Разказват, че по време на завоевателните походи на османските войски в обоза приготвяли баклава, за да издържат войниците на дългите преходи из Европа. Така през 1453 г. при първата обсада на Виена Австрия се запознава с този уникален ориенталски сладкиш, приготвян от изключително фино разточено тесто. Дори се твърди, че напълно непознатата храна е откривана у някои турски пленници. Разбира се, тази теория си има противници, които я отричат с мотива, че едва ли някой е правил баклави за потните, прашни и скапани от пеши преходи османци. На което историците отговарят, че не винаги войските се минавали и заминавали, често са се задържали на едно място по-дълго време и тогава са се сещали за любимите си храни.
Факт е обаче, че така се ражда сладкишът с национален статут в Австрия - щруделът. Историята не знае името на виенчанина, който първи е разточил толкова фини кори от тесто, че през тях да може да се чете. А тъй като в онези европейски ширини ябълките били в изобилие, орехите в турския сладкиш били сменени с ябълкови парченца. Впрочем щрудел на старонемски означава водовъртеж, нещо завъртяно, и за разлика от баклавата, която се реди на пластове, старите виенски майстори повивали ябълковия пълнеж във фините кори като любимо дете.
Няма начин да не съществува и друга варсия за произхода на щрудела и според нея първи унгарците се научили от готвачите на турския аскер как да точат фино тесто, след което рецептата стигнала и до Виена, столицата на Австро-Унгария. Във Виенската градска библиотека се пази първата писмена рецепта за Mulch Raimb Strudl или щрудел с крем и галета на анонимен майстор, която е от 1696 г. Това са само 13 години след втората обсада на града, което дава основание на някои кулинарни хроникьори да твърдят, че всъщност тогава виенските домакини започват да правят щрудели. 50 години по-късно сладкишът влиза в двореца, настанява се на масата на императрица Мария Терезия и, разбира се, става любим на целия двор на Хабсбургите. 
Популяризирането на щрудела е само една от заслугите на основателката на Лотарингския клон на имперската династия. Мария Терезия (1717-1780) е единствената жена, заставала начело на Хабсбургската монархия, в която са включени Австрия, Унгария, Хърватско, Чехия, Мантуа, Милано, Лодомерия и Галиция, австрийската Холандия и Парма. Тя управлява 40 години и този период е време на образователни и финансови реформи. Императрицата насърчава търговията и развитието на селското стопанство, укрепва международната репутация на Австрия, ограничава влиянието на църквата върху държавата, премахва крепостничеството и инквизицията. Мария Терезия успява да превърне Хабсбургската империя във водеща европейска сила през 18 век и чрез няколко династични брака.
Нейна заслуга е и превръщането на най-известния виенски дворец Шьонбрун в истинска рококо перла и дом на императорската фамилия. Самата история на двореца е много интересна и началото й е в далечната 1569 г., когато император Максимилиан II купува мястото, където сега се намира паркът. Наречено е Шьонбрун (прекрасен кладенец), тъй като там се намирал кладенецът, от който се ползвал императорският двор. По време на турската обсада всичко е разрушено, но през 1696 г. по нареждане на император Леополд I започва строителството на нов дворец, който в течение на годините придобива доста еклектичен вид. Мария Терезия слага край на експериментите, като нарежда на архитектите да преобразят сградата в рококо стил. Но най-голяма заслуга за виенското бижу Шьонбрун има Франц Йозеф, който гледа на двореца като на истинско произведение на изкуството и го преустройва според историята му. Днес дворецът е държавна собственост и заедно с прочутите си градини е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Какво общо има всичко това с щрудела? 
В дворцовия комплекс Шьонбрун се намира Cafe Residenz. Там в класическа виенска атмосфера пред посетителите се разточват фини кори и се пекат ароматни ябълкови щрудели, които се сервират по императорски - с ванилов сос или ванилов сладолед.

Ябълков щрудел с ванилов сос

Необходими продукти:
за тестото:
250 г брашно
1 яйце
100 мл хладка вода
20 мл олио
щипка сол
за плънката:
1 кг леко кисели ябълки
150 г галета
150 г захар
170 г стафиди
50 г масло
10 г канела
сок от един лимон
ром
за ваниловия сос:
3 жълтъка
2 с.л. захар
1 с.л. нишесте
1 ванилия
350 мл прясно мляко
Начин на приготвяне:
Брашното се пресява, прави се кладенче и в него се слагат яйцето, олиото, щипка сол и водата. Замесва се гладко тесто, което се оставя за половин час в намаслена купа.
Стафидите се накисват за едно денонощие в ром. Галетата се запържва в маслото до златисто. Канелата и захарта се смесват. Почистените и обелени ябълки се нарязват на по-малки парчета, като се пръскат с лимоновия сок, за да не потъмняват. Добавят се стафидите и остатъкът от рома, запържената галета, канелената захар и се разбърква добре. Оставя се настрана.
Тестото се слага върху влажна, достатъчно голяма кърпа, постлана върху работния плот, и се разточва в кръг на фина кора. В единия му край се разпределя плънката по цялата дължина и с помощта на кърпата се навива на руло. Краищата на щрудела се завиват и прищипват, така че при печенето плънката да не се разсипе навън. Пренася се с помощта на кърпата и се поставя в намаслена тава. Намазва се с разтопено масло и се пече на средна скара на 190 градуса до златисто. Веднага след изпичането се намазва още веднъж с масло. Наръсва се с пудра захар и се оставя за поне половин час да поизстине, преди да се разреже.
Приготвя се ваниловия сос, като жълтъците, захарта, нишестето и ванилията се смесват. Добавя се прясното мляко и на слаб огън се бърка леко, докато сместа се сгъсти.
Щруделът се сервира с ваниловия сос.