През 2007 г. ООН обяви Исландия за най-добрата държава за живеене (и с най-високите цени!). Това е златното време на разкош, когато местната средна класа три пъти годишно пътува до Карибите, строи триетажни къщи с камини и сауни и купува луксозни автомобили. Исландската крона изглежда устойчива като никога. Точно след една година настъпва световната финансова криза и Исландия се оказва на ръба на банкрута.
Може ли да се пазят пари в леда?
През 2001 г. правителството на Исландия приватизира държавните банки. Новите собственици на трите най-големи банки в страната се оказват хора с богато въображение и несъразмерни амбиции. Пред тях лежи цял свят от наивници, на които трябва само да се хвърли примамката. На пазара се появява и интернет банка с името Icesave („Запазен в леда“). Достатъчно е да се влезе в интернет, да се открие сметка и да се направи влог срещу най-високата в Европа лихва, която редовно постъпва в онлайн сметката. Възхитително! Не трябва да се ходи в банката, да се виси по опашките, да се общува с чиновниците. На свой ред банката е освободена от необходимостта да наема офис, сътрудници и секретарки. Всички са доволни.
В Европа тогава почти не са чували за Исландия, освен че е държавата с най-високия жизнен стандарт. Icesavе започва да се рекламира в чужбина като „исландската банка“, като създава илюзия за държавна гаранция.
„Английските и холандските вложители бяха сигурни, че нашите банки попадат под европейска юрисдикция, значи всичко е прекрасно, парите са в безопасност, - казва генералният секретар на Асоциацията на предприемачите в Исландия Вилхелмур Егилсон. - И парите шурнаха като поток. Активите на трите водещи банки десет пъти превишиха БВП на страната! Има тънка линия между амбициите и алчността и нашите банкери я прекрачиха. Парите постъпваха, а банкерите дори не знаеха какво да ги правят!“.
„Аз разбирам наивността на обикновените вложители, които донесоха в банките своите спестявания, повярвали в бързата печалба, - казва журналистът Кристин Храфнсон. - Но на въдицата клъвна дори Скотланд Ярд и кметствата на големи английски градове, които вложиха бюджетните си пари в исландските банки“.
Първата мисъл: Трябва да се вземе заем от Русия
През лятото на 2008 г. в правителствените кръгове започва паника. Фалитът на американската банка „Лемън Брадърс“ предизвиква верижен срив в световните банки. Става ясно, че трите най-големи банки на страната всеки момент ще рухнат. Народът е в щастлива убеденост, че Исландия е най-богатата страна в света (на човек от населението), а политиците трескаво търсят пари. Първата им мисъл: трябва да се вземе заем от руснаците.
„Спешно ни бяха нужни 5 милиарда долара и аз лично заминах за Русия, - разказва депутатът Хербертсон. - Путин като че ли се съгласи. Но избухна войната с Грузия и на руснаците вече не им беше до нас. А после финансовата криза достигна и до руснаците. С една дума, не ни дадоха пари“.
Банковата система рухва и е невъзможно нито да се получат, нито да се изтеглят пари, което за една островна държава е катастрофа... Хората бягат към банките, опитвайки се да изтеглят пари от сметките си и към магазините, изкупувайки всичко наред. Исландската крона се обезценява почти два пъти. Едновременно губят парите си 300 хиляди вложители от Великобритания и около 100 хиляди от Холандия.
Правителствата на тези две страни частично възстановяват загубите на своите граждани, но веднага предявяват сметка на Исландия за 4 милиарда евро - с изплащане в течение на 15 години с 5,5% годишна лихва. На човек от населението (включително старците и децата) се падат по 100 евро месечно в течение на 15 години. По същество е решено цялата страна да стане длъжник.
Ясно е, че държавата-джудже няма да оцелее и ще отиде на търг. А Исландия е богата на природни ресурси. Икономиката й се крепи на четири кита - геотермална енергия, производство на алуминий, туризъм и най-важното - изобилие на риба с превъзходно качество (1,3 милиона тона ежегоден улов).
След краткото стъписване, предизвикано от шока, обаче идва буйната ярост. В центъра на Рейкявик тълпата гори плашилата на банкери, а по сградата на парламента се хвърлят бурканчета с исландски йогурт. Местните домакини се въоръжават с тигани, тенджери и черпаци. Започва Великата мирна тенджерна революция!
Домакинските съдове като революционен инструмент
„Аз съм на 67 години, - разказва Хордур Торфасон, герой на исландската Тенджерна революция. - Когато се случи крахът в Исландия, вестниците мълчаха. Те принадлежаха на политическите партии, управляваха се от богати хора и предпочитаха да не вдигат паника. Исландците имаха хиляди въпроси: Виновни ли сме за престъпленията на банкерите? Нима сме мошеници? Аз публикувах на своя сайт обява: всеки ден в 12 часа ще стоя пред парламента. Дайте заедно да решаваме какво да правим.
Хората идваха в 12 ч и аз им задавах само два въпроса: как мислите, защо с нас се случи всичко това и имате ли идеи как да се спасим. Канех известни хора, артисти и интелектуалци в качеството на оратори. Опитах се да създам нещо като древногръцки форум. Категорично отказахме да общуваме с медиите и политиците. Стига сме ги слушали политиците, които ни лъжеха, че при нас всичко върви прекрасно. Нека идват хората от улицата и говорят. Това беше истински политически театър!“.
Пет месеца продължава обсадата на парламента, където тон задават жените, дрънкащи с тенджери и тигани. Министър-председателят подава оставката на правителството си. На власт идва социалистическо правителство, което веднага е притиснато до стената от международните финансисти и Евросъюза. Заплашват ги с международна изолация, икономическо ембарго, замразяване на сметките и дори с война. Под този натиск парламентът приема закон за изплащане на дълговете на частните банки от народа на Исландия. Това решение изкарва на улиците на Рейкявик абсолютно всички жители на града. Народът иска референдум!
„Мисълта за това, че могат да се ползват парите на данъкоплатците за изплащане на дълговете на частните банки, е фундаментално неправилна! - казва депутатът Илюги Гунарсон. - Но именно това през 2008 година направиха правителствата на САЩ и Евросъюза, пренасяйки проблемите на банките върху плещите на редовите граждани! Това е просто аморално“.
Защо чистачката трябва да плаща заради банкерите?
„Да, нашия елит живееше в разкош: частни самолети, рождени дни с участието на Елтън Джон. Но обикновените данъкоплатци не бяха поканени на този купон. Защо те трябва да плащат? - казва икономистът Торвалдур Гилфасон. - В повечето цивилизовани страни съществува закон за злоупотреба с доверие. Ако аз ви товаря с финансови задължения, но не ви уведомявам за това, извършвам престъпление. Наказанието - до шест години затвор. Именно това извършиха исландските банки. Те взеха кредити, а плащането на сметките оставиха на исландските данъкоплатци, които не бяха питани и предупредени за това. Ехо, хора, сега вие и вашите деца и вашите внуци дължат астрономически суми на хора, които никога не сте виждали и с които никога не сте имали работа! 350 хиляди чуждестранни вложители срещу 320 хиляди исландски данъкоплатци“.
В резултат на социалния взрив в Исландия се случва нещо невероятно: президентът Гримсон отказва да подпише закона и въпросът за погасяване на заемите отива на референдум. През март 2010 г. 93% от възрастното население гласува против изплащането на дълговете.
Международният валутен фонд мигновено замразява кредитирането, а Великобритания обявява Исландия за терористична нация. „Ние попаднахме в един списък с Хамас - усмихва се журналистът Кристин Храфнсон. - Страната беше подложена на информационно ембарго. Нея просто я изтриха от картата. Никой не се осмеляваше да пише за малката държава, която хвърли предизвикателство на международната банкова мафия. Исландците се бореха сами. В никакъв случай не трябваше да дават лош пример на народите от Южна Европа, които също можеха да се откажат да плащат на спекулантите. Исландия просто трябваше завинаги да изчезне от световните новини“.
Вулканът идва на помощ
Информационната блокада на Исландия е разкъсана от вулкана с кошмарното за всеки тв говорител име Ейяфятлайокутъл, който изригва през пролетта на 2010 година едновременно с референдума. Цяла седмица самолетните полети в Европа са парализирани. И почти половин месец Исландия е звездата в световните новини. А през лятото потокът туристи към острова нараства до милион души.
След фалита през 2008 г. Исландия стремително се съвзема. Всички мерки, предприети от новото правителство, са радикално твърди, много ефективни и напълно противоположни на мерките, които предприема ЕС.
Капиталът да си стои вкъщи и да работи за страната
Първо е прието решение за банкрута на частните банки, тяхната последваща национализация и девалвация на кроната. „Ние позволихме на частните банки да фалират, но решихме да спасим тяхната „домашна“ част, - казва директорът на Централната банка на Исландия Маур Гудмундсон. - Пренесохме „домашните“ капитали в нови банки и ги национализирахме. По този начин беше спасена вътрешната платежна система и спестяванията на самите исландци“.
Въведена е строга забрана за извеждане на капитала от страната. Инвестициите в чужбина се разглеждат под микроскоп и за тях се изисква специално разрешение. Капиталът е принуден, скърцайки със зъби, да стои в страната и да работи за страната. Редовите исландци, когато излизат от страната, са задължени да представят в банката самолетен билет, за да им продадат 2000 евро. Но свободно могат да се разплащат при пътуването си с кроните от кредитната си карта и да теглят от нея пари зад граница. Това спира паническото бягство на капитала и усилва местната валута.
Правителството вади от дълговата примка гражданите, които са взели ипотечен кредит в чужда валута. След рязкото падане на кроната през 2008 г. много от тях са заплашени от банкрут и загуба на домовете си. Взема се решение, че дългът по ипотеката не може да превишава 110% от стойността на имота и цялата банкова печалба направо се изпарява.
В резултат на всички тези мерки инфлацията спада от 20% до 6%, а безработицата - до 5% (В европейските страни безработицата нараства до 25%). Исландия дори успява предсрочно да погаси дълговете си към МВФ, след като кризата не засяга двата й най-важни отрасъла - експортът на риба и алуминий.
Известният американски икономист и лауреат на Нобелова награда Пол Кругман пише в своя доклад за страната: „Исландия трябваше да стане пример за икономическа катастрофа. Избягалите банкери оставиха страната с грамадни дългове и, както изглеждаше, в безнадеждна ситуация. Обаче по пътя към икономическия Армагедон стана нещо забавно: същото отчаяние направи обичайното поведение невъзможно, давайки свободата да се нарушават правилата. Когато всички спасяваха банките си и караха обществото да плаща, Исландия позволи на банките да банкрутират и разшири мрежата си за социална защита. Когато всички зациклиха да угодничат пред чуждестранните инвеститори, Исландия наложи временни ограничения на движението на капиталите, за да си даде пространство за маневри“.
Не ви ли харесва Конституцията - пренапишете я
След Тенджерната революция, събарянето на старото корумпирано правителство и съдебните дела против крадливите банкери исландците така се засилват, че вече не могат да бъдат спрени. Те решават целият народ да напише най-прогресивната в света Конституция. При това - без участие на политици и юристи. „Ние трябва да сме много внимателни с адвокатите и законодателите, - казва Хордур Торфасон. - Те имат свойството да извращават всичко, до което се докоснат, особено общите понятия“. „Консервативните политици съветваха народа да не променя Конституцията, сякаш законът е свещена крава, - спомня си журналистът Кристин Храфнсон. - Но какво е Конституцията? Това е един социален договор между обществото и държавата. И ако той се провали, ако не може да ни защити от лъжата на банкерите и продажните чиновници, значи договорът трябва да се пренапише“.
Но как целият народ да напише нова Конституция? Първо, на лотариен принцип компютър избира 1000 граждани в избирателна възраст. Така се създава Националната асамблея, в която участниците обсъждат основните идеи, ценности и идеали, които трябва да бъдат заложени в Конституцията. В обсъждането по интернет участва цялата страна.
После е решено да се избере Конституционен съвет от 25 души, които да напишат Конституцията. Те се избират измежду 522 доброволци, като в съвета влизат хората, които успяват да съберат не по-малко от 30 подписа. Всички желаещи да станат автори на Конституцията правят предизборни кампании по интернет. В съвета попадат най-обикновени хора - лекари, свещеник, медсестра, фермер, поет. Всички те работят четири месеца над проекта, като получават заплати на парламентаристи. Денонощно през Туитър и Фейсбук исландците (че дори и чужденци) внасят своите предложения и поправки.
Проектът на новата Конституция започва красиво и трогателно: „Ние, хората на Исландия, искаме да създадем справедливо общество, където всеки от нас ще има място на общата маса“.
В новата Конституция е записано, че всичките природни ресурси, включително най-скъпите - риба и енергия, са обявени за собственост на нацията. И това, че се избират конкретни хора с тяхната лична програма и отговорност, тъй като хората не желаят да гласуват за политически партии.
Политиците живеят от нашите пари и ние трябва да им напомняме това всеки ден!
„Обикновените исландци извършиха красива и благородна работа, като създадоха народната Конституция, - казва Хордур Торфасон. - Дори хората без образование знаят какво е добро и какво е зло на ниво на инстинкт. Защо един процент от населението на земята при тежава всичките й богатства? Защо някой седи върху сандък със злато, а в това време всяка минута хора умират от глад? Глобализацията е порочна по своята същност. Аз си спомням добрите стари времена, когато в малките магазинчета можеха да се купят стоки местно производство, стабилни и качествени. Производството даваше на хората работа, прехрана и сигурност в утрешния ден. А сега капиталът премести цялото производство в Азия, защото там има роби и безпощадна система, позволяваща да се използва робския труд. Европа остана без работа. Политиците, служещи на капитала, играят мръсни игри, сякаш не те работят за нас, а ние сме техни роби. Всъщност, ние просто ги наехме с наши пари. И трябва да им го напомняме всеки ден!“.