Oколо 1700 осъдени престъпници, избягали от българското правосъдие в последните 20 години, се издирват и в момента в България и по света, сочат данни на прокуратурата. Това са убийци, рекетьори, наркобосове, похитители и други опасни бандити, които, вместо да изтърпяват наказанието си, се наслаждават на свободата си.

В много от случите тези подземни тартори харчат натрупани от престъпления милиони и тънат в лукс в най-екзотичните кътчета на земното кълбо, където и да ги заловят, няма да ги екстрадират у нас. Повече от 10 г. тече дебатът защо в България не успяват да бъдат вкарани зад решетките най-знаковите престъпници. От началото на 2015 г. отново серия от бягства повдигнаха въпроса какви нови законови промени ще гарантират справедливо възмездие за всеки, пристъпил закона. За да насочим вниманието към проблема и решаването му, в поредицата “Бегълци от правосъдието” вестник "24 часа" разказва за някои от най-прочулите се или останалите в сянка бандити, които успяха да се изплъзнат от наказание, какви пробойни в законите използваха и защо не са в затвора.

Илиян Тодоров подготвя бягството си веднага щом
го пускат от ареста през 2011 г., засечен е в Англия,
Естония и Германия.

Наблюдаващ прокурор 2 г. не проверил дали
подсъдимият не е избягал преди решението на ВКС

22-годишен младеж се прибира в дома си и трескаво включва лаптопа си. Без да обръща внимание на кръвта по ризата си, той бърза да влезе в Skype, за да се свърже със своя естонска колежка. Щом вижда, че Сирет Пук е на линия, започва да пише притеснено в чата:

“Ти на никого не се обади, нали не си се обаждала на никакви ченгета или някого? Това трябва да си остане между нас, каквото се случи, беше при самозащита и ти го видя.”

Чужденката, която е в хотела си в София обаче, също е стресирана, усеща се във въпроса й “ти използва ли твоя...” (бел. ред. - говори се за нож), младежът отговаря: “Не точно... имам предвид, че го размахах, за да спра битката, но не го използвах... Използвах юмрука си”. Естонката не е убедена дали не се е случило най-страшното и пита за падналия на земята човек, който

“лежеше там
доста дълго...
като мъртъв”,

младежът с кървавата риза отговаря бързо: “Да, но когато Стефан се върна с такси, той го видя да кълне и с бутилка в неговата ръка.”

Този разговор по скайп се случва по-малко от 60 минути след като в центъра на София зверски са заклани Кирил Въжаров и Васил Александров, а убиецът им Илиян Тодоров още в първите минути се опитва да се спаси от възмездие за жестокото престъпление.

В следващите дни младият компютърен специалист ще изруси косата си и ще опита да се скрие от търсещата го под дърво и камък полиция. След като усеща, че примката около него се затяга, Тодоров се предава в полицията, убеден от баща си, но още тогава

започва да крои планове как
да се измъкне от справедливо възмездие

категорични са родителите на жертвите.

2 години и 7 месеца по-късно на 9 декември 2011г., 11 дни преди 25-ия си рожден ден Илиян Тодоров получава неочакван безценен подарък - свободата си. Съдия Румяна Ченалова и председателстваният от нея съдебен състав оправдават напълно Тодоров, а след този ден никой в държавата няма категорични данни кога точно Илиян Тодоров напуска тайно България и се превръща в поредния беглец от правосъдието у нас.

Според оперативна информация осъденият двоен убиец се измъкнал с фалшив паспорт на чуждо име повече от 9 месеца преди Върховният касационен съд да постанови окончателно на 3 декември 2013 г., че Тодоров е виновен за двойното убийство и трябва да лежи до живот в затвора.

Според “24 часа” една от основните версии за бягството е, че Илиян е напуснал страната с автомобил или кораб, придружаван от своята приятелка от студентските години Милена. Смята се, че известно време е пребивавал в Англия, поне месец е живял в Естония, минавал е през Латвия, Швеция и Германия.

Непотвърдена оперативна информация сочела още, че двойният убиец дълго след напускането на България е работел за различни клонове на естонската софтуерна фирма, чийто служител бе и когато извърши убийството.

Проверка в имотния регистър пък установи, че бащата на Илиян Тодоров, който е бивш общински съветник от БСП, е продал два имота с площ над 14 декара точно два месеца, след като синът му бе обявен за международно издирване с червена бюлетина на Интерпол. Разследващи подозират, че парите от продажбата са били изпратени чрез приближени хора на Тодоров, за да може той да се устрои в чужбина под чуждо име. Имотите в с. Рогозен и с. Бели брод, собственост на бащата на двойния убиец, пък са продаден на земеделски стопанин, който фигурира като официален спонсор на Българската комунистическа партия.

Как е възможно

за убийство,
заснето с камери,
и свидетели

на конфликта, да има оправдателна присъда и до днес близките на жертвите не могат да си обяснят, но са категорични, че това може да стане или с голям подкуп, или с подкрепата на държавата.

Около 4,00 часа на 18 април 2009 г. 22-годишният тогава Тодоров заедно с приятелите си Мария Бурова, Стефан Стойков и естонските граждани Сирет Пук и Расмус Рейтау вървят от ул. “Позитано” към ъгъла на Съдебната палата с бул. “Витоша”. Всички са пили, превъзбудени са и разговарят високо на английски език заради чужденците в компанията. В този момент се разминават с друга младежка група, която преди минути е напуснала клуб “Соло”. В нея е 24-годишният Васил Александров, който празнува рождения си ден заедно с националния вратар по хокей Кирил Въжаров и Кирил Димитров. При разминаването между двете компании речта на чужд език подразнила Димитров и той се развикал: “Тук се говори на български език, намирате се в България.” Отсреща му отвръщат със закачката: “Защо, субтитри ли ти трябват?” Тогава Димитров, който излязъл от заведението със стъклена чаша с уиски в ръка, замахва с нея към Стойков. Между двете компании започва сбиванe. Минута и 33 секунди по-късно Васил Александров и Кирил Въжаров

лежат мъртви на ъгъла

на Съдебната палата, а Кирил Димитров е тежко ранен.

И тримата са
прободени с нож
в гърба

На случилото се няма нито един пряк свидетел, въпреки че наоколо освен биещите се младежи е имало няколко таксита, както и охраната на съседните заведения.

Във фаталната вечер вече обаче е ясно, че само Тодоров е носил нож. Преди да влезе в дискотека “Соло”, той дал ножа си на приятелката си Мария Бурова, за да го прибере в дамската си чанта. На излизане си го взел. Свидетелката Сирет Пук пък разказва, че преди нападението е видяла ножа в ръката на Тодоров.

Разговорът по скайп, в който Тодоров признава на естонката, че е размахал ножа, по-късно е приложен по делото, както и диалогът между Тодоров и таксиметров шофьор, на когото той казва: “Май наръгах един”

Тези уличаващи доказателства обаче не се приемат от от софийските магистрати като достатъчно достоверни и след дълъг процес на първа инстанция на 9 декември 2011 г. съдия Румяна Ченалова и председателствания от нея съдебен състав оправдават напълно Тодоров. Тогава младши съдия Мария

Дончева подписва
присъдата с
особено мнение

и подчертава, че за нея, макар и косвени, доказателствата показват, че Илиян Тодоров е двойният убиец. Всъщност основната улика, на която се основава оправдателната присъда, е съдебно-медицинската експертиза на доц. Мария Грозева, според която двамата убити младежи и раненият им приятел са наръгани от поне два различни ножа. По-късно се оказва, че това изследване е оспорено от други експерти и че раните може да са нанесени от едно хладно оръжие. Докато делото за двойноно убийство се води на първа инстанция и Илиян Тодоров е в следствения арест, той завършва висшето си образование по “Мрежови технологии” в НБУ. Бащата на беглеца Венцислав разказва, че щом напуска ареста, Илиян започва отново работа по специалността си в естонската софтуерна фирма.

Почти веднага той спира да се появява в софийското си жилище и в дома на родителите си в Перник. Първоначално сменя адресната си регистрация с апартамент в Пловдив, а малко по-късно заедно с приятелката си Милена казват на близките си, че заминават за Варна. Оттам следите му се губят.

Близки на жертвите и юристи недоумяват защо в продължение на две години наблюдаващият прокурор не иска нито веднъж издирване на Илиян Тодоров, въпреки че

той не се явява на делото на втора и трета
инстанция, а в медиите вече се говори,
че е изчезнал и най-вероятно е избягал от страната.

Така в началото на декември 2013 г. магистратите са неприятно изненадани, че след като доживотната присъда на Тодоров влиза в сила, няма как тя да бъде приложена, защото Илиян е избягал. Дни след като става ясно, че той добре е планирал и изпълнил бягството си, като е прикрил следите си доста ефективно, следва нов шамар за цялата съдебна система. Не само че Илиян се крие, ами и нагло от негово име в интернет е качен видеозапис до главния прокурор, в който той твърди, че е невинен.

Проверка на IP адреса, от който е разпространено видеообръщението, установява, че

записът е правен
преди месеци

и е качен в YouTube от приятел на Илиян, който е признал, че го е получил преди няколко седмици, но не знае откъде и как. Те имали с Тодоров предварителна уговорка, че ще му прехвърли някакъв запис, който да разпространи в мрежата. Аверът на двойния убиец твърди, че не се е чувал с Илиян оттогава.

След проверката на видеозаписа обаче издирването на двойния убиец почти замръзва, категорични са почернените родители на Кирил Въжаров и Васил Александров.

Те са изпращали молби и жалби, за да питат доколко напредва издирването, но единственото, което са ги информирали от Пловдивската окръжна прокуратура и от полицията в града, е, че

ДАНС е правила
проверка
по случая

Двете почернени семейства почти са загубили надежда, че българските власти ще открият убиеца на децата им.

“Единствената ни надежда е, че щом този човек хладнокръвно е убил и е избягал, той ще извърши ново престъпление някъде по света, където се крие, и тогава ще бъде заловен.”

Семейство Въжарови до главния прокурор Сотир Цацаров: Страхуваме се, че ще посегне и на нас

“Страхуваме се за здравето и живота си, защото този човек обича да убива просто ей така, без причина, не се бои от залавяне и може да ни отмъсти за усилията ни по време на съдебния процес против него.”

Това са написали в писмо до главния прокурор Сотир Цацаров родителите на Кирил Въжаров - Радмила и Михаил (виж вдясно факсимиле на писмото, предоставено на “24 часа” от семейството).

Те молят обвинител № 1 да разпореди проверка, защото се страхуват, че Тодоров може да посегне на тях и техните близки. Въжарови подчертават, че осъденият убиец знае адреса, на който живеят, знае и кои са близките им хора.

“Щом като не се страхува да прави видеообръщения, няма да се страхува и да ни посегне... Той няма какво да губи - чака го доживотен затвор, а очевидно има хора, които му помагат, за да се укрие.

Нямаме надежда убиецът да бъде хванат и вкаран в затвора, но ни е страх от него”, завършват сигнала си до Цацаров Въжарови. В отговор на този документ родителите на убитото момче получават само отговор, че е направена проверка от ДАНС (бел. ред. - вероятно за IP адреса),но те нямат информация да има каквото и да е развитие по издирването на осъдения.

Майката на осъдения: Не се връщай!

“Моят съвет е да не се връща в България. Вярвам му, винаги съм му вярвала и ще продължавам да му вярвам. Искам да му кажа да не се предава и че за мен преценката му е обективна.”

Това заяви в началото на 2015 г. майката на Илиян Тодоров Петя в интервю за НТВ.

“Няма значение дали и кога ще го видим и какво ще се случи. За мен е важно той да успее да се пребори за истината по свой начин и да се чувства щастлив. Това като майка му го пожелавам, колкото и да ми е болно, колкото и да не мога да спя вечер и да се събуждам всяка нощ и да мисля за него, това са неща, които аз в личен план мога да преодолея”, допълни майката на осъдения на доживотен затвор.

Тя твърди, че за последно се чули преди 2 г., а оттогава семейството му не е имало контакт с него. Не им е казал, че заминава.

“Той замина с приятелката си за Варна и каза, че оттук нататък информация ще получаваме по други лица. Не съм търсила приятелката му, не сме били толкова близки”, обясни Тодорова.