В събота сутринта ще отида в църквата „Успение Богородично“ в кв. „Гагаля“ в Николово, ще запаля свещ и ще остана на службата. После ще приготвя празничен обяд, ще направя сладкиш и ще поканя децата и внуците на гости. Така кметът на Николово Марийка Генова подрежда три дни напред един от най-светлите празници - Голяма Богородица, на който празнува имен ден. Всъщност тя обича да отбелязва всички празници със семейството и особено с внуците си Боян и Даная, които галено я наричат баба Мими. 
На 21 септември в дома на Марийка ще има още по-голям празник, тъй като тогава ще чества своя 60-годишен юбилей.
На този ден тя дошла на белия свят с името си
както казвала кръстницата й попска дъщеря. Защото по стар стил рождеството на Пресвета Богородица се е чествало на 21 септември. Дори тогава била кръстена Мария, в църковното свидетелство за свето кръщене е Мария, но в акта за раждане някой чиновник я вписал Марийка. 
Вярвам, че Богородица помага на всички хора и най-вече на майките, когато си искрен, казва кметицата и си спомня, че баба й Генка е била силно религиозна и постоянно я водела на църква. 
Въпреки че през есента жизнената и бодра Марийка ще навърши 60 години, тя гледа доста ведро на това. Господ ме е надарил с енергия, това ме крепи и ако сутрин не се гледам в огледалото, имам чувството, че съм на 25 години, споделя Марийка. 
Принципът, от който се ръководи кметът на Николово, е винаги да вдига летвата с една идея нагоре. Това ми дава възможност да не тъпча на едно място и да не слизам надолу, както и да спечелвам всичко с доброта. Много вярвам в това да правиш добро и да гледаш позитивно. Изтъркано е, но колкото повече правиш добро, то ти се връща, категорична е тя. 
Марийка е родена в Две могили, но още 3-годишна е дошла в Русе, където баща й работел. Семейството й пазело страхотни морални традиции, за което тя и брат й Ицо са много благодарни на родителите си. Всяко лято ходех в Пепелина, откъдето е баща ми. Там е страхотно място, толкова много деца имаше на улица „Сливница“, където съм живяла, че когато решим да играем на народна топка, не можем да се разделим на две групи. Обичах да тичам надолу боса по пътя, защото е хълмисто. С брат ми, който е по-малък с осем години и с който имаме силна връзка, ходехме с въдици да ловим риба в Лома. Реката минаваше през нашия двор и беше много весело, разказва тя.
Марийка много
обичала да чете литература и дори си криела книгите зад учебника по физика
Обичала и да рисува пейзажи, макар да признава, че няма такива заложби. Имах наистина много щастливо детство, наситено с игри, а сега моите внуци ме питат на какво да играят. Днес те са с таблетите, което не е лошо, също е вид занимание, просто средствата са по-различни, но ние бяхме по-близо до природата и затова бяхме по-здрави, казва именичката.  
Другите й хубави спомени са свързани с училище „Иван Вазов“. Имала съм редкия шанс да попадам на учители, на хора, на колеги, които са извайвали и вземали от мен най-доброто. Никога няма да забравя първата ми учителка, която в първи клас ни беше направила една импровизирана малка книжарничка на нейното бюро, за да няма дете без молив, писалка и други принадлежности. Ние сами си ги купувахме и си оставяхме паричките там. Тя ни носеше книжките, отглеждаше ни с огромна обич и ни водеше на екскурзии да опознаем България, спомня си Марийка. 
Съучениците й са успели хора и тя с радост продължава да се среща и днес с тях. Мисля, че и аз съм
успешен човек, който цял живот нещо е давал и никога не съм се спирала
Дори съм казала, че моите вятърни мелници са това, че искам да давам повече, а насила не можеш да дадеш, защото не всеки е готов да приеме дадена кауза или решение. Но аз си карам напред с обич и доброта, казва кметът на близкото русенско село. 
И макар че от малка я влече изкуството, след основното училище Марийка завършва Механотехникума със специалност „Студена обработка“. По това време техникумите са на мода, а и родителите й настояват тя да има професия. Днес като разказвам, че за дипломната си работа съм правила квадратна резба на струг, моят мъж се смее и не вярва, разказва тя. Изпълнила желанието на родителите си, след средното образование Марийка решава, че е време да осъществи и своите мечти и този път получава подкрепата на семейството си. Дипломира се в Института за културно-просветни кадри във Варна, а през 1999 г. завършва и „Културология и публични комуникации“ във Варненския свободен университет. Сега като майка и баба осъзнавам какво е да имаш семеен бюджет и как едни обикновени хора са успявали да заделят средства, за да издържат студент. Образованието тогава много се ценеше и беше трудно да се влиза в университетите, казва кметът на Николово.
 Тя винаги е била сърцето на компанията, моторът на класа
и организатор на всички мероприятия. От студентските си години има много ценни познанства, като с най-милата си приятелка също се запознава във Варна. Тогава времето беше друго. Ходехме на дискотека и изчаквахме първия автобус от Златни пясъци, като спяхме на пейката, спомня си Марийка. Споделя, че често вижда колегите си от университета, а скоро се е засякла на туристическо изложение в Букурещ със състудентка, която рекламирала аквапарк в Златни пясъци. 
Животът съвсем неочаквано завърта Марийка в посока Николово през 1978 година, когато се запознава и среща любовта в лицето на Димитър. Тогава Николово беше община и имаше общински съвет за култура, бях на стаж там и се запознахме, а през декември се оженихме и аз останах на село, разказва тя. Съпругът й е майстор в „Дунарит“, като животът му е минал в тази фабрика.
Марийка отчита избора си като правилен, тъй като е създала едно прекрасно семейство с две деца - Милен, който живее в Николово, и Невена, която е в Русе. А и нали хората са казали, по-добре пръв на село, отколкото последен в града, смее се кметицата. Да е жив и здрав и да има хубави деца - повече на човек не му трябва, след здравето най-голямата ценност е семейството, казва тя. Дали децата й се гордеят с нея, Марийка оставя на тях да кажат, но споделя, че
когато има неодобрение в социалната мрежа, те страдат много и го изживяват
Кметът на Николово споделя, че цял живот е работила това, което обича, и това е дар божи. Майка Тереза казва, че ако отиваш с неудоволствие на работа, е по-добре да застанеш пред храма и да просиш, обяснява житейската си философия Марийка. Самата тя е работила на различни позиции, но винаги е давала нещо от себе си на хората. Това много ме е зареждало, срещала съм невероятно качествени хора, които са ме формирали като работещ човек. Благодарна съм им за това, защото някой трябва да ти предаде този опит. Никога не ме е мързяло, създавам си и си търся работа по правилото „инициативата е враг на спокойствието“, споделя именичката. Но отчита, че това я е карало да допуска и много грешки, защото понякога човек се натоварва с повече работа от това, което може да понесе. Няма грешки, от които да се срамува, а само неудовлетворение, но пък знае, че който не работи, само той не греши.
Хората обичат да намират кусури, но го приемам като част от живота
защото в крайна сметка то ни държи да бъдем по-отговорни към това, което правим, отбелязва кметът. 
След института първата месторабота на Марийка е в Окръжния съвет за култура в Русе като специалист в Центъра за художествена самодейност, където работи 14 години - от 1978 г. до 1992 г. След демократичните промени обаче настъпват административни катаклизми и съкращения и тя се мести в Гарнизонния военен клуб, където завежда културно-художествената дейност.
През 1995 г. я канят на работа в читалището в Николово, където остава до 2007 г. Реших да пробвам, защото всичко е в моите ръце. Разбрах, че времената се променят, но човек - трудно. Мога да кажа, че съм от тези хора, които приемат новото, и много лесно това го изпитах на гърба си, когато бях секретар на читалището в Николово и се наложи да посрещаме много тежките години, когато за читалищата нямаше пари. Тогава за първи път се заговори за проектна готовност, за търсене на нови начини да се работи, както и за това читалището да има други, по-различни дейности и цялата общност да го ползва като местен коректив. Явно имам способност лесно да се адаптирам и още тогава започнах да работя по проекти, като този на Николовското читалище беше един от трите най-успешни по програмата на ООН за развитие, разказва Марийка и допълва, че до 2007 читалището е реализирало около 15-16 проекта.
Стремежът й да се развива и
винаги да вдига летвата с една идея по-нагоре я мотивира да стане кмет на Николово
когато през 2007 г. местни симпатизанти и членове на ГЕРБ я канят да се кандидатира. Смятах, че на тази позиция мога да бъда по-полезна, защото мога да се движа и по хоризонтала, и по вертикала с подходящите хора, можех да дам повече от себе си. В читалището вече беше тясно за мен и имах повече амбиции. Смятам, че това не бяха напразни 8 години, споделя именичката. 
Като хубави неща, направени по време на мандата й, тя отчита прекрасния парк по проекта на ПУДООС за малките населени места през 2012 г., както и изградената миналата година комбинирана детска и спортна площадка.
В момента кметството има да осъществява два проекта, като единият трябва да направи красив и привлекателен центъра в кв. „Липник“, а другият да превърне бившата спортна площадка в старото училище в „Липник“ в спортно игрище за стрийт фитнес. През новия програмен период общинската администрация разработва доста амбициозни проекти, споделя кметът. Ще се направят подобрения на сградите на детската градина и училището във връзка е енергийната ефективност, а сградата на бившата здравна служба в кв. „Гагаля“, която някога е била съвет, родилен дом и детска ясла, ще се използва за социално-здравен център. Планираме да възстановим и спортния комплекс при новия стадион. Най-голямата ни радост сега е, че голямата природна даденост, която имаме - езерото, лесопарка, това любимо място на русенци за отдих, вече е собственост на общината и при добри инвестиции може да стане топ място. Тук ще почиват хора от окръга и от Румъния, обяснява Марийка. Но не забравя и неволите на николовчани, чийто
най-голям проблем са огромните аварии с водопровода и липсата на канализация
Това е голямо населено място и е тормоз за хората, казва кметът и допълва, че ще кандидатстват с проект по новата процедура по „Околна среда“. И вижда в мечтите си Николово като красиво място за живеене, с пълни с деца градинки, улици и домове.
Когато не е кметица, а само съпруга, майка и баба, Марийка много обича да пътува със семейството. Често ходят на излети в любимата Рила и Родопите. Тази година за трети път ще ходим на Рилските езера, обичаме да прекарваме уикендите и на Чифлик, Троянско, казва тя и добавя: Имаме един живот и трябва да умеем да разпускаме.