Преди няколко десетилетия една осмокласничка е затаила дъх по време на своя първи 15 септември в русенското Средно музикално училище. Момичето с големите очи е пристигнало току-що от Севлиево и за първи път преживява истинско чудо: първият учебен ден да започне с голям концерт в една прекрасна зала. В Музикалното училище в Русе концертът в първия учебен ден е традиция.
„Майсторското ниво на хората, които свиреха, самата зала, зданието, което дишаше история и стил - всичко това не ме впечатли, а направо ме омагьоса. Идвах от училище, в което учебната година започваше както навсякъде - с рецитации и с песни. Затова първата ми среща с Русе наистина е останала в съзнанието ми като нещо важно и определящо“. 
Това признава Мария Дуканова - директорката на Националното училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“ в Русе. Във вторник тя за 19-и път ще разлюлее месинговия школски звънец и ще покани питомците на училището да заемат местата си в концертната зала. Макар отдавна сградата да е друга и салонът да е друг, традицията за концерта на 15 септември е свята. 
Спазва се и друга традиция. Винаги на тържеството на 15-и излиза 12-окласник да поздрави тези, които за първи път прекрачват прага на училището. Преди време, когато Мария постъпва в Музикалното, това приветствие също я впечатлило. А когато завършваше нашият випуск, аз се оказах този дванадесетокласник, който поздрави новите, спомня си директорката. Тогава тя тъкмо си пускала дълга коса - все пак, последна година, предстои абитуриентски бал... 
А всичко тръгва от една цигулка
Когато Мария е първолаче в Севлиево, в класа й влязъл преподавател от местната детска музикална школа и предложил на децата да се запишат да свирят на някакъв инструмент. Тя избрала цигулката. В семейството й никой не се е занимавал сериозно и задълбочено с музика. А когато дошло време да се кандидатства в гимназия след 7 клас, майката и бащата очаквали, че тяхното умно и добро момиче ще избере авторитетната по това време Английска гимназия в Русе. Нищо подобно! Мария вече имала своите планове и знаела, че продължава напред с цигулката.
Причината за това беше Николай Генов - преподавател по цигулка в русенското Музикално училище, обяснява тя. Той идва в севлиевската школа, където Мария вече е станала известна със своята последователност и упоритост и е солистка на оркестъра. Генов настоял девойчето да учи в Русе в неговия клас по цигулка. Писахме дори писмо до Министерството на културата, за да получим разрешение да вляза в русенското училище, тъй като тогава имаше райониране и не можеше да отида където искам, разказва Дуканова. 
Генов беше невероятен - и като учител, и като човек
продължава тя. Отделял внимание на своите ученици и в клас, а в събота и неделя ги канел на гости или ходел на излети с тях. С особена топлота Мария Дуканова говори за своята първа класна - Лиляна Панайотова.
„Уникален професионалист и изключителен човек, който олицетворява моята представа за русенец. Преподаваше ни история на музиката, но освен това всичко, което е свързано с моята професионална реализация, е свързано именно с нея. Дори до бита ми, ако щете - колко пъти съм се допитвала до нея, особено след като се върнах в Русе след консерваторията... Учител, критик, приятел, човек!“, разказва Дуканова.
Много от нейните преподаватели са запомнящи се личности. Както и самият директор на Музикалното по онова време - Борислав Михайлов, който заема поста от 1964 до 1978 г. Изпитвахме смесица от страх, респект, уважение към колосалните му знания - понякога дори се случваше да блокираме от трепет пред невероятния му интелект, припомня тя. „Преподаваше инструментознание и беше изключително взискателен и невероятно точен, но тъкмо той беше причината нашето училище да има този авторитет. И беше немислимо някой да не изпълни това, което е казал Михайлов...“, казва Мария и продължава: „А и нашият випуск беше ярък. Достатъчно е да спомена само няколко имена - Милен Начев, Елена Джелепова, Даниела Кюркчиева, Аделаида Якимова, Нина Стоянова, Иван Кавалов, Мариела Минчева, Михаил Илиев...“. 
След дипломирането си в Русе Мария е приета в специалността музикознание в Консерваторията. И попада отново при професионалисти, които оставят следа за цял живот. Като Мария Костакиева, съпруга на Божидар Спасов, която е и ръководител на дипломната работа на Мария. А 
дипломната й работа е върху операта „Катерина Измайлова“ 
на Шостакович. Затова съм пристрастна към тази творба, която русенци видяха на Мартенските музикални дни 50 години след първата премиера, казва Дуканова. Годините в Консерваторията поставят релефен отпечатък върху изграждането й като творческа личност. „Безценни бяха дори само пътуванията ни до Полша през година на фестивала на съвременната музика с Киприана Беливанова. Там успявахме да чуем и видим американски и европейски композитори, да се докоснем до нестандартни проекти като „Китайската смърт“ - пианист на всяка минута изсвирва най-ниския и най-високия тон на пианото, докато публиката не го изгони, или пиесата „Тишина“ - цял оркестър с диригент излизат на сцената, всички седят мълчаливо 4 минути, след което диригентът и музикантите се покланят и си излизат...“, разказва Мария.
След дипломирането е разпределена в училището в Широка лъка, но се отказва от разпределението и идва в Русе. Започва като лектор в своето училище, преподава история на музиката, инструментознание, акустика. Тогава 
отново Лили Панайотова много ми помогна 
- подкрепата й беше неоценима, и за методиката на преподаването, и за всичко останало, признава тя. 
Когато през 1991 година директор става Хачик Михранян, той кани Дуканова да му бъде помощник. Беше идиотското време на преместването от сградата на „Борисова“ в бившия партиен дом, спомня си тя. Именно в това време на промени Михранян въвежда към чисто музикалните специалности балета и изобразителното изкуство. И когато през 1996 г. той самият преди пенсионирането си предлага на Мария Дуканова да се яви на конкурса за директорското място, тя самата вече се е чувствала подготвена за това изпитание. Била е толкова навътре в администраторските лабиринти и е преминала през сложни перипетии, за да обясни и мотивира, например, смяната на името от СМУ на НУИ, че приема това предизвикателство - именно защото знае добре каква е цената на запазването на авторитета на едно от най-добрите творчески училища в страната. 
Имаше много противници, особено от София, на това  ние да станем училище по изкуствата, казва Мария Дуканова, като си припомня през какви изпитания е трябвало да минат и русенското, и варненското училище. Но аз съм убедена, че това е моделът, който дава шансове и възможности на децата с дарби за различните изкуства, обяснява тя, като подчертава: „Така самите ни ученици имат досег до различните изкуства - 
художниците рисуват балерините, музикантите свирят на изложбите
от класа по рекламна графика правят афишите и презентациите. За артистите е много важно взаимодействието между различните творчески сфери. А след това дори и да не са професионални артисти - защото наши ученици стават медици, юристи, историци, занимават се с туризъм - остават вдъхновени и подготвени зрители“. От тази година в НУИ има прием и в театрална паралелка. Макар да очаквах по-голям интерес, радвам се, че този клас го има и започваме тяхната подготовка, казва директорката. И не пропуска да отбележи, че много се радва на бивши ученици, които винаги, когато са в Русе, се обаждат. Най-показателно в това отношение е създаването на Фестивалния оркестър на НУИ, който тази година на Мартенските за втори път се събра - дойдоха възпитаници на училището от различни далечни краища на света, които напълно безвъзмездно и вдъхновено направиха блестящ концерт на фестивала.
Разбира се, че посвещавайки по-голямата си част от времето си на училището, Мария лишава от присъствието си семейството. Те са свикнали, отбелязва тя, като пояснява, че съпругът й - известният русенски стоматолог Огнян Дуканов, отдавна е приел факта, че за нея няма „подходящо“ време за училище - то е „подходящо“ независимо от това какво показва часовникът. Това е отдавна ясно и за децата на Дуканови. И дъщерята Яна, и синът Момчил са завършили същото училище. Яна е цигуларка, в момента свири в оркестъра на Нойс, близо до Дюселдорф, и в камерния оркестър на Люцерн. Момчил е завършил тонрежисура и се занимава с продуциране. Това лято 
за няколко дни Мария успяла да се порадва и на внуците 
- Яниния Давид, който е на година и 4 месеца, и на Момчиловата 4-месечна Лъчезара. Искаше ми се да беше възможно повечко да останат при мен, в старата къща на дядо ми в Априлци, където покрай оградата се разхождат сърни и крачат щъркели, но за жалост и моите, и на децата ангажименти не позволяват този лукс, признава Мария. И след кратка пауза вече отмята предстоящото в програмата на НУИ - 10-ия конкурс „Франц Шуберт“, новата акция „Калейдоскоп“, конкурсът „Имена от бъдещето“... През цялото време, докато говорим, имам чувството, че някъде високо на стената вместо часовник е кацнало кръглото човече от известно тв предаване, което срича отчетливо: „Ня-ма вре-ме! Ня-ма време!“... 
Малко притеснена, бързам да си тръгна. А като става да ме изпрати, Мария Дуканова плъзва поглед по една картичка и ми я показва с думите: „Ето, заради това си заслужава!“. Картичката е пристигнала от щата Индиана, където е приета да учи тазгодишната абитуриентка Симона Станева от класа по цигулка на Галя Карааргирова. Симона пожелава успешно начало на новата година на „най-добрата учителка и най-устремената и стихийна директорка“. И май това наистина казва всичко.
Кой е кулинарният специалитет на Мария Дуканова - на стр.10