Първото ограничение на скоростта е въведено

през 1912 г.

Преди да бъде обявена Балканската война у нас е обявена война на високите скорости. Това се случва на 19 март 1912 г., когато влиза в сила Правилник за движението на автомобилите в столицата.

Въведени са пет знака. Максималната скорост за леките коли е 15 километра в населено място и 50 извън него. За автобусите и товарните машини ограниченията са съответно 6 и 15 километра в час.

“Водачът при изпълнение на служебните си обязаности трябва всякога да бъде в трезво състояние”, нарежда правилникът.

Така още в зората на родния автотранспорт е пресечен меракът за “газ до дупка”. И са спасени човешки животи!

Първият автомобил

влиза в София през

1896 г.

“Видя ли файтона без коне?”, пръскат новината най-ранобудните. “Как без коне?”, дивят се по сокаците. “Е така, без коне върви. Дяволо го кара изотвътре”, обясняват техническото чудо познавачите.

“Едно червено високо купе, покачено на високо шаси с колела колкото колелата на днешните файтони, гумите от твърд каучук, без пневматици, моторът под седалището на шофьора, без предната част, без днешния радиатор, воланът отвесен, а самият кръг наподобява масичка”, описва возилото един очевидец.

Автомобилът е марка “Де Дион Бутон” и е купен от чешкия търговец Август Шеведи. Пуснат в движение на гарата, той с трясък минава по улица “Ломска” (сега бул. “Мария-Луиза”).

На пл. “Св. Неделя”

обаче моторът угасва

След два дни работа механиците успяват да го подкарат, но на “Солунска” машината спира отново. След още две денонощия ремонт колата пак пали, за да спре окончателно на “Неофит Рилски”.

Въпреки безславния рейс “Де Дион Бутон” пробива на българския пазар и става хит по нашенско. Клиенти на френското возило са военното министерство и Централната пощенска станция. Бензиновата кола събирала писмата, но след нея за всеки случай се движел и файтон, та ако закъса, да довърши работата.

Първият шофьорски курс също е проведен на тази марка. Две седмици през 1905 г. мераклиите се упражняват на три машини бутони и един мерцедес. Лека-полека

започват да се мяркат

и други марки

До забравените днес “Делаж”, “Бренабор” и “Дикси” пърпорят прочутите “Фиат” и “Рено”. Отвъд океана пък пристигат модели на Форд, които раждат най-ранния шофьорски фолклор. “Имаш ли форд, бъди горд!”, обичали да повтарят собствениците на американското возило.

Едно от първите автомобилни състезания се провежда през 1914 г. между Орлов мост и горублянските ханчета. Гонката минава без инциденти. Две катастрофи помрачават обаче ралито за Балканската купа през 1929 г. Маршрутът от 420 километра е тежък и чуждите пилоти се отказват. “Нека българите си чупят главите с нашите автомобили!”, махат с ръка те.

По време на състезанието едно шевроле се обръща при Карловските бани, а форд катастрофира в оризищата край Пловдив.

Навигаторът е ранен,

откаран е в болница

За разлика от автолеваците цар Борис III владеел отлично кормилото. Тази страст е наследствена, защото и баща му Фердинанд бил почитател на бензиновите самоходи.

Още през 1897 г. неговият придворен лекар стоварва на Царската товарителница на гара Казичене автомобил. Колата е откарана в двореца “Врана”, където монархът прави кръгчета по алеите.

Това возило остава скрито за поданиците на княжеството. След време докторът отива с него в Цариград, продава го и се връща с железницата. Фердинанд пък си купува мерцедес.


Цар Борис Трети и княз Кирил продължават фамилното хоби. Излетите им с автомобил са най-често в компанията на Елин Пелин. Борис и Кирил се сменяли на кормилото, а

Елин Пелин отговарял

за закуските

През 1925 г. група ентусиасти създават организация за развитие на автомобилното дело у нас. Покровителствана от двореца, на следващата година тя е осветена като Български царски автомобилен клуб (БЦАК). Председател е испанският пълномощен министър Хосе де Ромеро и Дусмет, а главен секретар - виконт Жан д'Амонвил.Автомобил и каруца съжителстват пред Централни халиПрез 1927 и 1928 г. Царският автоклуб организира ралита “Розова долина”. Първото минава без аварии, но на второто колата на Дора Габе излиза от строя.

Работата е в това, че БЦАК си поставя амбициозната задача да запали и дами по автомобилния спорт. Един ден в книжарницата на Тодор Чипев Дора вижда княз Кирил. Поетесата бърза да му подари току-що излязлата си стихосбирка “Земен път”. Князът отговаря на жеста с покана за участие в ралито. По време на гонката

автомобилът на Дора

Габе пука гума

Поетесата спешно е преместена в най-бързата кола, която печели състезанието. “Малко повечко слава никога не е излишна за музите, дори когато тя ухае на бензин!”, подмята един от пилотите. Царският автоклуб успява да преобърне мисленето дори в Родопите. До влизането на автомобила тук търговците използвали услугите на камили. Бензиновата конкуренция плаши водачите на кервани и те започват война като тази в Англия срещу първите паровози. През ХIХ век собственици на дилижанси от Острова се нахвърляли върху самоходите и чупели машините.Мерцедесът на княз Фердинанд.В Родопите пък камиларите застилали пътищата с остри камъни, за да ги направят непроходими за пневматичните гуми. По- будните обаче бързо схващат, че не могат да вървят срещу новото. През 1924 г. например търговецът

Георги Чорбаджиев от

Крумовград

продава камилите

и купува лимузина

Той увековечава своя революционен жест с две фотографии. На първата се снима за спомен с кервана от шест камили. След като продава добичетата, застава на кадро с новозакупения автомобил.

Георги е първият член на Царския автомобилен клуб в Родопите. Вторият, проумял прогреса, също е търговец. Българомохамеданинът Ахмед Юзейров става собственик на бензиново возило и член на клуба.

“Родопчани се плашели от всичко, свързано с институциите. И като се кажело “царско”, считало се е за недосегаемо”, отбелязва познавач на тамошните нрави. По тази логика Георги и Ахмед хем си карали колите, хем търговията им вървяла, защото минавали за “царски хора”.

Такситата лъжат открай времеТаксиметров шофьор чака клиенти през централна баня.
Първите автотаксита тръгват по софийските улици през 30-те години на миналия век. Оттогава датират и измамите, които неизбежно съпътстват този вид превоз. Шофьорите измъчват мозъчните си клетки как да хързулнат клиента. Той пък полага усилия да опази джоба си цял.Някогашните таксиджии чакали жертвите си в няколко “горещи точки” из столицата. Дебнели главно на гарата, около пазарите и банята. На тези места най-често в мрежите им попадали лапнишарани. Пазарлъкът ставал предварително.

“От площад “Св. Неделя” до Красно село трамваят беше 2 стотинки. Пазарлъкът с таксито започваше от 80 и падаше до 50-60 стотинки”, спомня си старата софиянка Мария Каракостова.

Това е стартовата цена на измамата. По пътя шофьорът имитирал авария. Колата спирала, той слизал, отварял капака и се хващал за главата. Багажът е тежък и нещо се е счупило, скубел си косите мошеникът. После искал още 20 стотинки за нанесеното поражение. “Ако не му дадеш, ще те остави в прахоляка или в калта. Нямаха милост!”, оплаква се Каракостова.

Таксиметровият апарат е изобретен през 1891 г. от германския инженер Вилхем Брюн. Първото такси, екипирано с него, тръгва през 1897 г. У нас машинката, която брои парите, е въведена чак в епохата на социализма. А от демократичните промени насам е обект на шофьорската иновационна мисъл.

Най-печелившето подобрение е така наречената помпа - устройство, което вкарва допълнителни импулси в измервателния апарат. Помпата битува в различни модификации. Най-съвършената е регулируема, с врътка може да надуе сметката от 10 до 100 процента. В зависимост от това колко наивен е профилът на клиента.