Удивителна изложба ще гостува в Русе през септември. Тя носи названието „Пробиви в стената“ и представя портрети на лагеристи от зловещия лагер на остров Белене, рисувани от художника Петър Байчев, самият той един от лагеристите. 
Изложбата ще бъде открита в Художествената галерия на 1 септември, съобщи директорката на РХГ Елена Великова. Тя се организира в Русе със съдействието на известния български диригент Веселин Байчев, който дълги години беше диригент на Русенската опера и същевременно част от ръководството на музикалния институт. Веселин Байчев е син на художника и отдавна замисля да представи портретите, рисувани от баща му. Самият художник е прекарал 
пет мъчителни години в ада на лагерите 
- от 1948 до 1954 година. И там той намира начин да рисува, като запазва образите на десетки мъченици, пострадали от комунистическия режим. Петър Байчев по чудо успява и да изнесе своите рисунки, когато през 1954 година напуска мрачния остров, и да ги запази за поколенията.  Сред портретите са тези на полковник Иван Влайков, инж. Стоян Божков, Стойчо Мушанов, генерал Иван Вълков, генерал-майор Васил Баларев и други. 
Рисунките са правени с молив, често пъти върху празните вестникарски полета. Те представляват впечатляващо свидетелство за съдбата на част от политическия, военен и интелектуален елит на България, а също така и на белоемигрантската аристокрация в условията на сталинския „военен комунизъм“. И рисунките, и стенографски бележки на Байчев са укривани и изнасяни от Богданов дол и Белене по най-невероятни начини, за да бъдат четени и съхранявани от съпругата му, която също владее стенография.
Докторът по право Петър Байчев
(1907-1991) през 1929 г. е произведен в чин подпоручик от 48-и випуск на Военното на Н.В.училище. През 1934 г. записва право в Софийския университет, а от 1941 г. е прокурор на прикриващия фронт, т.е. на позиционираната на турската граница българска армия, готова да се намеси в случай на нужда. През есента на 1941 г. е прехвърлен като член-съдия на Военнополевия съд в Шумен, а през 1944 г. във Военнополевия съд в Пловдив.
След 9 септември 1944 г. участва във втората фаза на войната като началник на Военнополевия съд при 12-а пехотна дивизия. През 1945 г. се завръща на стария си пост в Пловдив, докато година по-късно от армията са освободени над 5000 царски офицери. Петър Байчев е един от тях. Адвокатства в София до 1948 г., когато започват репресиите и той е заличен от списъците на адвокатската колегия. През декември същата година е въдворен в лагера Богданов дол, а през 1949 г. - в Белене, където изкарва до 1954 година и е освободен след допълнително военно следствие, което го оправдава. 
Вече на свобода, 
лишен от юридически права, Петър Байчев изкарва хляба на семейството си като строител
По донос за изнесените от Белене рисунки през 1960 г. в дома му правят секретен обиск. Тогава Байчев решава да потърси своя някогашен пряк началник ген.Никифор Никифоров - съветския агент Журбин. От него иска и получава характеристика, която да му помогне да се възстанови на работа като юрист. Така става юрисконсулт на хартиено-целулозния комбинат в село Букьовци, днес град Мизия.
Изложбата е реализирана от Института за изследване на близкото минало. „Пробиви в стената“ е опит да се запълни съществуващата празнина в българската историческа памет, която цари във връзка с всичко, което се е случвало в комунистическите трудови лагери, казват организаторите на експозицията. За първи път тя бе показана на 10 ноември миналата година, когато учудващо скромно в страната бе отбелязана 25-годишнината от началото на демократичните промени. При откриването в Националната художествена галерия в София проф.Ивайло Знеполски каза, че тази експозиция е
свидетелстване не с думи, а с изображения
пренасящи до нас през времето части от самата текстура на човешките същества, затворени зад бодливата тел.
От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. БКП и нейната репресивна машина Държавна сигурност репресират под различна форма над 300 000 българи. В тази цифра влизат убитите без съд и присъда, осъдените и разстреляните от Народния съд от декември 1944-а до април 1945-а, избитите в затворите и лагерите, разстреляните при опит да избягат през границата на страната, изселените и малтретираните. 
Всъщност, Петър Байчев не е художник по образование или професия, но в лагера преоткрива вродената си дарба да рисува и тя се превръща в неговото интелектуално убежище и спасение. На откриването на изложбата в Русе неговият син Веселин Байчев ще представи и луксозното издание на книгата, подписана с имената на двамата - бащата и сина, със заглавие „Спомени от лагерите. Портрети на лагеристите от Белене (1948-1953)“. Самият диригент обича да се представя като „син на военния „царски“ прокурор и съдия д-р Байчев“. Книгата включва две части - „Петър Байчев - живот и досие“ и „Спомени от лагерите - „Малка справка“.