Илия Митев Иванов    поч. на 26 Март 1916 г. на 45 години
редник Димитър Стоянов Кънев    поч. на 7 Май 1916 г. на 49 години
редник Георги Иванов Драганов    поч. на 9 Октомври 1916 г. на 55 години
(същият е посочен в цитираната по-горе „Книга на загиналите във войните русенци“ под № 181, но със записана дата на смъртта 2 октомври)
редник Димитър Костов     поч. на 18 Ноември 1916 г. на 47 години 
(същият също е посочен в цитираната по-горе „Книга на загиналите във войните русенци” под № 183)
редник Иван Димитров     поч. на 5 февруари 1917 г. на 37 години 
редник Петко Д. Костов     поч. на 16 февруари 1917 г. на 19 години
редник Стоян Драганов Недялков     поч. на 5 юни 1917 на 49 години
редник Борис Стоянов     поч. на 7 юли 1917 на 18 години
редник Георги Георгиев Арнаудов     поч. на 19 Януари 1918 г. на 21 години 
редник Петър Еленев     поч. На 28 февруари 1918 г. на 35 години
редник Матей Христов Табаков     поч. на 30 юни 1918 г. на 25 години 
редник Кузман Атанасов Калинов     поч. на 1 август 1918 г. на 36 години
(същият също е посочен в цитираната по-горе „Книга на загиналите във войните русенци” под № 160, но под името Кузман Ат. Колибов на 34 год.)
редник Лало Стефанов Христов     поч. на 9 септември 1918 г. на 38 години 
редник Георги Панев Патев     поч. на 25 септември 1918 г. на 25 години
(същият е посочен в цитираната по-горе „Книга на загиналите във войните русенци” под № 129, но под името Георги Панов Нешев) 
редник Петър Костов Статулов     поч. на 16 октомври 1918 г. на 21 години 
редник Иван Михайлов Бураков     поч. на 18 октомври 1918 г. непосочени години
редник Еница Илиев Митраков     поч. на 19 октомври 1918 г. на 23 години

Позволявам се да препредам една подробно илюстрирана карта за разположението на военно-пленническите лагери в териториите на българските земи по книгата на американския професор Kenneth A. Steuer. Pursuit of an „Unparalleled Opportunity”, в която има интересни данни за отношението на Червения Кръст към един от злокобните проблеми на войната, както и конкретно за военнопленниците в Русе.