Столетия ентусиасти търсят съкровището на Иван Шишман под крепостта Урвич в Лозенската планина. Някога копаели на сляпо, днес металотърсачи сочат къде да удрят кирките. Царското злато обаче упорито не се показва.

Търсачите се позовават на възрожденския книжовник Христаки Павлович, който преразказва Паисиевата история: “Отидев же Йоан Шишман в София, скри сичките царски сокровища в монастир Урвич, който беше край Искар, сос тверди стени огражден и изоколо му вода отсекаде...”

Според легендата владетелят заровил четири делви със златни монети, девет със сребърни, пет ковчежета с брилянти и още толкова с накити. Отделно били златните слитъци. После отбил Искъра, за да заличи с вода мястото, където е закопано имането. Укрепил се в твърдината и седем години отблъсквал турските орди.

Този Урвич е известен като Кокалянски. Има и Боженишки Урвич край ботевградското село Боженица. Крепостта е с размери 148 на 44 метра. Има скално жилище и скална църква.

Боженишки Урвич също е свързан с Иван Шишман. През 1918 г. буря поваля дърво, в корените на което се появява каменен надпис: “Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз държах за вярата на Шишмана царя.”

Тук е намерено и съкровище. Монетната находка е от 1292 сребърни полугроша, сечени от цар Иван Шишман. Толкова!