- Д-р Иванов, за всичките години, в които работите в Отделението по зависимости, вероятно вече можете да кажете защо все пак младежите посягат към наркотиците.
- Всеки има индивидуална причина, но общото е, че младият човек обича да експериментира, да пробва. Обикновено първата среща с наркотик - марихуана или хероин, е много неприятна. Натискът на връстниците обаче е много голям, затова следва и втора, трета и т.н. доза. Съществува психологически момент, когато на един тийнейджър другите му казват „Хайде, опитай!“ и така той се приобщава към определена група.
Много често пък става дума за някаква емоционална нараненост и „приятел“ предлага дрога с идеята да се поуспокои, „Да ти стане Hi, удари една лентичка или дръпни една саска!“. Под „лентичка“ имам предвид амфетамин или хероин, които са прахообразни и се смъркат през нос. Друг синоним е „една писта“.
- По време на дискусиите на кръглата маса вие споменахте, че лекарството „Акинетон“ се продава без рецепти в аптеките на деца. Какво представлява то?
- „Акинетон“-ът е лекарство, което се изполва при лечението на Паркинсоновата болест. Ние в нашата психиатрична практика го ползваме като коректор на някои странични ефекти на невролептичното лечение. Лошото е, че наистина се купува масово от децата. Пият един-два блистера и изпадат в един паралелен халюциногенен свят. Често го комбинират с алкохол и ефектите са още по-засилени.
По принцип човекът е така устроен, че търси промяна в психичното си състояние. Веднага ще ви дам пример, посочен от моя добър и уважаван учител проф.Игор Куценок. Той казва така - ако се загледаме в едно малко дете, две-тригодишно, когато го сложат на люлка, то често заспива, зашеметява се, но продължава да си доставя удоволствие, люлеейки се. Това е един от първите контакти с нещо, което променя психичното състояние. Човекът така е устроен, че търси хедонистичните изживявания. Пристрастяването става, когато често започнеш да посягаш към дрогата, която да те отвежда в другия, нереален свят. За съжаление всички видове наркотични вещества формират зависимости на рецепторно ниво. В един момент мозъкът просто ги желае - бензодиазепин, хероин, никотин /не бива да се подценява/ - всичко.
- След като казвате, че ни е заложено като хора да търсим такива изживявания, какво трябва да се направи, за да не се посяга към наркотиците?
- Да търсим удоволствие в някакви социално приемливи форми. Дали ще е спорт, музика, рисуване, ходене, конструиране на нещо, скално катерене, бънджи, парапланер или каквото и да е друго, което да вдига адреналина. Ето аз например точно с китарата си доставям удоволствие - хващам я и за следващите два-три часа забравям къде се намирам. Не съм професионалист, но ми харесва много.
- Кой трябва да каже на децата, че това е вредно?
- За съжаление родителите обикновено не са първите, които разбират за срещата на децата им с наркотиците. В тийнейджърската възраст авторитетите на родителите се заличават и на тяхно място излизат нови. Често това са връстници - най-готините в класа или училището, най-информираните за живота като такъв, бунтаря, на когото те се опитват да подражават. Затова си мисля, че навсякъде в училищата трябва да има добре подготвени психолози, които да усещат веднага кризите и атаките на дилърите. Залага се в много от програмите на метода „връстници обучават връстници“ и смятам, че понякога те работят.
- Защо лидери стават момчета или момичета, които прекрачват границата на социалните норми?
- Вероятно това могат да обяснят психолозите. Според мен и масовата култура и информация имат своето негативно влияние. Вижте филмите, които гледаме напоследък и по телевизията. Наркодилърите, агресивните, убийците, готините са тези, които карат супер коли, имат много пари, нарушават правилата, безнаказани са. За децата това са успелите хора, а не отличникът по физика, на когото името му ще се чуе поне след 25 години усърдна работа и здраво учене. Това е трудно, не е привлекателно като лесните и бързи пари.
- Кога стигат до вашето отделение зависимите?
- Често родителите са тези, които търсят помощ при нас. Идват сами, говорим и много от тях не повтарят срещата, особено когато става дума за амфетамини. По форумите някакви измислени авторитети твърдят, че нямало зависимост към тях. Не е вярно! Рискът е особено голям, когато тръгнат да ги инжектират. Стига се до психиатрични проблеми и става още по-сложно. Ние ги насочваме съобразно нуждите им към други терапевтични програми. Последно имахме едно момче, което изкара детоксикираща програма при нас и замина за Бракьовци /село до Годеч/. Там освен труд, има мощно психотерапевтично въздействие на базата на групов формат.
- В едно от филмчетата, направени по програма на Министерството на здравеопазването, на децата се казва, че LSD предизвиква „халюциногенна персистираща перцептивна психоза“ като ефект. Какво са разбрали според вас те?
- Нищо. Затова винаги се извинявам, че допускам в изказа си терминология, но обикновено се старая да не казвам такива думи. Грубо ще прозвучи, но е тъпо посланията към деца да са абсолютно неразбираеми за тях. Явно е написано с високопарност, без идея какво ще кажат всъщност.
- Вие как бихте им казали същото това?
- Аз не бих говорил толкова за последствията. Дете на 13-15 години няма идея какво е болест. Аз едва когато преминах 40, започнах да вдигам кръвно и да се замислям за тялото си. Дотогава - спортни зали, здрав, прав - къде ти ще мисля за болести! Реално на децата трябва да им се обясни на техен език, че марихуаната и другите наркотици влияят на либидото и на половата им функция. Има ли нещо по-важно от сексуалната активност за младежите? - Няма.
Значимите за тях неща са онези, които трябва да се използват в общуването и разясняването на проблема с дрогата. Анаболите са също опасни и оказват влияние върху развитието на половата система. Хипофизата спира да произвежда хормони, тъй като те се вкарват изкуствено в организма. Да, но така само помпат мускули и след спирането на анаболите вече е късно тази жлеза да започне отново работа и да навакса естествения процес. Познайте как се чувстват момчета, на които не им е стигнало времето да развият потенциала си на мъже.